Превръща ли се Хърватия в страна на мигранти?

Новината дойде в неподходящ момент: в края на август, в разгара на туристическия сезон, трима млади хървати пребиха работник от Индия в центъра на Загреб. Просто така, защото е различен.

В страна като Хърватия, с хроничен недостиг на работна ръка, нападението предизвика вълнение. Дори министърът на вътрешните работи Давор Божинович от национално-консервативната партия "Хърватска демократична общност" се изказа остро, като осъди деянието и подчерта, че "никакво насилие няма да бъде толерирано". В същото време той призова гражданите "да се противопоставят на нетолерантността и предразсъдъците и да съобщават при всяко съмнение за престъпление от омраза". Той апелира и за "изграждане на общество, основано на солидарност, уважение и любов към ближния".

Министърът знае колко необходими са подобни предупреждения: от години неговото ведомство регистрира ръст в престъпленията срещу чужденци в Хърватия, особено срещу чуждестранните работници. Докато през 2022-а година са документирани 228 такива престъпления, миналата година броят им достигна 1150, а през първите седем месеца на тази година се е удвоил още веднъж.

Чуждестранните работници стават все повече

Когато през 2013-а година Хърватия стана член на ЕС, емиграцията на работна ръка към Запада, започнала от 1960-те години, се засили. Само през последните десет години около 400 000 хървати са напуснали страната, главно към Германия, Австрия и Ирландия. В същото време в Хърватия започнаха да пристигат все повече чуждестранни работници.

Според официалната статистика през 2021-а година са издадени над 80 000 разрешения за работа на чужденци. До 2023-а тази цифра нараства до 174 000, а до 2024-а според прогнозите може да достигне дори 200 000. Това е много за страна с 3,8 милиона жители, от които работещите са около 1,7 милиона - отговаря на 12 процента от активното население.

Близо половината от дадените почти 159 000 разрешения от началото на тази година са на хора от бивша Югославия. Има обаче и много работници от Непал, Индия, Филипините, Бангладеш, Узбекистан и Египет. Тъй като повечето от тях са нискоквалифицирани и се трудят предимно в строителството, ресторантьорството или като куриери, те обикновено не се възприемат като икономическа заплаха от местното население. Много хървати са наясно, че голяма част от икономиката на страната вече не би могла да функционира без имигрантите - особено изключително важната туристическа индустрия.

Страх от онези, които са "чужди"

От гледна точка на културата, идентичността и сигурността обаче новодошлите не се приемат добре, обяснява Ведрана Баричевич, професор във Факултета по политически науки в Загреб: "Проучванията показват, че тази част от обществото, която възприема имиграцията като проблем, предпочита хора, които идват от страни и култури, смятани за сходни", казва Баричевич. Мнозина в Хърватия например са на мнението, че мюсюлманите са изостанали и потенциално опасни, особено ако не идват от съседните държави. Но има и скептицизъм към имигрантите от Непал, Индия или Филипините по отношение на това дали могат да се интегрират в хърватското общество и култура, обяснява експертката.

Увеличаването на проявите на насилие срещу чуждестранни работници не е изненада за Лучия Мулалич от Центъра за изследване на мира в Загреб. "По границата между Хърватия и Босна и Херцеговина например от години има насилие срещу бежанци", обяснява служителката на неправителствената организация, която подпомага мигрантите в Хърватия с безплатна правна помощ.

Насилието срещу "другите" се е превърнало в нещо нормално. Фактът, че жертвите сега по-често са чуждестранни работници, се дължи на това, че броят им е нараснал и поради това те са станали по-видими. "По принцип става дума за същия вид насилие, само че фокусът се е променил", казва Мулалич и добавя, че полицията прилага насилие срещу бежанците, а политическото ръководство игнорира насилието срещу хората, заклеймени като "други".

Те са уязвими и на трудовия пазар

Чуждестранните работници в Хърватия срещат и много проблеми на трудовия пазар. Разрешителното им за пребиваване е свързано пряко с договора им и се издава за една година, след което трябва да се поднови. Ако загуби работата си, чуждестранният работник има 14 дни да си намери нова, иначе остава без разрешително за пребиваване. Това отваря вратите за дискриминация.

"Хората избягват да се оплакват, например ако им бавят заплатите, не им се плаща за извънредната работа и ги дискриминират на работното място, защото се страхуват да не загубят позицията си", посочва Мулалич.

Повторение на германските грешки

Тъй като Хърватия все още не се възприема като мигрантска страна, на чуждестранните работници се гледа предимно като на временно пребиваващи. Това води до изолация в техните общности, особено сред трудовите мигранти от Азия. "Вместо да се поучим от опита на хърватите, отишли в Германия и други западноевропейски страни като гастарбайтери от 1970-те години насам, грешките, които са били направени там, се повтарят. Германия действаше така, сякаш хората са дошли само временно и не мислеше за тяхната интеграция в обществото. Ние в Хърватия сега продължаваме тази политика, от която всъщност трябва би трябвало да се поучим как да не го правим", смята Мулалич.

Ключов фактор за интеграцията - както и в Германия, е изучаването на езика. Но обществено финансираните програми за изучаване на чужди езици и интеграция са достъпни само за тези, които са признати за бежанци, и са недостатъчни, подчертава Ведрана Баричевич. Сега обаче изглежда има напредък: новият Закон за чужденците трябва да включва мерки за интеграция и да отчита потребностите на чуждестранните работници.

Автор: Зоран Арбутина