Разширяване на войната от Газа и Ливан към Сирия

Войната в Сирия се възроди. Случайности има само в сълзливите романи. Днес светът е целеустремен и практичен. Празно няма, но ако се получи, незабавно се използва за придобиване на дивиденти. Следва се стратегическа цел.

Русия е заета с Украйна. Нов фронт в Сирия ще ѝ дойде в повече. Ливан дълго ще се възстановява след сриването на Хизбула от Израел, а доставките на нови оръжия за проксито от Техеран през Сирия не са желателни.

За Анкара Алепо/Идлиб е „турска родина”, а поставянето на Асад „на каишка”, за да се изпълнят турски условия за контрол върху земята му е достатъчно основание за нападение в Алепо, икономическия център на Сирия. Ползва се терористичната организация „Хаят Тахрир аш Шам”, ХТС, чиито корени и лидери са свързани с Ал Кайда, Ал Нусра, че даже с „Ислямска държава”, но в съдружие с онези ислямистки групировки, които Анкара от години подкрепя и снабдява в страната на Асад.

Ердоган и външният министър Фидан обявяват официалната позиция по отношение нападението в Алепо и други градове като Хама в Сирия. „Наблюдаваме събитията, продължаваме подкрепата за териториалната цялост на Сирия, работим, за да попречим на ПКК да се възползва от размириците, искаме администрацията на Асад да седне на масата с опозицията за политически решения”.

Ни повече, ни по-малко – Анкара иска да принуди „режима на Асад” да сформира преходно правителство, което да включва опозицията под названието политическо решение. Ще се включи и „Хаят Тахрир аш Шам”, но като се смекчи малко имиджа ѝ на радикална ислямистка организация.А и позициите ѝ.

Но незабавно възниква въпрос какво предвижда Турция за териториите, които се контролират от YPG, военна организация на сирийските кюрди. Те не допускат, например, ХТС да влезе в нейните райони на Алепо и всъщност воюват на страната на армията на Асад срещу ХТС и подкрепяните от Анкара терористи.

Казват, че администрацията на Ердоган разглежда този въпрос като елемент от преговорите си със САЩ. Според турската страна тези преговори са обещаващи и оценката е, че изолацията на Турция в рамките на НАТО е приключена. Явно Ердоган чака администрацията на Тръмп да влезе в Белия дом и предлага ПКК/YPG да се изтеглят до 30 км след границата, а освободените райони да се поемат от групи под контрола на Анкара.

При това положение Вашингтон може да накара ПКК/YPG т.е. кюрдите да свършат работата по блокиране маршрута на Иран до линията Ливан/Палестина през Сирия. Сирия да бъде разделена, омаломощена, изолирана и подчинена. Няма да има сили да брани петролните си находища, открития газ при крайбрежните води и всичко онова, което е останало от светска Сирия. Включително артефактите от древните земи и Палмира. За християните да не говорим.

Медиите в Анкара от призиви за помирение с Асад сега са залети с пропаганда от рода на „масовият убиец Асад, който е в сътрудничество с ПКК срещу Турция” или с твърдения, че „опозицията освобождава Алепо като се бие като лъвове” и още „кръвта на опозицията се е сляла с кръвта на нашите войници”.

Отделно е обявяването на ХТС за мъченици. Няма съмнение, че официалната власт в Анкара използва нападението над Алепо и другите големи градове в Сирия като лост за принуда на Асад да изпълни турските условия. Без значение, че Лавров разговаря по телефон с Фидан, а Путин цял час е разяснявал на Ердоган какви са договорките от процеса Астана и защо трябва незабавно да спре атаките над Алепо.

Междувременно външният министър на Иран след Дамаск е посетил Турция за разговори с Ердоган и Фидан, а сирийска делегация по сигурността е в Анталия. Асад от своя страна е разговарял с Путин и шейха на ОАЕ. Руснаците атакуват позиции на ХТС с ракети „Кинджал” от своите военни бази в Латакия и Тартус, че даже и от военни кораби в пристанищата.

Иран обявява изпращане на сухопътни войски, а шиитски милиции от Ирак са на терен. Твърдения, че Русия може да се откаже в тази ситуация от военните си бази в Сирия и дори вече е оттеглила корабите си от базите е поредна хибридна атака. Това са единствените бази на Москва на Средиземно море и дори боевете в Украйна няма да принудят руснаците да загубят Латакия и Тартус.

