Евтин ход: Държавата ще проверява Billa, Kaufland, Lidl

Държавата, която не си мръдва пръста срещу неверни кантари по пазара, липсата на касови апарати и документи за произход на стоката, лъжливи и непълни етикети в магазините, сега ще дисциплинира големи европейски компании.

След бойкота на търговските вериги на 13 февруари и предвид следващия, готвен за 20-ти, правителството на Росен Желязков постъпи като всяко друго, което действа под натиск - извади пожарогасителите, вместо корените на проблема. Политическият отговор на кабинета - анализ и проект за закон, не се различава от временните комисии на парламента – това са безрезултатни мерки, създадени за медийна употреба.

Държавата влиза в “хранителната верига”

Държавата ще внася справедливост в агрохранителната верига, като скъси веригата на доставки, ограничи прекупвачите и отмени някои търговски практики на големите вериги като например забавяне на плащанията на производители с месец и повече. Заявката е на премиера, който обеща до месец готов законопроект, а НАП незабавно се заема с анализ за дейностите на търговските вериги - колко са посредниците, каква надценка начислява всеки, ДДС и други. Така държавата, която не си мръдва пръста срещу старите кантари по пазарите, липсата на касови апарати и документи за произход на стоката, лъжливи и непълни етикети в куп магазини, ще дисциплинира големи европейски компании.

Дори и такъв законопроект да бъде подготвен, ще трябва да бъде съобразен с антимонополното законодателство на ЕС, което поставя ограничения върху преките държавни намеси в ценообразуването и някои мерки може да се окажат неприложими. Идеята за „пряк достъп на местния производител до крайния клиент“ с участието на общините звучи като паралелен държавно-регулиран канал, който може да влезе в конфликт с принципите на свободния пазар и конкуренцията.

Обяснението е, че ще се насърчава сдружаването на производители, които да преговарят директно с веригите, по примера на други европейски държави. Събирането на данни за надценките на всеки участник във веригата и други, свързани с „финансовата дисциплина“, може обаче да създаде напрежение с търговците и да предизвика юридически спорове.

Правителството не предвижда някакви особени мерки за стимулиране на българското зеленчукопроизводство и фермерство в дългосрочен план. А и никой не казва, че без внос няма как да се изхрани българското население. Лесно се проверяват компании, които са на светло. Я да се опитат да проверят пътя на черешите, които тръгват от градините в Кюстендил, изкупени за 0,90 - 1 лев за килограм и стигат до столичните пазари за 15-20 пъти по-висока цена. Заради ниските цени и липсата на берачи миналата година овощарите в района обявиха инициатива “Набери си сам” и поканиха всички желаещи, които искат на място да си наберат от плодовете.

Нищо повече от почтени хора, с характер

Разбира се, държавната намеса няма как да мине без Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), “във взаимодействие” с която кабинетът обеща да установи нелоялните търговски практики, скритите форми на концентрация и съгласуваните практики по вертикала (отношения между различните нива във веригата на доставки като доставчици, дистрибутори и търговци). Всичко това и сега влиза в обхвата на задълженията на КЗК, макар практиката ѝ да не изобилства от санкции за вертикални ограничения. Това показва, че или не се разследват ефективно, или доказването им е трудно.

Законът за защита на конкуренцията съдържа механизми за разследване на скрити концентрации и съгласувани практики по вертикала, но ефективността от прилагането му е в ръцете на членовете на КЗК. Тоест, от новите седем, които предстои да избере парламентът, от тяхната почтеност и твърдост да устояват на партиен и корпоративен натиск, зависят независимостта и ефективността на КЗК. Ако новият председател, заместник-председател и петимата членове са готови да служат на обществения интерес, ще могат да се съберат доказателства за неформални уговорки.

Справка, представена от ПП-ДБ, показа, че докато антимонополните регулатори в ЕС са наложили в последните години глоби за стотици милиони евро, в България няма санкционирани от КЗК картели за храни. Има само една глоба при детски дрехи за 1 милион лева - за вертикално ограничение на конкуренцията (заради фиксирани цени за препродажба на продуктите и определяне на минимални цени за препродажба към краен клиент).

А европейската практика изобилства от примери. Споразумение между производителя на шоколадови изделия и кафе Mondelez с дистрибуторите за фиксирани цени му докарва глоба от 337,5 млн. евро, наложена от Еврокомисията. През 2019 г. десет от най-големите млекопреработвателни предприятия в Испания са глобени с 80,6 млн. евро заради съглашения за занижени изкупни цени на суровото мляко на фермерите. В Германия през 2015 г. са глобени пет големи търговски вериги за храни със 151,6 млн. евро за фиксиране на завишени продажни цени.

Втори опит с бойкота

Българските организатори на бойкота на търговските вериги не са си взели поука от Хърватия, където всеки следващ опит за бойкот беше по-слаб от първия. Сега обаче гражданската платформа “Ало, инспекторе”, инициатор на протестните действия, призовава за бойкот на банките и телекомите - и на 20 февруари свиква граждани пред Хърватската народна банка в Загреб. За същия ден е насрочен вторият бойкот на търговските вериги в България, а на 22 февруари “Възраждане” събира симпатизанти на площада пред БНБ под наслов “Да защитим лева”.

Организаторите на първия бойкот уверяват, че са доволни - гласът на потребителя вече се чувал. Изглежда не отчитат, че заради гнева срещу мултинационалните компании страдат българските производители, обвързани с тях. По данни от 2019 г. (поради липса на нови проучвания), над 67% от асортимента в основните категории храни в супермаркетите Billa, Kaufland, Lidl и T MARKET се състои от български продукти. Около 35% е делът на големите търговски вериги на пазара за бързооборотни стоки, който достига 15 милиарда лева за миналата година.

Министърът на финансите Теменужка Петкова отчете 28,8% спад на оборотите на големите вериги в деня на бойкота - на 13 февруари спадът е бил със 7,9 млн. лева спрямо предходния ден, когато са отчетени 27,3 млн. лева. Но институциите в останалите балкански държави, където също имаше бойкот, представиха коректно данните, съпоставящи оборотите от деня на протеста със същия ден от предходната седмица. За Хърватия, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора резултатите показаха намаления около 50 и малко над 51%, но същевременно и ръст на оборотите в дните преди и след бойкота.

В България не задават такива въпроси

До края на февруари КЗК ще е с нов състав, а бъдещите членове ще се проверяват единствено за принадлежност към бившата ДС. Зачеркнати бяха ангажиментите в споразумението между четирите съюзили се - ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН и ДПС-ДПС - за методика, която да “надгради” парламентарната практика при такива избори с “отделна проверка за интегритет”.

Имат ли офшорни сметки кандидатите, отговаря ли имотното състояние на лицето и семейството му на доходите, доколко е обвързана кариерата му с партии и корпорации? В България няма да се задават такива въпроси. За избора дори не са необходими 121 гласа, а само половината от гласовете на присъстващите - ще се тестват нови мнозинства. После ще се сглоби една Комисия за защита на псевдоконкуренцията.

А на гражданите ще са им виновни хранителните вериги.

Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.