Путин е изправен пред съдбоносен избор: защо Сирия е толкова важна за Русия

На 27 ноември въоръжени ислямистки бунтовници, водени от групировката „Хаят Тахрир аш Шам“ (ХТШ), предприеха изненадваща офанзива в Северна Сирия. Като се възползваха от нефункциониращите сили на режима на президента Башар Асад и от ангажираността на Русия във войната ѝ с Украйна, ХТШ и подкрепяните от Турция нейни съюзници напреднаха на юг - и бързо превзеха град Алепо от правителствените сили и руските им поддръжници, пише британският вестник „Телеграф“, цитиран от БТА.

Сега град Хама може да е следващият. Ако той падне, бунтовниците ще имат възможността да започнат да свиват контролирания от режима на Асад участък между фронтовата линия и брега на Средиземно море на 60 км на запад. В този район се намира цялата крайбрежна ивица на Сирия, но там е разположена и единствената база на руските военноморски сили в Средиземно море, в пристанищния град Тартус, припомня изданието.

Москва е наясно, че базата е в беда. Сателитни снимки, заснети във вторник, разкриха, че всички големи руски военни плавателни съдове, за който е известно, че оперират от това пристанище - три ракетни фрегати, дизелово-електрическа ударна подводница и два леко въоръжени спомагателни кораба - са вдигнали котва от пристанището и са отплавали навътре в Средиземно море.

Защо Русия има интереси в Сирия?

Съветският съюз, а по-късно и Русия, поддържат присъствие в Тартус от 70-те години на миналия век, но то бе предимно символично през двете десетилетия между разпадането на СССР през 1991 г. и началото на сирийската гражданска война през 2011 година.

С началото на гражданската война Кремъл увеличи подкрепата си за изпадналия в затруднение режим на Асад, като първоначално изпрати кораби с боеприпаси в Тартус. През 2015 г. пристигнаха руски войски, които помогнаха на правителствените сили на Асад да отвърне на удара. Фронтовата линия се стабилизира през 2018 г., оставяйки ХТШ притисната на север около Идлиб.

Тогава Москва получи своята награда за спасяването на Асад, коментира „Телеграф“. През 2017 г. Русия подписа 49-годишен договор, който ѝ дава по-широк достъп до Тартус.

Това се оказа особено добър ход след началото на войната в Украйна, когато Турция затвори Босфора за чуждестранни военни кораби, отрязвайки Черно море, а Тартус се оказа единствената военноморска база на Русия за операции в Средиземно море.

Всичко това обаче означава също, че загубата на Тартус би била катастрофална за руската демонстрация на мощ в Южна Европа и Северна Африка, пише изданието. Реално погледнато, единственият начин Кремъл да замени жизненоважната брегова инфраструктура в Тартус е да си възвърне достъпа до Средиземно море през Босфора. Но почти няма изгледи това да се случи, докато войната в Украйна продължава да бушува.

Така руският президент Владимир Путин скоро може да бъде изправен пред нерадостен избор - да продължи да воюва в Украйна, но да изгуби влиянието си в Средиземноморския регион или да седне на масата за преговори за мир в Украйна и да отвори достъпа си от Черно море до Средиземно море, коментира „Телеграф“.

За да избегне подобен труден избор и да помогне на сирийския лидер Башар Асад да задържи контролираните от него територии, сега руската военна авиация нанася въздушни удари по позициите на сирийските бунтовници, които напредват в северозападната част на страната, пише изданието „Бизнес Инсайдър“.

За разлика от ожесточените сражения във втория по големина сирийски град – Алепо от 2012 до 2016 г., когато след присъединяването на руските сили на страната на Асад, сирийският лидер успя да си върне града, принуждавайки бунтовниците да избягат, а Москва си приписа заслугите за военния успех, сега престижът на Русия рискува да бъде опетнен, коментира британският вестник „Гардиън“.

„Бързото падане на Алепо и мащабът на настъплението, на което станахме свидетели, определено нанасят удар върху репутацията на Русия“, каза Хана Ноте, базирана в Берлин експертка по руската външна политика.

Когато през февруари 2022 г. Москва пренасочи военния си фокус и ресурси към инвазията в Украйна, Кремъл се стремеше да запази статуквото в Сирия с минимални усилия и инвестиции, припомни Ноте. „Русия смяташе, че ситуацията може да бъде запазена. Сега това се оказа погрешно“, добави тя.

През последните години Русия се опитва да разшири влиянието си в Близкия изток и Африка в противовес на САЩ, като установява по-тесни връзки с ключови играчи от Близкия изток, сред които Иран и Саудитска Арабия и според сведенията предоставя на африканските правителства помощ в областта на сигурността чрез наемническата група „Вагнер“, пише „Бизнес Инсайдър“.

„Тя (Москва) използва това пристанище (Тартус) и военновъздушната база „Хмеймим“ (другата руска военна база в Сирия) като стартова площадка за навлизане в Африка“, каза пред изданието Наташа Хол, старши научен сътрудник в Близкоизточната програма на Центъра за стратегически и международни изследвания.

