Призив, роден от безизходица

Коментар на Паулина Шишкова

(Предизборната ситуация в България е катастрофална. Новото явление сега е, че кандидат - депутатите не само не могат, но май и не искат да ни управляват. За да прескочим трапа се нуждаем от нестандартни решения. Тук ще се опитам да предложа едно такова. То не е популярно и е горчиво като аналгин, но трябва да се опита.)

В началото на демокрацията беше лесно. Съществуваха две, три партии и една от тях задължително имаше мнозинство, затова тя управляваше. С течение на времето се появяваха все повече и повече партии. Увеличаването на броя им водеше до лош резултат. Защото разнообразието разсейваше избирателите. След 2010 г. избирателите започнаха да си отклоняват вниманието и да се чудят коя от новите партии е по-добра от досегашните. Никой не осъзнаваше, че това е една заблуда. Хората не търсеха програми, а познати личности. А това са тези, които се появяват по телевизиите. Изборът беше между известните артисти, журналисти, юристи, социолози, енергийни специалисти и други експерти. Колкото по-гръмогласно и убедително говореха лидерите, толкова повече избирателите им се възхищаваха. Харесваха мъжествения и решителен Бойко, речовитите патриоти Волен Сидеров, Каракачанов и Костадинов, всезнаещите Манолова и Дончева, изпадаха във възторг от концертите на Слави и така се оформи новият политически елит. С годините той непрекъснато нарастваше и накрая трайно се засели в парламента.

Оказа се обаче, че всички наши любимци са толкова различни, че не могат да се търпят едни други. Поради непремиримите противоречия между тях, те не можеха да се обединят. За липсата на сцепление между партиите се обвиняваше не егото на избраните, а избирателите - разединеното ни общество.

„Обединението прави силата“ е банален, но верен лозунг. Грешката е, че досега той неправилно се интерпретираше като лозунг на парламента. За разлика от общественото мнение, аз мисля, че народът трябваше да се обедини. Вина за днешното безнадеждно положение има и народът. Хората трябва да се обединят и да разберат, че е нужно да гласуват за една партия, а не да разпиляват гласа си. Трябва да се гласува за партията с най-висок рейтинг, посочен от социологическите агенции. И това го пиша с ТЪГА, защото не съм фенка на тази партия. Не виждам обаче друг път за да излезем от изборния лабиринт. Опитвам се да разсъждавам обективно, а не емоционално. Ако пак гласуваме по старому, ще постигнем стария резултат, от който изход няма. Ако всеки гласува за любимата си партия, ще го чакат нови избори. И така до безкрай. Когато лекуваме болния организъм години наред с едно и също лекарство, а той не оздравява, би следвало да сменим лекарството.

Поради тази причина предлагам ново лечение. Нека гласуваме за партията, представляваща най-многобройната, евроатлантическа, проукраинска сила, харесвана в ЕС и внедрила своите кадри в целия държавен апарат и европейски институции. Лично аз не съм против народът да се обедини и за някоя друга партия. Но за съжаление, на този етап няма такава. Всяка от партиите с нещо куца. Или има етнически произход, или е русофилски настроена и ще обърка геополитическата ориентация на страната ни, или ще пилее много пари, или няма сериозни намерения да управлява, или е млада и неопитна. Затова, скъпи граждани, стиснете зъби, гласувайте с отвращение, но не си разпилявайте гласа към други партии, а изберете първата политическа сила, която социологическите агенции единодушно посочват. Бъдете разумни. Спомнете си, че седем пъти повтаряме едно и също. Светът ще ни приеме за най-простата нация. Оставете погрешния лозунг „избори до дупка“ и осъзнайте, че изборите са смъртоносно лекарство за страната, че те убиват икономиката, образованието, здравеопазването, нашата психика, ако се провеждат на ненормално кратки интервали. Дайте път на първата сила, а тя нека се напъне да ни управлява. Така ѝ се пада! Нека пробием стената на безвремието с поговорката „ела лошо, че без теб е още по-лошо“.