Стефка Костадинова е доволна от броя на медалите, но пропусна да сравни скромната група посрещачи на летището с триумфа на отбора на Сърбия, взел участие в Олимпийските игри. До късно през нощта, 70000 белградчани събрали се пред парламента, не спряха да пеят „Боже правде, ти што спаси от пропасти досад нас!“ Разликата между Белград и София е очевидна. Каква е причината?
Не е само Джокович. И не е той виновен, че Гришо се ската.
Причината е връзката между народа и неговите представители. Тази връзка е съществена. Тя не се измерва с метри, килограми или бройки. Тя вдига на крака и кара хората да пеят.
Сръбските отбори по баскет мъже и волейбол-жени изиграха драматични мачове, пред претъпкани трибуни. Американците са "Dream tyme" в баскетбола. Считани са за непобедими. Въпреки това нашите съседи поведоха със 17 точки и изправиха на крака цялата публика. Абсолютно всички националности бяха за сърбите. Въпреки подкрепата те загубиха с 4 точки. На излизане от игрището американците бяха освирквани, а сърбите - поздравявани. Подобна беше и гледката на волейболното игрище за жени, въпреки, че тук италианското присъствие по трибуните беше по-шумно. На игрището обаче, участието на италианската рускиня Катя Антропова се оказа решаващо. Във водната топка, сърбите, които нямат излаз на море, победиха Хърватия, която има. Допълнителен повод за възторг в Париж и не само.
Кой български отбор развълнува публиката във френската столица? Единственият отбор, върху, който тежеше нашата представителност в тези Олимпийски игри, беше този на художествената гимнастика. Не съм от най-добрите познавачи на тази дисциплина, но възможностите за българска изява са толкова редки в последно време, че не мога да пропусна възможността да се намеся.
Художествената гимнастика се роди пред очите ми. На улица Цар Самуил в София. Аз живеех на втория етаж, а на третия - създателката на гимнастиката – Жулиета Шишманова. Срещахме се по два-три пъти на ден. Бяхме на здрасти – как си? Повече от десет мои съученички следваха Жулиета по няколко пъти в седмица. Саковете им пращяха от ленти и бухалки. Между тях - Стела Милошева, Соня Пеева, Магдалена Веселинова – Беба и Виглория от улица Солунска. Някои от тях, не само тренираха, но дори имаха добри резултати в състезания.
На16-ти март 1978 година самолет Туполев 134 пада на път за Варшава и причинява смъртта на 73 пасажера. Между тях е и моята съседка Жулиета Шишманова. На първо време мислех, че след трагедията, спортът полу - балет полу - гимнастика ще приключи и той. Вместо това художествената гимнастика се разрасна. Основите, които бе поставила Шишманова издържаха на нейната гибел и хиляди момичета продължиха да тренират. От техните редици излязоха Нешка Робева, Мария Гигова и много други. Българската школа се прочу и нейни представителки намериха работа като треньорки в чужбина. Между другото и във Франция.
И така се стигна до финала в Париж, в който Боряна Калейн бе очевидно ощетена според мнозинството български зрители. Сполетя ни същото съдийско пристрастие, както по време на Олимпийските игри в Атина през 2004 година. Златния медал на Йордан Йовчев буквално му бе откраднат. Негодувахме. Изпихме по една ракия повече и млъкнахме. Ако и този път постъпим по този начин, разочарованието може да се превърне в отчаяние. Родителите могат да си кажат „Защо да мъчим детето, след като чуждите съдии, винаги ще ни порежат!?“ Има нашенци които работят в тази посока. Някаква психоложка, която вероятно се е съблякла два пъти в гимнастически салон, тръби. „Децата са унижавани и удряни! Те са на ръба на анорексията! Болест с голяма смъртност!“ Госпожата не е виждала режима на боксьорите, които се качват по пет пъти на кантара и смучат парче лимон за да не пият вода.
