Проф. Свилен Маслянков пред ФАКТИ: Не всяка бучка на гърдата е рак и не винаги липсата на бучка означава, че няма рак

Преди дни се проведе национална конференция „Съвременно мултидисциплинарно поведение при карцином на гърдата“, което бе под егидата на Българското хирургично дружество. Във форума участваха около 300 медици. Какви са предизвикателствата при лечението у нас… Пред ФАКТИ говори хирургът проф. д-р Свилен Маслянков от столичната „Александровска болница“.

- Проф. Маслянков, защо ракът на гърдата покосява все повече жени. Имате ли си ваше обяснение…
- Ракът на гърдата започват да покосява все повече жени, но това е така, както се случва с всички други онкологични болести, които имат трайна тенденция да се увеличават през последните години. За тяхното увеличение има голямо значение индустриалният живот, който водим, химизацията на храната, която ядем. Има много видими и невидими вредности, които предизвикват поредица от мутации в нашия организъм. Просто не можем да се предпазим от всичко, защото от химизирането – и от пестицидите за плодовете и зеленчуците, които отиват в почвата, не можем да избягаме. Имахме аварии в Чернобил и Фукушима – вредности, които не можем да видим. Дори и употребата на микровълнова фурна влияе, защото има неравномерно загряване на мазнините при ежедневния ни прием на храна. Колите у нас са стари и отделят отровни газове по пътищата ни. Това са много, много фактори, които се натрупват в нашия организъм.

- Подмладява ли се заболяването… Какви са вашите впечатления?
- За съжаление, тук може и да има малка форма на субективизъм, защото аз съм лекар, който практикува активно. И когато си търсен, визирам хора с по-необичайни състояния, когато се обръщат към мен, е много трудно да разберем точно какво се случва. Има нещо такова като подмладяване. Но тук проблемът е и в неработещия от няколко години Национален онкорегистър. А това е нещо, което абсолютно трябва да работи, за да може да се анализира в каква посока отиват нещата. Трябва да се вземе много сериозно отношение, но не виждам да се прави нещо в тази посока. Държавата трябва да вземе сериозно отношение, защото няма да има с какво да се сравняваме, а така ще се задълбочава усещането, че сме в дъното на Европа. Каквато е и моментната статистика.

- Тя показва, че у нас около 3500-4000 дами се регистрират на година със заболяване на гърдата. Много ли е, малко ли е… Къде е България…
- Скоро една колежка изнесе неофициална статистика на един малък научен форум и обяви, че за 2024 година имаме около 4700 нови пациенти с рак на гърдата. Тя се е ровила в системата на НЗОК за миналата година. Да, може да има някаква неточност, може и да има повторена пътека. Може хората да са по-малко от 4700. Може пациент да фигурира два пъти в тази схема, поради осъществени две хирургични интервенции, защото хирурзи правят това, за да се печели повече. Това не е добро решение, но…

- Може да е имал усложнение, примерно…
- Това е едно на ръка, но аз искам да обърна внимание на т.н. частични операции на рак на гърдата, които не са добро решение за пациента. Сблъсквам се с такива случаи и според мен е редно те да не бъдат финансирани от Здравната каса. Когато се прави хирургия, трябва да се прави качествено, а не да се мисли за пътеката и парите. Ако приемем, че имаме около 4700 нови пациенти на година, това означава, че България отива към честота на заболеваемост в максимална степен. Както е в САЩ, в страни от Европа, където говорим за „1 от 8“. Това си е сериозно нещо. Аз съм действащ хирург и лекувам този рак. Определено мога да кажа, че имаме една постоянна и целогодишна епидемия от рак на гърдата, която се разраства.

- Обръщат ли си внимание жените, или когато вече дойдат при вас, нещата са доста тежки като клиника?
- Въпросът е двояк. Има хора, които неглижират състоянието си, но има и такива, които са в другата крайност – ходят на доктор за щяло и нещяло. Те започва да търсят нещо в себе си, което го няма. За съжаление, най-тежко е, когато дойдат жени, които са в много и дори драматично напреднал стадии. Просто да се чудиш какво са правили толкова време. Не че не може да направим нещо и да го вкарваме в някакви ремисии този рак, защото има различни форми, но става много трудно. Случва се жени да идват при мен, чак когато вече имат промени в кожата, изтича секрет, а дори понякога и кръв. Тогава много малко може да бъде направено.

- Хирургията е крайна мярка. Нека кажем за какво да гледат жените?
- За твърди образувания - бучки. Но и трябва да се знае, че не всяка бучка на гърдата е рак, но и не винаги липсата на бучка означава, че няма рак. В това отношение има жени, които си казват "… да ама аз това нещо го имам дълго дълго време“. Но то си расте, а те го приемат за нормално. От другата страна пък са тези, които все намират нещо в гърдата, а него пък въобще го няма. Има кистози, има болезнени тъкани в гърдата, които нерядко са абсолютно нормални състояния.

