„Грузинският Майдан“ не е точно като украинския

Ако попитаме Божинката какво мисли за случващото се през последните дни в Тбилиси, най-вероятно би казал нещо в стил "грузинският Майдан е като украинския, само че е грузински". Което е духовито, но не особено вярно. Защото приликите може да се набиват на очи, но разликите са по-съществени.

Какво е общото между Киевския Майдан от преди 11 години и протестите в Грузия сега? Несъмнено и в двата случая става дума за обществена реакция срещу спирането на процеса на европейска интеграция. Както през 2013-14 г. в Киев, така и сега в Тбилиси, протестиращите привиждат "дългата ръка на Кремъл", а от своя страна управляващите обвиняват Запада, че подстрекава размирици. И сякаш основните прилики свършват дотук.

Да видим обаче разликите.

Украинският Майдан действително беше изражение на противопоставянето между Европа и "руский мир", между "западните" и "източните" украинци - както в географски, така и в геополитически смисъл. Вторите дори бяха в голямата си част рускоезични.

В Грузия такава дилема няма. Противопоставянето е между проевропейски настроените и... също проевропейски настроените, които обаче не са чак толкова безкритични към Брюксел. За грузинците Русия е това, което е за нас Турция. Или по-точно това, което е била Османската империя за нашите предци в първите години и десетилетия след Освобождението. За сметка на това стремежът на Грузия за членство в ЕС е вписан в Конституцията на страната. Тоест, за европейската перспектива съществува национален консенсус, надхвърлящ партийните различия.

Към 2013 година все още изглеждаше, че Украйна и Русия могат да съжителстват мирно, като териториалната цялост на Украйна не беше нарушена. Анексирането на Крим и обособяването на така наречените "Донецка народна република" и "Луганска народна република" се случиха след Майдана. А по онова време "специална военна операция", насочена към столицата Киев, беше немислима.

С Грузия нещата стоят съвсем другояче. На нейна територия съществуват сепаратистките образувания Абхазия и Южна Осетия (познайте с чия помощ?), а споменът от руската инвазия през 2008 година е достатъчно пресен и се помни от всички, които протестират тези дни. В добавка, заради тази война Грузия и Русия и до момента не поддържат дипломатически отношения.

Виктор Янукович, който в края на 2013 година отказа да подпише споразумението за асоцииране на Украйна към ЕС, си беше проруски отвсякъде. Докато от "Грузинска мечта" се опитват да играят в по тертипа на Виктор Орбан и Роберт Фицо - "да сме добре хем с русите, хем с немците", както е казал Алековият герой, но Европа си остава приоритет. Да не забравяме, че това е същата политическа сила, която през 2022 година подаде молбата на Грузия за членство в ЕС. А, и помага на Украйна след руското нахлуване...

Спирането на преговорите с Европейския съюз е факт и на първо четене звучи притеснително, затова и реакциите под формата на протестни действия са разбираеми. Важна подробност: обявено е, че преговорите се замразяват за 4 години, а не се прекратяват въобще.

Формалният аргумент за стопирането на преговорния процес е, че "ЕС изнудва Грузия" с непризнаването на скорошната изборна победа на "Грузинска мечта". В действителност, нещата са по-дълбоки - търканията между Тбилиси и Брюксел не са от вчера.

Преди година и половина грузинските управляващи започнаха инициатива за прокарване на закон за борба с "чуждите агенти", който определено не бе по вкуса на Евросъюза. Тогава имаше и граждански протести, (също оприличавани на "грузински Майдан"), които доведоха до временно оттегляне на законопроекта. Но в крайна сметка през лятото на тази година "Грузинска мечта" наложи своето и законът влезе в сила.

Друга конфликтна тема са правата на ЛГБТ-общността. Даже в битката между правителството и европейските институции се включи дори президента на Грузия, която наложи вето на законопроект, който ограничава дейността на ЛГБТ-активистите. Но и в този случай правителството успя да наложи волята си и законът бе приет на второ четене, при това доста скоро преди изборите от края на октомври.

Така че, управляващите в Тбилиси успяха да натрупат "актив" от противопоставяне на Брюксел. Което означава, че дръзкият ход със спирането на преговорите за еврочленство не би трябвало да е някаква голяма изненада.

Що се отнася до обвиненията към "Грузинска мечта" за "завой" в посока Москва, е редно да се направи едно важно уточнение. Никога не е изключено властта в Тбилиси да се озове във водовъртежа на Кремъл - заради заблуди, корупция или своего рода тарикатлък. Но подобно залитане няма как разчита на сериозна обществена подкрепа.

И тук стигаме до може би най-важната разлика между днешна Грузия и Украйна от преди 11 години.

Киевският Майдан трябваше на всяка цена да успее - в противен случай Украйна отиваше в канавката на "руский мир" и всякакви перспективи за интеграция в НАТО и ЕС ставаха химера. (Не, че сега е цъфнала и вързала, но това се дължи на съвсем други причини.) Проруските настроения в източните региони винаги са били достатъчно силни.

А дали сегашните грузински протести ще постигнат целта си или ще се спихнат - не би следвало да е чак от съдбовно значение. С или без уличен натиск, управляващите в Тбилиси се очаква в един момент да възобновят преговорния процес. Или да си понесат последствията, ако не го направят. Просто народът няма да им го прости. Това е все едно някой в България към 2003 година да се беше обявил срещу присъединяването ни към ЕС - можете ли да си го представите?

Грузия е Европа. Друг въпрос е доколко Европа се държи адекватно спрямо Грузия. Ама тя и спрямо Украйна не се държи особено адекватно - нито по време на Майдана, нито при руската агресия. А в Киев за първи път хора воюваха и умираха за знамето с 12-те звезди. Дано вторият път да не е в Тбилиси...