Когато се срещаш с "малки подлеци": грешката на Зеленски

Зеленски бързо разбра, че домакините му в Овалния кабинет нито са негови приятели, нито съюзници на Украйна. Но реши, че все още може да ги убеди с аргументи и факти. И сбърка, пише проф. Евгений Дайнов.

Не за пръв път ми се случва аналитичен текст на френски да ме извади от онова състояние, което Имануел Кант самоиронично нарича „умствена дрямка”.

Още докато гледах, как американският президент и неговото вице разфасоват Володимир Зеленски в Белия дом ми беше ясно, че му правят предварително планирана „мечка”. За пропусналите военна служба ще обясня, че това е когато група войници покрият с одеяло някой войник и започват да го бият.

Но през цялото време ме измъчваше един въпрос: не направи ли самият Зеленски някаква грешка тук? Не им ли помогна самият той да му метнат одеялото и да го набият?

"Малки подлеци"

И тук в живота ми се намеси редакционен коментар на авторитетното консервативно френско списание "Льо Поан". В него Тръмп и Ванс бяха описани като „petits voyous”. Това, разбира се, е авторитетно-консервативен начин точно това издание да каже „малки подлеци”.

И... ми просветна. Разтърсен и изваден от умствената дрямка, разбрах каква е грешката на Зеленски: В момента, в който видя, че е на гости на мутри (авторът предпочита това определение, б. ред.), той трябваше да си смени софтуера в главата и съответно да промени поведението си. Все пак и той e живял през мутренските 1990-те години в града Кривой Рог, тогава известен със своите улични банди и мутри, и има съответния опит в общуването. Дори аз, макар да странях от тези среди, натрупах огромен личен опит между 1995 и 2005 година при близки срещи от третия вид с мутрите. Неговият опит не би трябвало да е по-малък.

Зеленски няма как да е смятал, че отива на гости на приятели. Знаел е, че и Тръмп, и Ванс го мразят лично. Логично е да е мислил, че влиза при съюзници: все пак личната омраза е едно, а съвместната работа – съвсем друго. Когато съюзниците му метнаха одеялото и започнаха да го бият, Зеленски очевидно мислеше следното: „Добре. Тия не са ми приятели. Не са ми и съюзници. Но ще се отнасям с тях като с представители на Просвещението – т.е. като към хора, които мога да убедя с аргументи и факти”. Това и само това обяснява безпомощното му говорене, покривано от крясъците на "petits voyous", с числа и примери в опит да ги убеди, че на Путин не може да се вярва.

Грешка. В момента, в който разбереш, че си в компанията на мутренски бос и на неговите биячи – изхвърляш всякакво Просвещение през най-близкия прозорец. Мутрите са тежко примитивни, ирационални, ритуални същества. Всичко е лично и „уважението” е над всичко останало. Затова при тях спазването на ритуала е важното, а не конструирането на рационален аргумент.

Наръчник "Как да се държим правилно в Белия дом"

Всеки следващ евентуален посетител на Белия дом в момента си дава сметка, че може да попадне в същото положение. Затова е много важно всички потенциални посетители да знаят какво да правят в момента, в който домакините минат в режим „petits voyous”.

Първо, още с влизането започваш да благодариш. Дали преди това си бил благодарил на американския народ и неговото правителство до 33 пъти (както Зеленски беше) – това не се брои. Брои се личната благодарност, точно сега, лично към шефа, пред неговите биячи, пък макар гледащи те лошо през изящно нанесената си очна линия. Ами, питате, ако все още няма за какво да му благодаря лично на този? Винаги има. Най-малкото – все още не е наредил да отвлекат жена ти и все още имаш същия брой зъби, с които си пристигнал.

Второ, никога не противоречиш. Ако имаш ядрени оръжия – можеш да си позволиш деликатна поправка на казаното от боса, както направиха и Макрон, и Стармър. Ако нямаш ядрени бойни глави – налягаш си парцалите. Казваш нещо тежко подмазваческо, като например: „Убеден съм, имайки предвид благородния характер на нашия домакин, че в бъдеще ще имаме още много срещи, на които ще имаме възможността да се уточним по този въпрос”. Така хем няма да изглеждаш унизен, хем няма да помогнеш на "petits voyous" да ти метнат одеялото и да те набият пред целия свят.

Трето – не прекъсваш нито боса, нито който и да е от биячите му. Търпеливо изчакваш края на бръщолевенето и тогава, отново благодарейки за вниманието, което се отделя на въпроса, изказваш своята теза – облечена така, че да не изглежда, че противоречиш на боса.

Четвърто – носиш шарени дрънкулки като подарък за боса. Е, не всеки може, като Стармър, да извади от джоба си лична покана от истински крал – но нещо такова трябва да има. Част от ритуала е.

Разбира се, в обкръжението на всеки бос на "petits voyous" съществуват и редица собствени, само техни си ритуали. Навремето, например, при среща с Чаушеску трябваше поне веднъж да го наречеш „великия кондукатор”, с Мао – „великия кормчия”, с Ким – „великия вожд”. В случая с боса Тръмп е задължително поне веднъж да кажеш, че той е „единственият човек на планетата, който може...” – и да си измислиш нещо гръмотевично, с което да намекнеш за неговата богоподобна същност. „Да постигне световен мир в цялата Слънчева система”, например.

Какви хора превзеха Белия дом

Да, не е приятно. Но е за предпочитане пред това, "petits voyous" да ти направят мечка. Затова дори ядрени държави като Франция и Великобритания го направиха тия дни. Все пак накрая не само оставаш жив и със същото количество зъби, с което си започнал разговора, но може и да постигнеш подписването на някаква хартия, която ти е важна.

В наши дни Белият дом не е свърталище нито на наши приятели, нито на наши съюзници, нито на представители на Просвещението, способни да участват в разумен разговор и да чуват рационални аргументи. Белият дом – домът на американския народ – е превзет от "petits voyous". Съобразявайте се!

* Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.