Българският капитализъм - поврат към глада и унижението на българина!

Ако нашата надежда през 1989 г. беше, че утрешният ден ще посее силата на успеха и грандиозният стремеж за доказателство, то в последствие се превърна като голямата умора. Абсолютното фалшиво очакване на надеждата от маркс-ленинеца Иван Костов се оказа в батака. Иван написа - "Отговорите-политиката отвътре"!

На фона на голямата лъжа за старта на капитализма в България аз заложих в авторски план на "Въпросите-политиката отвън"!

Защо? Защото чрез политиката отвън можем да преизчислим смисъла на 35-годишния преход!

Преходът беше абсолютно фалшив, крадлив и нагъл. Преход за успеха на 5000 българи, които елиминираха 5 млн. народ, за да установят един нов обществен строй на загадъчния преход на грандиозната лъжа! Това е уникалната поквара, родена и утвърдена от опита за нов български мафиозен капитализъм!

Първостепенният старт за реализация на новия пазарен механизъм бе заложен на престъпни банди. Новата демократична схема на СДС нямаше понятие от приложение на демократични принципи, контролирани от държавата. Първото правителство на СДС бе уникална пародия в практика, стил, реализация и държавническо приложение. И премиера и финансовия министър бяха в странно противоречие! Иван Костов като финансов министър не блокира раждането на червените барони. От тях в 388 ВТО общо 705 човека имаха и присвоиха- 1, 535 милиарда долара. Тези първични хитреци бяха феноменално подготвени!

Те знаеха много за силата на парите, за перфектността на пазара, за уважението и приоритета на утрешния ден. Тези 705 човека на България бяха най-големите търговци, които от 1975 до 1990 бяха обходили всички пазари на света, говореха по 2-3-4 езика, сътрудничиха на 1-2 секретни служби. Те бяха хитри, точни и ясни. Те знаеха своята сметка и никой в България не можеше да вникне в тяхната финансова особа за мит, защото това бе непокътната им цялост.

А финансовият министър Иван Костов, който трябваше да им блокира сметките и извземе тези милиард и половина долара дотогава в живота си не беше подписал фактура за 1 лев. Нямаше понятие от финансова отговорност, но искаше да стане министър-председател, който да изземе стола на Филип Димитров!! Затова и започна с голямата интрига, която на 20.11.1992 година отстрани Ф. Димитров от премиерския пост. Костов свали премиера Димитров и си осигури разгулената държава!

Получи се много тежка летаргия към старта на демокрацията в България. Беров на 30.08.1994 ми каза: "Кольо, нямаше сила, която да спре "червените барони". Утре те ще заразят много тежко силата на промяната, изкривявайки голямата задача-промяната на тоталитаризма! Може и по-зле да стане, чрез промяната на собствеността!"

И се оказа прав. Проф. Беров беше гений. Той усети, че е съучастник в края на живота си в една мрачна утрешна действителност, една огромна лъжа за очаквания капитализъм. Той гледаше на прелома, в който водеше държавата като предмостие на един уникален фалшификат и това ускори процеса за неговото заболяване и смърт. Приемаше се като тежък съучастник в целия фалшификат на България тогава!

Разговаряхме на 29-30.08.1994 година, когато ме инструктираше на кои въпроси да обърна особено внимание при разговорите си в Лондон по цената на допълнителните споразумения. Споразумението с банките кредиторки - Лондонското тъкмо беше влезнало в сила, а той си е планувал да подаде веднага оставка като премиер. И това направи като 43-ти министър-председател на още 02.09.1994 г., но управляваше до 17.10.1994 г.

Професор Беров бе уникално честен човек, никога не се подаде на лакомията и наглостта на новита буржоа, които се бяха самонабедили за такива. Тяхната крадливост беше толкова обидна, че когато трябваше да се приема правителствен акт, удовлетворяващ някой от неболите богаташи, той им правеше фина изолация. И като учен, и като министър-председател, Беров бе на уникално високо интелектуално ниво. Неслучайно в началото на 70-те години е бил избран за "старши член" на колежа "Сейнт Антъни" в Оксфорд.

