Апокалипсис кога?

В Източния блок израснахме с усещането за вечно надвиснала ядрена заплаха. Заради тежките психологически девиации на лидерите на трите велики сили днес - САЩ, Русия и Китай - тя се завърна.

Вероятно знаете за "часовника на Страшния съд", който "мери" минутите и секундите до евентуалния ядрен апокалипсис. В момента са го "курдисали" на минута и половина до полунощ - т.е. до края на цивилизацията. Не съм го следил редовно, но това било най-близкото до апокалипсиса (или Армагедона според Откровението на Йоан в края на Новия завет). Наистина ли сме толкова близо до фаталния момент в историята?

Вечно надвисналата ядрена опасност се завърна

Мнозина от вас, особено феновете на тежкия рок, си спомнят или поне са чували с известен тих неназоваем ужас парчето на "Айрън Мейдън" "Two Minutes To Midnight". Ерго, през 1984 са били цели две минути, което изглежда много от наша гледна точка днес.

Къде ти тих и неназоваем - в детските ми спомени над нас, и въобще в Източния блок, вечно надвисналата ядрена заплаха се ползваше от късния комунистически режим за всяване на допълнителен Angst ("тревожност") в пропагандата срещу злия империализъм на НАТО и по-специално САЩ. Тогава не беше позната концепцията за взаимно удържане, а единствено трибалисткото тип "ние сме добрите, те са лошите и ще ни нападнат, и ние трябва да отвърнем". Съответно, имаше напълно малоумни от днешна гледна точка учения какво да се прави при ядрена атака, всеки трябваше да знае къде е кварталното убежище.

След това СССР и Източният блок се разпаднаха, и всички сякаш за броени минути забравиха за въпросния донякъде питагорейски ужас от надвисналата ядрена заплаха. Честно, въпреки антропологичните ми и политико-исторически занимания, смятах, че завинаги сме се отървали от този квази-уплах и обща тревожност, докато не дойде "специалната военна операция" в Украйна, по-известна като чистата завоевателна война на Русия.

И тогава изведнъж аз се сепнах и дори оттеглено и някак наивистко детски казах на свои приятели, че не съм вярвал как този смазващ Angst, но и чистия ницшеански по своя произход Furcht ("страх") от ядрена война ще се завърне в рамките на моя живот. И че пак трябва да се страхуваме за всичко, постигнато от човечеството, но най-вече за децата си.

Маниакалността на Тръмп и Мъск

Защо в момента сме възможно най-близо до Трета световна и апокалипсис? Заради тежките психологически девиации на лидерите на трите велики сили днес - САЩ, Русия и Китай. Вторичните играчи като Европа на Макрон или Индия на Нарендра Моди наистина не играят в А група. Разбирам донякъде простоватите надежди и пожелателното масово мислене, че специално Щатите и Русия щели нещо там да се разберат, но то не работи така. И не говоря само за войната в Украйна, на която посвещаваме почти сто процента от медийното отразяване по отношение на ядрената заплаха.

Първо, Доналд Тръмп сериозно прилича на циклофреник, т.е. човек с биполярно афективно разстройство (американците му викат "manic depressive"). Най-характерното там е постоянна смяна на настроенията, редуват се тежка дистимия с особени периоди на еуфория, в които Гренландия, Панамският канал и още няколко неща "трябва да си ги вземем". Никак не помагат спрямо рациото тех-милиардери като Илон Мъск, който видимо е в своя "маниакален епизод", т.е. буквално назначен от своя възможен циклофреник да се саморазправя с цялата сегашна американска администрация. И, по-простичко, има вид лиценз да си прави, каквото си иска.

За Путин човешкият живот не е ценност

Второ, в лицето на Путин имаме подозрение за краен и тежък нарцисист (имат и традиция - от Иван Грозни, през хесенските Романови, до Сталин), който смята самия себе си почти буквално за бог, както и, разбира се, спасител на всичко руско. Основното при самоиздигащи се автократи, но и неусетни психологически жертви като Путин, е, че липсва каквато и да било емпатия. Т.е. това е личност, която не смята човешкия живот за най-голямата базова ценност, тъкмо обратното.

В подобен ум да хвърлиш десетки хиляди руснаци във война, докато седиш на една шестметрова маса, е не просто приемливо, а вероятно и най-мефистофелското нещо изобщо. Особено ако си нисък и гледаш света предимно от долу нагоре и имаш да си връщаш на по-високите във всякакъв смисъл. Путин смята, че превъзхожда всички геополитически играчи, вижда се поне като Петър Първи (с обратен знак) и донякъде като Сталин - оттам идва и култът към победата в Отечествената война. Нарцисизмът тук се вижда с просто око - ако в Америка има MAGA ("Да направим Америка велика отново"), то в днешна Русия е същото - "сделаем Россию снова великой".

Си иска Тайван. Иска и световна доминация.

Трето, имаме другаря Си. За него ми е трудно да приложа каквато и да било философско-културна схема, защото днешен Китай отдавна вече не е конфуциански, след толкова десетилетия груб военен комунизъм. Конфуцианското би било от сорта, че би трябвало да има уважение между отделните китайски кланове, дори обща китайска лоялност. Нищо подобно – другарят Си дебне да си вземе Тайван и да поиска световна доминация, икономическа или не, спрямо САЩ.

Ерго, днес възможното ядрено удържане вече включва и Китай. Ами, честито, вече няма такова. С тръмпоманията, путиноманията и т.н. Защото не знаем, не познаваме добре лидерите, особено Тръмп и Путин, можем само да предполагаме психологически - и с реален страх в сърцата да се съгласим, че тези буквално са способни на всичко.

С подобни лидери, вече неудържими от уж корпоративните властови центрове, Третата световна ни очаква - едва ли тази година, но не бих се обзаложил за след 2030-та.
Прегърнете децата, целувайте любимите и се радвайте на пролетта.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.