Трансплантираният Димитър Василев пред ФАКТИ: Нека всички знаят, че донорството е живот!

През юли месец в Лисабон се проведоха Европейските спортни игри за трансплантирани. За първи път от над десетилетие България бе представена от 11 атлети с трансплантирани органи, тийм мениджър, лекар и придружители, като групата ни наброяваше над 20 човека. И всички те бяха обединени под мотото: ДОНОРСТВОТО Е ЖИВОТ! Ирен Дикова-Димитров, Наталия Маева, Христина Николова, Георги Пеев, Евгени Георгиев, Огнян Ганчев, Владимир Катошев, Ангел Трендафилов, Симеон Танчев, Димитър Василев и Стефан Тамбуев бяха нашите участници в Лисабон и спечелиха общо 16 медала! Пред ФАКТИ говори Димитър Василев.

- Г-н Василев, участвахте скоро на Европейските спортни игри трансплантирани, които се проведоха в Лисабон. България беше представена от 11 състезатели. Каква бе атмосфера, какво усетихте от самото състезание?
- В игрите участват трансплантирани атлети. Също така могат да участват и такива, които са дарили органи. Атмосферата е специална, трудно ми е да я опиша, защото трябва да се усети. Вижте, това е един празник на живота! Когато застанеш там и си сред тези над 500 състезатели от над 20 държави… Толкова много хора… Това е един празник на живота. Радваш се, че си там. На мен ми беше за първи път и съм много благодарен, че ми се случи като емоция. Сами преценете.

Преди малко повече от две години аз бях терминално болен и бях на хемодиализа.

А сега застанах там и развях българското знаме на тези Игри за трансплантирани. Всички тези хора са победители, защото вече са преминали през нещо много тежко. Те са там, за да могат да се борят за своите цели, но и целта е да се даде гласност на темата за донорството и трансплантацията. Да се покаже това, че едни хора, които са трансплантирани, са напълно здрави и могат да спортуват активно. Това е и препоръчително.

- Къде в едно такова състезание минава границата между чистата амбиция за спортни постижения и това да покажеш, че си жив, че можеш, че имаш желание за победа?
- Игрите са спортно събитие и е нормално всеки да е зареден и да има този спортен хъс да печели. Но това за победата не е най-важното. Най-важното и да се насладиш на тази атмосфера, да се срещнеш с хора, да говориш какви проблеми има във вашата страна, да вземеш положителното от комуникацията. Това, че ще вземеш медал, е нещо страхотно. Но по-важното е да се даде повод да се говори по темата за донорството.

- Как се стига до медал?
- Не е лесно. Когато застанете един срещу друг - в моя случай участвах на бадминтон и тенис на маса, никой не иска да загуби. Искаш победа, но атмосферата е спортсменска.

Ако съперникът ти е много по-силен от тебе, няма да те смаже.

Той ще види, че може да играе по-добре от теб, но ще ти даде шанс и ти да се включиш в играта, и то адекватно.

- Говорили сте си как и какво става в различните държави. Къде са другите, къде сме ние, когато говорим за донорство…
- Трудно ми е говоря. Когато видиш тези неща… Много голям брой атлети се изпращат от страни като Унгария и Белгия. Става въпрос за отбори с над 50-60 човека състезатели. Тези 11 човека, които бяхме, бе най-големият отбор в историята на България, който отива на такива Игри за трансплантирани. Страхотно е, че успяхме с помощта на федерацията по бадминтон. Спечелиха проект и така се осигури финансирането. Но по темата за донорството… Нещата са трагични. На последно място сме в ЕС, когато говорим за донорство.

Към края на юли в България имаме само осем донорски ситуации, което е много трагично и много абсурдно.

Списъкът на чакащите се променя, защото се увеличава. Хора не успяват да дочакат трансплантация. Основната идея на едни такива Игри е да се говори по темата. Да, добре е да може да се печелят медали, но е по-важно да имаме нова информация и като си дойдем в България да разпространим темата за донорството, да говорим повече. Ние говорим за донорството, можем да направим това, но вече от институции, от лекари зависи да се реализират тези донорски ситуации. През тази година, за съжаление, нещата в България - с голяма мъка го казвам, са по-зле спрямо миналата година. Всяка една донорска ситуация означава за хората в списъците НАДЕЖДА. Когато видиш на едно такова спортно мероприятие колко много хора са трансплантирани, това ти дава много НАДЕЖДА. Виждаш през какво са преминали, защото всеки е преминал през своята житейска съдба, за да е здрав сега и дори да се състезава. Хората у нас, които чакат в списъците, няма как да видя това нещо, а голяма част от тях дори не знаят, че има такива Игри. Не сме никак добре по темата за донорството, но е важно да се говори. Повече донори означава повече шанс за живот.

Ето и нашите медалисти:
Георги Пеев (плуване) – четири златни медала
Огнян Ганчев (плуване и бадминтон) – два златни и три сребърни
Ирен Дикова-Димитров (тенис на корт и тенис на маса) – два златни медала
Евгени Георгиев (тенис на маса и бадминтон) - златен и сребърен медал
Наталия Маева (бадминтон) – златен медал
Христина Николова (бадминтон) - бронзов медал
Симеон Танчев (колоездене, 5 км) – бронзов медал
Към това трябва да добавим и достойното представяне на Владимир Катошев, Ангел Трендафилов, Димитър Василев и Стефан Тамбуев, които не спечелиха медали, но се представиха много силно в много силна конкуренция в своите дисциплини. За атмосферата, за емоциите и успехите…