След оставката на Л. Беров, държавата бе поета от служебното правителство на Ренета Инджова. Госпожата реализира служебен кабинет като образец на отговорност, но новите демократи не я признаха, защото тя прояви безкомпромисност. Всички очакваха, че госпожа Инджова ще установи едни други зависимости към олигархията, но тя се оказа към президента Желев перфектна. Не допусна никой към злоупотребата. Направиха изборите за 37-мо ОбНС и включиха един уникален фалшификат като недопуснаха П. Дертлиев в парламента.

Това го направиха БСП. Главната задача бе "червените олигарси" да си назначат за министър-председател една "кукла", която да управлява 20-25 месеца, а те да узаконят, филтрират и обърнат финансите на държавата по най-пародийния план. И го направиха. Назначиха Жан на премиерския пост, а той нямаше хал-хабер нито от стопанство, нито от държава. Честен, уж точен и проницателен, но го излъгаха подло. И той им повярва.

На стотния ден от създаване на правителството от 37 ОбНС-25.04.1996 г си позволих да напиша една статия в "Труд": -"Днешното правителство прилича на неподготвения студент, за когото няма значение оценката!“ След 10 дни ме уволниха от работа веднага, защото изчисленията ми са били грешни. Тогава предните десет дни бях в Рим и осигурих договаряне на кореспондентските отношения между "Банку де Рома" и ПЧБ в София. Успоредно с големите и тежки срещи отделих 5-6 дни за изготвяне на Валова матрица за паритета в Търговските банки в България. Тогава изрично уточних, че ако българските банки продължават да работят по изискванията на Жан Виденовото правителство до 370 дни валово ще започнат да фалират.

И на 15-20.05 следващата година 16 банки се сбогуваха с лицензите си! "Червените барони" успяха! Те легитимираха своите пари, изнесоха част от тях, капитализираха друга част и бяха готови да изчакат пак Иван Костов да ги възнагради за втори път!

Втората половина на 1996 г. премина под голямата угроза на инфлация, грешен валутен курс и тежък вътрешен фалит по вертикала. МВФ направиха няколко опита, но възможностите на банките бяха ограничени, а да не говорим за резервите. Даже парадоксът беше уникален, когато Виденовите министри разпоредиха на фирмите да спрат да обслужват банковите заеми и обслужването на стари кредити.

Като шеф на Вътрешния контрол на БНБ наблюдавах и реагирах макар, че нямах право на това. През 10.1997г. заявих пред "24 часа" че доларът като стигне над 2 000 лв колапсът ще е пълен. Търсенето на парите на "червените барони" принуди Костов бързо да организира извеждането ми от БНБ и най-важното-закриването на чл. 22 от закона на БНБ. Това легитимираше длъжността на Главния ревизор, която бе закрита и днес БНБ е единствената в Европа, която работи от Костово време вече повече от 25 години без главен ревизор.

Това е твърде важно като факт, защото, ако осъществяваше длъжността, БНБ можеше да докаже за времето от 01.11.1997 до 10.11.1999 - 10 години от 10.11.1989 всички преводи на 388 ВТО и преводите от Литекс банк- Бейрут и ВТБанка с контрола на БНБ. Но Иван Костов ликвидира тази възможност и осигури на олигархията предприватизационно свободни 1,535 милиарда долара за вторично разпределение на българската икономика.

Костов разпродаде държавно богатство за 30 милиарда лева по новия курс само за 3 милиарда лева, от които над 1,1 милиарда лева и досега не са изплатени. Загубихме над 550 хил. работни места. Новите буржоа нямаха и помен от работни места и реална база на стила на модерния капитализъм за гарантираното възпроизводство.

Цялата основа за създаването на условия за раждането на българския капитализъм е в последователна наглост, некомпетентност и елементаризъм в действията на Жан Виденов и Иван Костов.

Ако искате да навлезете в абсолютния детайл на перфектния професионализъм и двамата са абсолютно финансово неграмотни! Ако проследите в точност стила им за управление на държавния ресурс, ще забележите, че през тяхното управление и Костов, и Виденов са просто едни кукли на конци. Костов, макар и теоретик по политикономия, се държеше като елементарен хитрец, кой от СДС да бъде прокаран, удовлетворен със собственост и реагиран напред по скалата на богатството!

