Кабинетът "Желязков" и отдалечаващото се евро

През последните дни се случиха две неща, които са в противоречие със заявените намерения на ГЕРБ за ускорено членство в еврозоната. Какви са причините за нелогичното поведение на кабинета "Желязков"?

През последните дни се случиха две неща, които са в противоречие със заявените намерения на ГЕРБ за ускорено членство в еврозоната. Първо, правителството "Желязков" отказа да поиска извънреден конвергентен доклад, който би установил, че отговаряме на инфлационното изискване за общата валута. Формално страната се разминава с референтната стойност с 0,1%, но само ако при изчисляването ѝ не бъде изключена нито една страна с по-ниска от средното ниво на инфлация. При всеки прием на нова страна членка обаче винаги е била изключвана поне една страна, отклоняваща се от общите тенденции. Така че дори сега България би покрила критерия, ако той е изчислен на базата на утвърдената практика. Всички специалисти са съгласни, че България ще покрие критерия и без изваждане на страна от сметката в рамките на месец – т.е. извънредният доклад, ако беше поискан сега, щеше да отчете тази тенденция, тъй като изработването му ще отнеме поне около месец. Още по-тревожно е, че министър Петкова не даде и ясна дата за поискване на доклада – тя го обвърза с изготвянето на проекто-бюджет и финансова рамка за следващите три години. Все неща, които нито се изискват за нов конвергентен доклад, нито са еднозначно разположени във времето.

Второ, ГЕРБ продължава да развява пропагандната теза за някаква "дупка в бюджета", която ту се разширява, ту се свива. Към нея се добави сега и дефицит за януари, който не е ясно дали е част от нея или я допълва. Митичната дупка има и математическа стойност – 18 милиарда, които идват като се съберат всички лелеяни мечти на министерствата за разходи през годината.

"Дупка" в бюджета или някакъв истински проблем с него няма. Самата Теменужка Петкова всъщност признава това, казвайки, че тя ще реши задачата като спази 3% бюджетен дефицит, без да вдига данъците, без да взема допълнителни заеми и без да намалява разходите за заплати и пенсии. Също така няма да бъдат намалени и капиталовите разходи спрямо досегашните нива, но няма да се увеличат с толкова, колкото са поискали в съответните ведомства. Ако всичко това е вярно, проблем с бюджета просто няма. А Петкова обмисля да запази дори определени финансови привилегии – като необоснованото данъчно облекчение за ресторанти и хлебопроизводители, както и драстичното увеличение на заплатите в МВР и службите. С влизането в Шенген, видите ли, работата им се увеличила, а досега са работили по-малко.

Ако всичко това е вярно, следствието е, че проблем с бюджета просто няма, а трябва да се съкратят необосновано раздути разходи от отделните министерства – рутинна, а не героична работа за финансов министър. Въпросът е тогава защо ГЕРБ са толкова елегично-героични за бюджета и бият тъпана за несъществуващи проблеми. В крайна сметка този тъпан се чува и в Брюксел, и във Франкфурт и там някой може да се зачуди какво става в България. При всички случаи, това е странно поведение за министър, който иска да ускори членството на страната в еврозоната или да усили доверието в нея.

Обясненията за нелогичното поведение на ГЕРБ са следните:

Най-семплото е, че биенето на тъпана е с цел да се натрупа някоя и друга политическа точка срещу ПП-ДБ. Да се върти (лесно опровергаемата) опорка, че бюджетите "на Асен Василев" са виновни за проблема. Този "проблем", както стана ясно, не съществува. Но дори и да съществуваше, той щеше да е наполовина поне проблем на ГЕРБ, които гласуваха в парламента поне някои от бюджетите и ги товареха с допълнителни и неоправдани разходи въпреки волята на Василев и ПП-ДБ. Но с медийно постоянство и откровена неистина може да добие почти достоверен облик;

Второто обяснение е, че от ЕК и ЕЦБ са дошли сигнали за отлагане на конвергентния доклад с месец и ГЕРБ се опитва да се оправдава, като стовари вината за забавянето пак върху ПП-ДБ. Това обяснение е половинчато обаче, защото не е ясно защо финансовият министър на страната активно подрива доверието във финансовата политика, като митотворства по повод несъществуваща "дупка";

Поведението на Петкова и ГЕРБ може би целят прикриването и замазването на един неудобен факт: че всъщност те ще продължат политиката на Асен Василев на бюджети, увеличаващи доходите на хората - пенсии и заплати. Това няма да бъде ревизирано, а това е всъщност отхвърляне на "постната пица" на Симеон Дянков от 2009-2013 година. Новата политика е по-добра, но тя има и един дефект за ГЕРБ – парите стигат до много хора, а не ударно до избрани фирми в края на годината;

Фискалната елегия на Петкова може да е и послание към клиентелата на ГЕРБ да посмали очакванията си за раздаване на щедри държавни поръчки по модела Борисов-Пеевски от периода 2016-2021 година. Всъщност раздутите държавни харчове в бюджета, внесен от служебното правителство, се дължат точно на такива заложени подаръци за проекти в инфраструктура и други нужди на администрацията, които ще стигнат в крайна сметка до клиентелни мрежи. Т.е. проблемът с бюджетната "дупка" е реалност за ГЕРБ, защото ако такива разходи не се заложат, това ще разочарова много техни бизнес клиенти. Но това е проблем на ГЕРБ, а не на страната – за страната ще е проблем, ако тези разходи все пак се заложат;

Най-лошото за България обяснение на странното поведение на ГЕРБ е, че коалиционните им партньори заплашват да свалят правителството, ако се тръгне смело и решително към еврозоната. Този вариант, уви, не може да се изключи, въпреки текста на споразумението за управление. Затова коалиция с ПП-ДБ беше теоретично по-добър вариант за страната, но пък тя се оказа невъзможна заради нежеланието на ГЕРБ поне вербално да изолира Пеевски от управлението.

Обяснения 3,4 и 5 са доста логични и тежестта е върху ГЕРБ да ги отхвърли. Тръгването на Борисов по страната също е странно с оглед на спешната задача за влизане в еврозоната. Освен ако не убеждава хората село по село в правотата на стратегическия си избор. Дали ще е така, предстои да видим. Очакват ни интересни месеци, в които ще бъдат тествани и еврото, и атлантизмът в евроатлантизма на нашите политици.

***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.