САЩ поставят под напрежение предизборната кампания в Германия

Германия навлиза в заключителния етап на предизборната кампания за парламентарните избори в неделя в обстановка, която е поляризирана както никога досега по отношение на имиграцията и допълнително нажежена от откритата подкрепа на правителството на Тръмп за крайната десница.

Тази напрегната атмосфера - необичайна за страна, отдавна свикнала с учтивата размяна на мнения между партиите и закърмена с културата на компромиса - беше илюстрирана от безпрецедентния предизборен дебат снощи по телевизия Ер Те Ел.

Това не беше обичаен дуел, както на предишни избори, а такъв, който събра четиримата основни претенденти за канцлерския пост за първи път в историята на телевизията в Германия, което е показателно за небивалата степен, до която е достигнала политическата фрагментация.

В продължение на два часа сегашният канцлер социалдемократ Олаф Шолц, лидерът на консерваторите Фридрих Мерц, лидерът на партия Зелените Роберт Хабек и лидерката на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) Алис Вайдел участваха в безкомпромисно телевизионно съревнование.

Възход на крайната десница

AзГ си извоюва място в тази „четворка“ благодарение на социологическите проучвания, които прогнозират, че националистическата антимигрантска партия ще заеме второ място на парламентарните избори, с най-малко 20 процента от гласовете, докато консерваторите разчитат на между 30 и 32 процента подкрепа.

Нескритата подкрепа, която получава от антуража на президента на САЩ Доналд Тръмп, внесе допълнителна нотка на напрежение в последните дни на кампанията.

„Отказвам да приема подобна намеса в германските парламентарни избори и във формирането на новото правителство“ на Германия, каза по време на диспута Фридрих Мерц, фаворит в социологическите проучванията за следващ канцлер.

Става въпрос за предизвикалата бурни реакции реч, произнесена в петък от американския вицепрезидент Джей Ди Ванс пред участниците в Мюнхенската конференция по сигурността.

В нея той призова традиционните германски партии, и по-специално класическата десница, да се откажат от така наречената защитна стена срещу крайната десница. Тази политика на изграждане на санитарен кордон спрямо фомациите от крайнодесния спектър се установява в политическия живот на Федералната република след Втората световна война, а целта ѝ е изолиране и недопускане на такъв тип партии до участие в управлението.

„Няма място за защитни стени“, каза Ванс.

„Няма да позволя на един американски вицепрезидент да ми казва с кого да разговарям тук, в Германия“, контрира Мерц.

Канцлерът Олаф Шолц определи намесата на заместника на Тръмп като „неприемлива“, докато AзГ силно я адмирира.

Алис Вайдел „горещо приветства“ „ясните думи“ на Джей Ди Ванс и подчерта приликите между програмата на партията си и тази на правителството на Тръмп.

Това се отнася особено за имиграцията - тема, която разпалва германската предизборна кампания и от която АзГ се възползва с програмата си, пропагандираща „ремиграция“.

Атентатът в Мюнхен

АзГ спечели популярност след редица неотдавнашни атаки с фатален край, извършени от чужденци в страната, като тази с кола в Мюнхен в петък, при която загинаха двама души, а 37 бяха ранени. Тези действия предизвикаха силна обществена реакция.

Алис Вайдел обвини правителството на Олаф Шолц за това, че „хора умират по улиците всеки ден“.

На свой ред, Фридрих Мерц обеща да преразгледа политиката на предоставяне на убежище.

Партиите на тези двама лидери наскоро започнаха силно критикувано сближаване в парламента по този въпрос.

Според анкета на Ер Те Ел, направена непосредствено след дебата, 32 процента от зрителите смятат, че Фридрих Мерц е бил най-убедителен, пред Олаф Шолц с 25 процента и Алис Вайдел с 18 процента. Сегашният канцлер обаче не успя да „обърне играта в своя полза“, както се надяваше, за да намали изоставането от съперника си Мерц.

Поради това е малко вероятно дебатът да е променил коренно сегашната тенденция в социологическите проучвания, които показват, че консерваторите са фаворити за завръщане на власт, а социалдемократите събират 15 процента подкрепа.

Крайната десница, от друга страна, може да се радва на рекорден резултат, който може значително да усложни формирането на стабилна управленска коалиция след изборите.

Превод от френски език: Алексей Маргоевски, БТА