Българският капитализъм не улучи достойни водачи, искрени народни загрижени стопани на богатството на оная България, която беше създала солидна основа. Ако сравнете някои направления, ще изпаднете в патов режим на невъзприятието.

България имаше уникална минна промишленост. Препродаде и подари златни находища за 5% дивидент, а в Африка е 40%!

В секторен индустриален план България бе достигнала сериозни нива, а това бе признато още в 1988 от Германия. При тайните преговори, които водеше Тодор Живков с Германия след май 1988 година, беше ясно, че нашата инвестиционна активност тогава бе изградена на обвързана система по вертикала с осигурени износни листи.

И този промишлен успех не беше продължен, той бе попилян и умишлено срутен от такива многознайковци както при старта от Жан Виденов и най-вече от многознайкото Иван Костов. Затова, когато правим оценка на днешния ден на капитализма в България, няма начин да не прогледнем в миналото, защото го няма бъдещето. Бъдещето е толкова лъжовно, нагло, безобразно, колкото близкото минало. Абсурд е да очакваш сила за утрешния ден, ако не си съсредоточил всичките сили и успехи на държавата, за да успее!

И тъй като управленското ниво на новите държавници беше много ниско, те не постигнаха другата очаквана промяна. България през следващия четвърт век 2000-2025 завоюва задължителното последно място по всички направления в развитието си. И не мръдна по-нагоре поне в едно направление в Европа и целия Евросъюз!

Този стил на първичност, на елементарна зависимост и на постоянни политически дразги очерта бъдещето на елементарния капитализъм. Този днешен български капитализъм прероди една злобна политическа класа-завистлива, некомпетентна и без активност за силния държавен стремеж и успех.

Целият устрем на около 5000 българи бе свързан със силата и мащаба като мерак за забогатяване. И само 5 години след старта на промяната, България попадна на един кръстопът между кражбата и псевдодържавността. Стремежът на тези 5000 уж напредничави българи бе чрез всички възможни нарушения на закона да установят политически строй, в който безпрепятствено да крадат и присвояват.

И те доказаха тази фалшиментен прогрес като реално изнесоха в чужбина един годишен брутен вътрешен продукт на държавата или цели 55 милиарда долара. Нито закон, нито превест, нито разследване, нито затвор не последва за някого. Силата на този първичен капитализъм бе да се осигури спокойствие и ненаказуемост на олигархията, която кооптира наглостта, крадливостта и унижението чрез глада на народа.

Нова капиталистическа България се прероди в най-бедната държава в Европа, най-ограничената като стил и държавен респект. Всякакви опити с използване на израза "промяна" водеше до лъжи, маркетиране и подлост срещу търсената "промяна"!

Корупцията завладя институциите, те от своя страна приглушиха държавността и България попадна в един уникален водовъртеж на Голямата лъжа! Днес голямата лъжа е сигурната трансформация от реалностите в управлението на България и рекламата на уж някакъв успешен пазарен стил на живота ни.

Идва времето, когато народът ще попита кой е влекачът на тази национална заблуда, кой е пропагандатора? Стремежа да се манипулира българския народ, че уж утре капитализмът ще ни донесе голямата благост и сила на управлението е фалшименто! Манипулационният ефект, който се очаква от всички тези лъжи е ясен- унижението е огромно, омразата се утвърждава като степен на неадекватност!

Тази неслучайна отрицателна оценка в българския избирател го праща към ненавист и огромно разочарование към олигархичните кръгове. А олигарсите се надпреварват в лъжете си между тях и изпратените депутати, които са елементарните им защитници. Затова цели 20 години не успяват да изградят- антикорупционен орган, който да установи на място кой-кой е в България. Тази пословична зависимост може да се скрие само зад маската на един пародиен капитализъм, който досега 35 години изграждаме!

Време е да осъзнаем до съвършенство- този днешен български капитализъм е поврат към гладът и най-вече голямото унижение на българинът!