Цивилизация или варварство

Коментар на проф. Мюмюн Тахир

Въпросът каква цивилизация или обществена форма на управление и форма на устройство следва предишните, е винаги актуален и жизнено значим. Известно е, че в света няма нищо вечно; всичко се изменя, трансформира се, преминава от едно качествено състояние в друго. Но не винаги в посока на хуманистичната цивилизация. Всяка цивилизация, според схващанията на идейно-философската школа, към която принадлежат Освалд Шпенглер и Арнолд Тойнби, е експанзивна и екстровертна.

Но сегашната порочна цивилизация се стреми да завладява нови общества и пространства. Свръхразгръщането, стремежът към материални и териториални придобивки корумпират и изчерпват големите цивилизационни формирования. Предвиждайки това и с желание да бъдат предотвратени подобни тенденции, през 1951 г. се положиха основите на най-големия проект за мир – Европейската общност. Четирима бащи асистират „раждането” на Европейския съюз.

Министър-председателят на Италия Алчиде де Гаспери (1945 до 1953 г.) заедно с германския канцлер Конрад Аденауер (1949 до 1963 г), с министъра на външните работи на Франция Робер Шуман (1948 и 1952 г.) и неговия съотечественик Жан Моне правят първата стъпка към обединена Европа със създаването на Европейската общност за въглища и стомана.

През следващите десетилетия Европейският съюз не само успя да съхрани мира и стабилността, но осезаемо подобри социално-икономическия и културен живот на европейските нации. Те заживяха в условията на свобода и благоденствие, т. е. би могло убедено да се твърди, че бе реализиран идеалът на основоположниците на Европейския съюз – мирна, обединена и просперираща Европа.

Досега Европа, а и светът изглеждаха повече от всякога сигурни. Понастоящем всевъзможни тенденции подкопават това значително човешко завоевание и създават предпоставки постигнатото досега не само да бъде обезсмислено, но и заличено. Сякаш всичко, което през десетилетията бе постигнато за стабилността, сигурността, доверието и любезността, почтителността и надеждата, е изложено на риск, заплаха, несигурност, опасност…

Бяхме ли подготвени за това и подготвени ли сме сега?

След като една „културна и християнска страна като Германия допусна да бъде превзета от Хитлер, пише Маргарет Тачър в книгата си „Живот и политика“, на човешката цивилизация никога не бива да се гледа като на непроменяема даденост, тя непременно трябва да се подхранва, а това ще рече, че добрите и достойни хора трябва да отстояват нещата, в които вярват”. Че винаги съществува някаква неизвестна опасност, от която трябва да сме готови да се пазим, предупреждаваше и Анжел Вагенщайн: „Ако някой неделен ден отведеш с децата си в Музея на отминалото време, предупреди ги да внимават! Експонатите от политическия палеолит може и да им се сторят тромави, смешни и нелепи за века, в който живеем, но са безопасни, о, далеч не! Спилбърг показа в своята виртуална история как изчезнали преди милиарди години чудовища могат да бъдат реанимирани и че те, върнати в живота, отново се превръщат в старите кръвожадни страшилища. Знай го, както знаеш, че не бива да пускаш децата си в клетката на тигъра!”.

В този контекст проблемът за сигурността придобива нови измерения. Затова трябва да се вземат навременни и винаги неотложни мерки за обезпечаване на сигурността – на личността, обществото, държавата и света като цяло. Дейностите в това отношение биха били, както образно се изразява Тачър, като застраховката на един дом: човек не спира да плаща вноските, само защото на неговата улица известно време не са ставали кражби с взлом. Затова винаги е жизненоважно да разберем в условията на каква цивилизация или обществена система живеем и какво ще дойде след настоящата.

Противно на твърденията, че се намираме (или ще се намерим) в ситуация на война на културите и религиите, както и между цивилизациите (земни или извънземни – не уточняват техните радетели), и за разлика от С. Хънтингтън (и неговите последователи), който/които видя/ха след края на Студената война в културата и религията, в историята и географията движещите сили на новите конфликти и според когото/които фундаментален източник на конфликти в новите условия стават не идеологиите и идеологическите ценности, не и икономиката и икономическите интереси, а цивилизациите, разбирани като вид култури, продължавам да смятам, че основното противоречие на нашата съвременност е между богатството и бедността, между цивилизацията и варварството. И това вече е факт.

Според мен няма сблъсък на цивилизации. Защото на нашата планета има една цивилизация. И тя е, накратко – хуманистична, облагородена, одухотворена, градивна, съзидателна, взаимна отговорност на членовете на обществото за благоденствието, щастието, сигурността на всеки и на обществото като цяло, с висока архитектура, с изящни добродетели и достойнства; комплекс от възвишени ценности, общуване, дом, приличия и благоприличия, образци на поведение, изискани маниери и културни обноски, зачитане на различията между хората, уважение към другомислието – политическо, религиозно, етническо, езиково... Мир и свобода. Човешки права и граждански свободи.

Другото е варварство, което се опитва да ни погълне. Ще ни погълне ли!?

„Хора, бдете!“ Знаете!