В тази ситуация възникват множество въпроси. Защо Ердоган и Фидан непрекъснато повтарят, че „ние не сме в Алепо”. Твърдят, че „ние само наблюдаваме”. Защо Алепо пада толкова бързо и след напускане на армията на Асад? Това заблуда или безхаберие ли е? Как така сирийската армия и нейните съюзници в Идлиб и Алепо не са разбрали за такава огромна подготовка, в която сътрудничеството между ХТС и YPG не само е видно, но и не се крие подкрепата им от Израел, САЩ, Украйна и Обединеното кралство? Дали армията на Асад е била неподготвена или са се изтеглили умишлено и с план? Защо Асад не защитава Алепо, най-големия промишлен и търговски център на Сирия, както го е правил преди?

Положението на Сирия става катастрофално. Асад не е искал да се разруши града? Или привлича ХТС и другите чуждестранни терористи от Идлиб покрай турската граница и така да използва операция „вълчи капан” за ликвидиране? Не е ясно и няма отговори. Но Асад получи репутация и легитимност едва след като превзе Алепо. Това бе военна победа, която осигури политически победи.

Ако днес Асад има политическа победа, това може да доведе и до военна победа, но кой да ни каже?

В същото време излизат информации за участие на Украйна в Сирия. Казват, че ислямистките групировки възприемат тактиката на украинците на руския фронт. Те се обучават от украински инструктори за работа с безпилотни самолети. В Идлиб ги използват и през нощта, което говори, че имат оборудване с нощни камери. Оборудването и самолетите са доставени от Украйна и едва ли са извън доставките от западните държави за Киев.

Някои в Анкара твърдят, че това е в съответствие с план на САЩ за разделяне на Сирия чрез ХТС и ПКК. Едва ли Вашингтон биха подкрепяли ПКК само за да „попречат на Иран”, но че ПКК е трън в петата на Турция няма съмнение. Все пак искания за самостоятелна кюрдска държава или поне автономия в рамките на Сирия несъмнено би допринесла за нещо като Кюрдски Ирак, но в рамките на Турция.

Предполага се, че нападението над Алепо от ХТС е част от стратегия да се „чертаят нови карти” в региона. А сила за такива „карти” на този етап несъмнено имат само САЩ и Израел. Говори се за „втора държава Израел” с поставяне на ПКК начело и отслабването на държавата на Асад е необходимо условие за осъществяване на подобни цели. А дали това няма да е в ущърб на Турция е отделен въпрос.

Смята се, че Тел Авив няма как да не се включи в „сирийския сценарий” и че дори е разположил на Голанските възвишения контингент от елитни войски. Претекст за намеса винаги може да се намери. Оперативна намеса на Голанските възвишения, ако се извърши от елитни израелски войски и спецчасти, няма как да не „пренареди картите”. Друг въпрос е къде отива 50-годишно споразумение на ООН за прекратяване на огъня със Сирия на Голанските възвишения.

Изтича информация, че Русия, Иран и Турция подготвят среща в Доха следващата седмица, за да се търси решение за Сирия. Помирение на Дамаск с Анкара като част от натиск на Москва?

Трудно е да се предполага. Особено след нападението и превземането на Алепо и фактите, че YPG т.е. сирийските кюрди от една страна при Алепо воюват на страната на Асад, а от друга заедно със САЩ удрят по силите на армията на Асад в Дейр ез-Зор, където е пътят за прехвърляне на шиитски милиции от Ирак в Сирия.

САЩ от своя страна с въздушни удари възпрепятстват помощта от Ирак т.е. Иран за Дамаск в района на Дейр ез-Зор. А това за момента е единствената помощ на терен за Асад.

Затова се смята, че балансът на войната се измества срещу Асад, който не може да получи помощ от Русия заради Украйна и от Иран заради войната в Ливан срещу Хизбула. Но и Русия, и Иран едва ли ще оставят Сирия за бъде разчленена по плана на силите, които стоят зад нападенията над Алепо.

Въздушната подкрепа на Русия и евентуалната намеса на Иран играят важна роля в сблъсъците, които продължават и при Алепо, и при Хама. А позициите на Турция обикновено се менят според накъде се наклоняват везните. Предстои да се наблюдава.