Момичетата, които ни представиха в Париж, кипят от желание, преливат от усърдие. Посветили са години на тренировки и лишения. Около тях има треньори, лекари и родители. Всички те са вярвали в олимпийските идеали, на първо място на които е достойнството на спортиста. Националният ни отбор по художествена гимнастика е нашият единствен колективен представител. Ако един от членовете му е ощетен – ощетена е България. Ето защо вълната от недоволство, която се надигна, може да се превърне във вълна обединител. Всяко зло за добро! Достатъчно е президента Радев да издаде указ, с който премахва паричната разлика между сребърния медал на Боряна Калейн и златните медали в другите дисциплини. Всички българи ще се обединят около подобно решение, защото достойнството на гимнастичката е и наше достойнство!
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Иман Халиф
13:02 16.08.2024
2 Гост
Коментиран от #11
13:02 16.08.2024
3 Ама, чекай ся
Коментиран от #4, #20
13:04 16.08.2024
4 Гост
До коментар #3 от "Ама, чекай ся":
Ние нямаме база, за да можем да създадем шампиони, защото парите се пренасочват, за да може хора като вълка да си купуват бугатита с държавните пари...13:08 16.08.2024
5 Този коментар е премахнат от модератор.
6 Този коментар е премахнат от модератор.
7 Този коментар е премахнат от модератор.
8 бягай бе
13:52 16.08.2024
9 Сссс
13:54 16.08.2024
10 456
Коментиран от #18
14:17 16.08.2024
11 шумец
До коментар #2 от "Гост":
През 1940 г. Република България все още не е съществувала!14:17 16.08.2024
12 Общо взето
14:44 16.08.2024
13 Голем смях
Коментиран от #15, #16
14:59 16.08.2024
14 Носталгия по истината
Коментиран от #17, #23
15:07 16.08.2024
15 Съдията Дред
До коментар #13 от "Голем смях":
Наистина тъпо сравнение, Унгария няма излаз на море откак ликвидираха Австро унгарската империя/Тогава излаза е днешните Словения и Хърватия/, но винаги са били сила в плуването и водната топка15:10 16.08.2024
16 Само питам
До коментар #13 от "Голем смях":
Япония,Индонезия,Исландия- най - добрите във водната топка.А колкото за среброто на Калейн да се плаща като за злато- на отбора по художествена като за бронз ли да се плаща?А на Стилияна( любимката на Раева) ? А ако имаше рускини и белорускини?Научете се да просите малко по-добре,в стил Зеленски.16:19 16.08.2024
17 Моарейн
До коментар #14 от "Носталгия по истината":
Съгласна съм с Вас, колега. Първа жертва на демокрацията станаха ученическите кръжоци, школите по изкуствата и самодейните хорови и танцови състави. На тяхно място се настаниха пошлостта, арогантността, агресията и чалгата. И докато демокрадите бяха заети да крадат като за световно или да рушат всичко, което не може да се открадне, а останалите - просто да оцеляват, хлапетиите изведнъж се оказаха без всякакъв родителски контрол и с безкрайно много свободно време. Чудно ли е тогава защо простотията се възпроизвежда в геометрична прогресия?По темата: въпреки че съм луда почитателка на художествената гимнастика, няма ли да е по-добре да бъде наградена девойката, която съдиите ограбиха само защото имаше лошата участ да се боксира с онуй нящо, дето само по документи е жена?
19:27 16.08.2024
18 Само дето
До коментар #10 от "456":
..мачкащите всичко са след нас в класирането20:02 16.08.2024
19 безпартиен
22:50 16.08.2024
20 ха ха
До коментар #3 от "Ама, чекай ся":
Това "нароц" от народ и соц ли идва? Добро попадение!Иначе, остават ни още 40 години. Казват Соломон толкова време водил евреите из пустинята, докато забравят робството. Сега продължителността на живота е поне двойна, а и българинт е паметлив и инат... Пада си по фалшиви кумири... Вярва им безрезервно.
12:40 17.08.2024
21 Стефче
13:01 17.08.2024
22 ПЕНКО
15:11 17.08.2024
23 Така мисля
До коментар #14 от "Носталгия по истината":
По добре , няма как да се опише. Пътят на едно малко овчарче от село Птичар , до световният подиум . Това е нещото което беше ампутирано , през тези 35 години . И това няма как, повече да се възстанови. Ще може да спортува само този , който си продаде апартамента , като Гришо . Като Бербатов , чиито баща е бил треньор . И този , чиито шофьор му носи сака , и обувките до игрището , и баща му е платил да играе в 10 мача.15:59 17.08.2024