Безразличен ли е Путин към случващото се в Курск?

За Владимир Путин Донбас е номер едно, а Курск въобще не го интересува? Защо руският президент говори така? Коментар на Иван Преображенски.

Путин изведнъж се активизира и започна всеки ден да прави изявления, свързани с Украйна, включително за възможността за преговори с властите на съседната страна, която Русия нападна. Тези теми очевидно го интересуват толкова много, че е готов да говори по тях не само на руската управляваща класа, но дори и на учениците от основното училище.

Донбас е над всичко

Първото, за което Путин говори директно вече от месец, е следното: че за него Донбас е номер едно, а Курск въобще не го интересува. Мина месец от началото на украинското настъпление на руска територия, но в района така и не бяха прехвърлени сериозно количество войски от основния украински фронт. Междувременно Путин обяснява как украинците така и не са успели да отклонят вниманието му от настъплението в Донбас. Никакви петиции на жители от завзетите от украинците райони в Курска област, които молят за откриването на зелен коридор за завръщането им на териториите, останали под контрола на Русия, на са в състояние да отклонят руския управник от това настъпление, което армията му осъществява на чужда земя.

Но логиката на Путин може да бъде разбрана лесно. В неговите очи - ако се вслушаме в изявленията му от последните дни - руснаци (все едно дали сегашни или бъдещи) живеят и в Курска област, и в Донецка, Луганска, Запорожка или например Харковска в Украйна. Предполагам, че възприема дори и жителите на Киев не като потенциални, а просто като бъдещи руснаци. Щом е така, каква значение има кой от тези "руснаци" ще попадне под руските бомби?

Т.е. сещайки се понякога за Курска област, Путин очевидно е спокоен по отношение на нейните жители. И да умре някой - това са необходими загуби. Освен това предстоят избори, които Кремъл не отмени нито в Крим, нито в Белгородска или в Курска област. Какво като се водят бойни действия? Достатъчно е да се отмени гласуването във вече заетите от украинската армия райони, а в другите - да бъде инсценирано по познатата схема.

На мушката е украинският тил

В същото време Путин явно вижда някакви нови възможности за себе си в Украйна, в противен случай не би товарил децата с въпроси за "нелегитимността" на Володимир Зеленски и неосъществените избори в Украйна, което Киев се опитва да компенсира с мащабни властови рокади, като например оставката на външния министър Дмитро Кулеба. И съответно не би се връщал постоянно към въпроса за преговорите.

Очевидно Путин отново е повярвал, че ще успее да разцепи украинското общество - като сплаши някои и обърка други, вкарвайки ги в нов аналог на Минските споразумения, само че вече след закрепването на контрола над териториите, окупирани временно след февруари 2022. И ето, че след дълга пауза руската армия започна активно да атакува украинския тил, а руският президент - всеки ден да прави по някое изявление. По този начин Путин се опитва да удари по легитимността на Зеленски в очите на Запада и на самите украинци, като същевременно пробутва своя ултиматум, съгласно който преговори ще бъдат възможни, ако Украйна предаде на Русия Херсон и Запорожие - двата областни центъра, които руската армия не може да завладее с военна сила.

Резките промени в настроението на Путин

Показателно е, че веднага след началото на украинското настъпление в Курска област настроението на руския владетел беше друго. Той раздразнено казваше, че тази стъпка на Украйна прави преговорите невъзможни и явно нервничеше. Но след това Путин бързо се успокои.

Обяснението вероятно е в това, че за него наистина твърде малко неща са се променили - газът към Европа продължава да тече през разпределителната станция "Суджа" в Курска област. Рейтингът на одобрението към Путин е спаднал незначително, което се потвърждава от руските държавни демоскопски институти, но не и от независимия център "Левада".

И излиза, че ако се отвлече вниманието от поражението в Курска област, ако продължава спокойната и нагла инсценировка на избори там, ако се игнорират жалби на гражданите от изгубените от Русия територии, психологическият и военният натиск спрямо Украйна дори може да бъде засилен. По този начин не само ще се окаже възможно потискането на нарасналия оптимизъм на украинците, предизвикан от настъплението край Курск, но и ще може да се създаде у всички убеждението, че военната инициатива остава в ръцете на руската армия, като паралелно Западът и Зеленски бъдат подтикнати все повече да свикват с мисълта за необходимостта от преговори с Путин.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.