- В много страни има програми за целенасочен скрининг на рака на гърдата. България къде е…
- Както и с много други неща, държавата е абсолютно абдикирала от превенцията. И тук отново ще се върна на това, че нямаме работещ Национален регистър на онкологичните заболявания. В момента регистърът е даден на някакви информационни специалисти, които нищо не разбират от медицина, и в крайна сметка имаме едно нищо. Няма информация общо какво представляват онкологичните заболяванията в страната. Имаме и псевдо дейност, когато говорим да целенасочен скрининг. Казвам силни думи, но е така. В момента всичко по линия профилактика минава през личните лекари. Дадена им е възможност по Здравна каса да пращат дамите на ехограф, на мамолог на всеки 2 години. Става въпрос за контингента между 50 и 69 години, защото това е възрастта, в която най-често дамите са засегнати. Дамите могат да отидат на ехограф във възрастта между 40 и 50 години по Здравна каса. Но тук има нещо много важно, на което искам да обърна внимание –

личните лекари ИМАТ ПРАВО, но не са задължени.

И тук настъпва трагедията на профилактиката. Единствено през месец октомври, когато се правят редица кампании, повече се коментира темата. Аз лично съм участвал още от началото на практиката си в такива кампании, бидейки в онкодиспансера във Велико Търново. Но като млад лекар ми се казваше, че отивам еди къде си, за да преглеждам. И при мен идват жени за преглед, за да може евентуално да се установи нещо. Нека си представим, че в България 1/3 от дамите са съвестни към здравето си – опипват се, следят се, ако нещо ги притеснява, отиват на лекар (дори по-често отколкото трябва някои).

Въпросът е към онези останали 2/3 – те трябва да бъдат обхванати. Те трябва да бъдат ЗАДЪЛЖЕНИ да отидат на лекар.

От друга страна и самите пациенти все си намират оправдания защо не могат да отделят време за себе си. Така че целенасоченият скрининг е хубаво нещо, но да се прави като хората. Иначе оправдания от рода „сега съм заета“, „ще отида утре“ са лесни и са хиляди. Ето на тези жени трябва да се влияе, те трябва да бъдат обхванати. И понеже това у нас е пожелателно, нещата, когато се сблъскаме с проблема, са тежки. Ще ви дам пример как е в Швейцария. Там жените в рисковата възраст, която споменах, получават обаждания, известия, смс-и, че трябва да отидат на профилактичен преглед. Съвременните канали за комуникация са много. Когато отидат, те получават мнение от двама различни специалисти за изследванията им. Ако не отидат на профилактичен преглед, но след време се разболеят от рак на гърдата, лечението им си е за тяхна сметка. Те си решават как да се грижат за себе си. В други европейски страни пък има практика, когато теглиш кредит, застрахователят да ти поиска да си направиш изследвания за базови тежки заболявания, за да са сигурни, че ти ще си здрав, ще работиш и ще можеш да се обслужваш кредита в следващите 10-15 години. За колкото е срокът. И това работи.

- Определено май сме далеч от това в България…
- Само давам примери. Много може да се направи. Някой трябва да седне, да направи една пирамида и да се знае кой какво прави, за да се подобри това. Но тук ще излезе един друг много сериозен въпрос. Когато говорим за профилактика, нека си отговорим на въпроса дали ние имаме специалистите, които ще направят качествено профилактичното изследване. Имаме ли колеги в малките населени места, които правят качествена ехография , мамография и т.н. В по-малките населени места не е като в големите градове, но това е друга тема. И още нещо ще вмъкна тук. Здравната каса като поема преглед на мамограф, е само една снимка? Защо само една снимка в една проекция, питам аз. Просто се сблъсквам с пациенти, които отиват на мамограф , прави им се снимка и толкова. Лекарите в мамографа казват на пациента, че ако иска снимка в друга проекция, трябва да си я плати!? Само една проекция не може да прецени адекватно състоянието в млечната жлеза. Има рентгенолози, които буквално са склонни да уплашат пациента, за да се снима и в друга проекция, за да си плати (дори без да има болест, например). Защо Здравната каса е решила, че ще плати само една проекция… Нека някой да отговори на този въпрос. Имаме ли в цялата страна качествени рентгенолози, ехографисти !? Имаме една много често срещана форма на рак, но дали имаме на различните места в страната достатъчно подготвени хора, за да направят качествено изследване. Просто някой в здравното министерство трябва много сериозно да седне и да помисли какво и как да се направи по структурата на една такава дейност. Ясно е, че това няма да стане от днес за утре. Това е сигурно.
---------------------------------
През 2012 година д-р Маслянков започва работа в столичната Александровска болница. През 2017 година става доцент, а през 2024-а и професор. Преподава и в Медицинския университет в столицата, където предава знания и опит на бъдещите лекари. През годините участва в 11 научни проекта, от които четири са международни. Проф. д-р Свилен Маслянков има над 140 публикации в международни и български периодични медицински списания и още толкова публикувани резюмета в родни и международни форуми. Известни са над 600 цитирания на трудовете му в големи национални и международни медицински бази данни. През 2015 г. издава монография на тема „Рак на ректума – съвременни аспекти”, а през 2021 г. е основен рецензент в монографията „Мултидисциплинарен подход при диагностиката и лечението на карцинома на гърдата”. Известният медик има проведени редица специализации в хирургични клиники в Гърция, Испания, Хърватска, Англия, Русия и др., както и над 70 участия в конгреси и конференции у нас и в чужбина. През 2023 г. е удостоен с почетен знак „SIGNUM LAUDIS” на кожен плакет за особени заслуги за функционирането и развитието на МУ – София в годините на своята професионална реализация.