Руслан Трад: Единствената армия в Ливан, която има оръжия, е Хизбула

Когато преди години посетих Бейрут, успях да разговарям с офицер от ливанската армия, чиято част беше разположена в Южен Ливан. Минавахме покрай пореден пункт на силите за сигурност, на който процедурата се повтаряше - проверка на имена, преглед на колата, идентифициране на документи. Присъствието на офицер помагаше за по-лесния преход и на някои места беше нужна само служебната му карта, за да се премине нататък. Пътищата на Ливан и особено, онези водещи на юг към границата с Израел и на изток към Сирия, бяха под наблюдение.

Това коментира във "Фейсбук" Руслан Трад.

Имаше една малка тайна, която мнозина от кореспондентите научаваха рано или късно на терен - повечето ливански войници не разполагат с патрони. Това се запази до съвсем скоро - къде заради политики, къде заради липса на средства. Третата причина беше най-очевидна. "Единствената армия в тази страна, която има оръжия, е Хизбула.", ми каза офицерът. Едва ли можеше да е по-прав. Знаех за това в Сирия, виждах споделени скици на военни структури, когато разговарях с контакти при някои от посещенията си в Турция - южната и източна част на Ливан беше осеяна с бункери и позиции на Хизбула, които до голяма степен бяха построени след войната през 2006-та. Днес си припомням тези детайли, когато все повече се говори за нова война.

Информацията, която източници потвърждават, е че израелските сили са завършили плановете си за нахлуване в Южен Ливан и са ги представили на премиера Бинямин Нетаняху. Всичко, от което се нуждаят плановете, е подписът на неговия военен кабинет.

Доколкото зная, към 20-ти септември този подпис още не беше сложен под документите, но е възможно този момент да не е далеч. Взривяването на хиляди оперативни работници на Хизбула, включително командири, с експлодиращи пейджъри и уоки-токита може да представлява добър първи залп.

Израел иска да изтласка Хизбула от южната част на Ливан, която Тел Авив окупира между 1982 и 2000 г., за да намали заплахата за жителите на Северен Израел. Около 80 000 души са принудени да напуснат домовете си, както под обстрела с ракети на Хизбула от 7 октомври насам, така и в случай, че срещу собствените им села бъде извършено нападение в стил 7 октомври. Откъм ливанската страна границата разселените са също десетки хиляди. Ситуацията създава предпоставки за хаос и ескалация. "Центърът на тежестта се премества на север", заяви на 18-ти септември израелският министър на отбраната Йоав Галант.

Нахлуването в Южен Ливан се разглежда от някои анализатори като по-малко болезнена задача от опита за унищожаване на Хамас. Хизбула също има своите тунели, но пейзажът е по-слабо населен и голяма част от цивилното население вече е напуснало към по-безопасните райони в Северен Ливан.

В случай на пълномащабна война Израел несъмнено ще започне да бомбардира ливанската инфраструктура и дори жилищни квартали на Бейрут, но операциите му няма да изискват това, на което станахме свидетели в Газа, и последвалото световно порицание. Въпреки това Израел знае за трудностите на подобен план, които почти сигурно са причината досега да не е предприета инвазия.

Историята дава примери. Нахлуването на Израел през 1982 г. в контекста на Ливанската гражданска война, остава енциклопедичен пример за приказката, че трябва да внимаваш какво си пожелаваш. Израелската армия постига целта си да прогони Организацията за освобождение на Палестина от Ливан, но действията ѝ отчуждават съюзниците, включително правителството на Маргарет Тачър, превръщат във вечни врагове дори онези фракции в рамките на гражданската война в Ливан, които един ден можеха да сключат мир с Израел, и така и не успява да се справи с по-широката заплаха. ООП е заменена от Хизбула и редица по-радикални фракции, отворили вратата за влиянието на Иран. Втората, по-ограничена операция за справяне с Хизбула през 2006 г. е в някои отношения по-лоша, като дори командващи тогава офицери я определят за зле планирана.

Ето защо може да се спори какво ще се случи през следващите дни, седмици или месеци. Смята се, че Нетаняху не желае да открива нов фронт; в миналото той избягва риска по всякакъв начин. Вярва се, че Галант е по-ентусиазиран, но разногласията по отношение на по-широката стратегия на Израел са широки както в политическите, така и във военните среди.

Всичко това си струва да се има предвид, докато се възхищаваме или отвращаваме във Фейсбук от взривяващите се пейджъри. Най-вероятното и прието в разузнавателните среди обяснение за времето на провеждане на тази операция е, че се е очаквало тя да бъде алтернатива на инвазията, а не нейн предшественик. Някои в Израел, взимайки предвид обстоятелствата и степента на окопаване на Хизбула - а също и външните ѝ структури, разположени из Близкия изток, Балканите, Централна Европа и Южна Америка - говорят за постигане на сделка за граничните райони.

Напоследък израелското разузнаване постигна успехи, като ликвидира военния командир на Хизбула Фуад Шукр в Бейрут, лидера на Хамас Исмаил Хания в Техеран, а преди тях и ръководителя на иранската ядрена програма Мохсен Фахризаде през 2020 г. Тъй като тези хора са заменими, очевидно ще се търсят други решения.

Междувременно Израел е въвлечен в конфликт в Газа, на който засега не може да сложи край. Той няма средства да се помири със съседите си, особено с Ливан и Сирия, докато други като Йордания, някогашни партньори, са ядосани и са на ръба да спрат част от споразуменията, подписани през последните десетилетия - което би утежнило ситуацията в окупирания Западен бряг. Да не се забравя, че ядрената програма на Иран продължава, а Руската федерация помага с опит, дори на фона на загубите си на украинския фронт. Руската армия извършва редовни учения със сирийската армия по граничните с Израел зони. Кутията с трикове на Мосад не може да даде всички отговори, с които тепърва ще се сблъсква израелското общество.