Зинеб Рибуа от Центъра за мир и сигурност в Близкия изток към института „Хъдсън“, каза, че загубата на Сирия би била „голям проблем за Русия“. „Повечето от плановете на Русия в Сахел и Либия са базирани на достъпа ѝ до Средиземно море. Без силна руска военна база в Сирия всички планове на Путин се сриват“, написа Рибуа в социалната мрежа „Екс“.

Подкрепата на руския президент за Асад помогна популярността му в Африка да нарасне, добави анализаторката и подчерта, че загубата в Сирия „ще накара Путин не само да изглежда слаб, но и да изглежда ненадежден за много африкански държави, които днес разчитат на “Вагнер“.

Сирия и Иран

Сирия е особено важна и за способността на Иран да подкрепя ливанската въоръжена групировка „Хизбула“, която от повече от година е в конфликт с Израел, коментира „Бизнес Инсайдър“.

„Иран е инвестирал много в Сирия с десетки военни бази и други съоръжения, защото страната е от решаващо значение за подкрепата на Техеран за “Хизбула“, коментира Стивън Кук, старши научен сътрудник по въпросите на Близкия изток и Африка в мозъчния тръст „Ени - Енрико Матей“ към Съвета за международни отношения. Дамаск предоставя на Техеран място за производство на оръжия и маршрут за транспортирането им, както и команден пункт за иранските военни, които работят с “Хизбула”, каза той.

„Отслабен в Ливан и Газа, Иран сега разглежда конфликта в Сирия като възможност да утвърди отново влиянието си, като се присъедини към режима на Асад срещу неговата опозиция“, пише и Рибуа. „Техеран вероятно вижда в това подновено участие шанс да възстанови легитимността си и да засили контрола си върху своите по-малки съюзници“, добави тя.

Падането на Асад със сигурност ще представлява голяма стратегическа катастрофа както за Русия, така и за Иран, коментира „Телеграф“. За Путин загубата на достъп до руските военни бази в Сирия само би добавила още унижения, които неговите сили вече претърпяха в Украйна. Тежките загуби, които съюзническите групировки на Иран вече понесоха в ивицата Газа и в Ливан, също биха се увеличили със свалянето на Асад. Затова Русия и Иран отчаяно се надяват, че отново ще могат да се притекат на помощ на сирийския президент. Неуспех в това отношение може да има дълбоки последици не само за Асад, но и за автократичните режими в Москва и Техеран, отбеляза изданието.

Какви са интересите на Турция

Когато силите на сирийския диктатор избягаха от Алепо на фона на дълго планираната офанзива на ислямистките бунтовници, иранският външен министър Абас Арагчи се разгневи и обвини Израел за ескалацията на конфликта, докато търсеше праводоподобно обяснение, съобщи „Политико“.

Израелските ракети и въздушни удари може и да са помогнали незначително на бунтовниците, но падането на Алепо има малко общо със стремежите на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху да промени облика на Близкия изток и много повече със състоянието на въоръжените сили на Асад и с геополитическите маневри на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и решимостта му да ограничи всякакви реални или въображаеми заплахи от страна на подкрепяните от САЩ сирийски кюрди, отбеляза изданието.

Турският президент се опита да се дистанцира от случващото се в Сирия, като се представи само за зрител на събития, извън неговия контрол, пише „Политико“. „Следим събитията много внимателно“, каза Ердоган в понеделник и добави: „От дълго време предупреждаваме, че спиралата на насилието в Близкия изток може да засегне и Сирия. Последните събития потвърдиха, че Турция е била права“.

Малко наблюдатели обаче вярват, че офанзивата би могла да започне и да продължи без знанието и одобрението на Анкара. Според Хади ал Бахра, ръководител на признатата от международната общност сирийска опозиция, подготовката за офанзивата срещу Алепо е била в ход още от миналата година. В нея са участвали ХТШ, както и повече от десет въоръжени групировки от спонсорираната от Турция Сирийска национална армия, която до голяма степен е насочена срещу сирийските кюрди.

Последиците от настъплението обаче са трудни за прогнозиране. Сега Ердоган може да дърпа много от конците, но дали те ще се изплъзнат от ръцете му, е друг въпрос. Той със сигурност не иска нещата да излязат извън контрол и Асад да падне, но това може да зависи отчасти от това дали ХТШ ще се придържа към сценария и ще се съсредоточи върху създаването на правителство в ислямистки стил в Алепо, подобно на това в Идлиб. Ако групировката реши да продължи на юг от Хама, докато защитата на Асад се срива, Ердоган може да открие, че е предизвикал по-голям конфликт, отколкото е очаквал, коментира изданието.

Причината за ескалацията на конфликта може да се крие и в отказа на Асад да се съгласи със зачестилите призиви за помирение от страна на турския турския президент. Сирийският лидер отхвърли предложението на Анкара, настоявайки Турция първо да изтегли хиляди свои войници и спонсорирани от нея въоръжени групировки от сирийска територия. Затова някои наблюдатели разглеждат офанзивата като част от усилията на Анкара да окаже натиск върху Асад да нормализира отношенията си с Анкара и да преговаря за политическо решение на гражданската война - което би дало възможност на Ердоган да върне в родината им 4,7 милиона сирийски бежанци, живеещи в Турция.