Послушание и религия в училище: Накъде тръгва България

Образованието в България е трагично. Какво пък, важното за МОН е учениците да са послушни. И да тачат “традиционните ценности” и БПЦ, за да станат добродетелни. Амин. Бъдещето обаче е на мислещите, не на послушковците.

Възпитание в ред и послушание, вместо младежи с критично мислене и самостоятелност е отколешна амбиция на много български учители. Съдейки по обществото, което се е формирало, тя е постигната - доминират послушните изпълнители, съобразяващи се с онези-над-тях. Тази тенденция е на път да се затвърди, защото българското образование се реформира, консервирайки се.

Дисциплина и традиционни ценности

На път е да се осъществи предложението на синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа”, който от години настоява за въвеждане на оценка за дисциплина заради краха на “традиционните ценности” (какво ли значи това?) и проявите на агресия и насилие в българските училища. Различни просветни министри през годините го отклоняваха, но настоящият - Красимир Вълчев (ГЕРБ), който ръководеше МОН и в третия кабинет на Бойко Борисов, съобщи по БНТ, че такава оценка най-вероятно ще има от учебната 2026/2027, също и задължителен предмет добродетели и религия.

Аргументите му са, че образователната система е “доста срамежлива във възпитателната си функция”: “Българските учители възпитават в национално самосъзнание, в патриотизъм, но самите учебни програми нямат достатъчен акцент върху възпитателната функция. Най-важното възпитание е това в добродетели”.

Ако родителите и общността не могат да научат детето на емпатия, съпричастност и уважение към другите - защото на тях най-напред подражават децата, училището не може да ги замести, а само да ги допълни. Личният пример е най-добрият - или най-лошият, учител.

Сократ или Макаренко

Известна е Сократовата мисъл: “Аз не мога да науча никого на нищо. Аз само мога да ги накарам да мислят”. Ако едно дете участва активно в час по биология например, но пакостѝ в час по български език и провокира безредие, кому трябва да бъде поставена ниска оценка за поведение? Оценяването на дисциплината може да бъде твърде субективно и зависещо от възприятието на учителите. Един учител може да приеме дадено поведение за допустимо, друг - за наказуемо и да се възползва от ситуацията, за да изрази личните си пристрастия. Истинската дисциплина не е функция на оценки, тя зависи от качеството на преподаването и учебната среда. А моралът не се преподава в училище - голямата отговорност е на родителите.

Образователната система в България не е страдала от прекомерен срам в опитите си да възпитава. По време на режима на Живков намаленото поведение дори с една единица беше не просто дамга, а спирачка за кандидатстване във висше учебно заведение. А преди век и половина в килийните училища провинилите се ученици са били разкарвани с табели за стореното и с начернени лица из селището - освен доза бой с пръчка или по петите. Онова, което спестява просветният министър е, че училищните власти днес проявяват “мекота” към простъпките на учениците не от добро сърце, а заради бюджета си, основан на принципа “парите следват ученика”.

Консервативната вълна в образованието

Видимо е обаче родителското желание за здрава ръка (проличало и в политическите избори). Социологическо проучвания на агенция “МЯРА” от тази седмица показва, че българите искат повече контрол и ред в училищата - 84% са за въвеждането на оценка за дисциплина, 83% за пълна забрана на мобилни телефони в училище, а 72% подкрепят въвеждането на униформи. Едва 7% се обявяват за повече свобода и индивидуалност.

Консервативната вълна в българското образование не свърша с оценката по дисциплина. Свободно избираемият от 1997 г. предмет “Религия” ще стане задължителен - час по добродетели и религия. Според просветния министър “това е начин и да обединим усилията си с вероизповеданията, с Българската православна църква (БПЦ) най-вече”. Индоктринация? Не, щели да станат по-добри хора.

С изключение на отделни свещеници, БПЦ не е активна в сферата на социалната помощ и обществените каузи, в мисионерската, просветната и милосърдната дейност. Много от висшите духовници бяха разкрити като сътрудници на ДС. Църквата зае твърди позиции срещу Истанбулската конвенция, а миналото лято Светият Синод приветства предложен от “Възраждане” и приет от парламента закон, забраняващ да се популяризират ЛГБТИ-теми сред учениците. Ръководената от известния с проруските си симпатии патриарх Даниил, който през ноември 2022 г., в качеството си на Видински митрополит оправда руската агресия, трудно успява да привлече млади хора - въпреки монопола си върху православието в България.

А гражданските компетентности?

Бързината за завръщане към ”традиционни ценности” е обратно пропорционална на движението към по-широки граждански компетентности на учениците, където има значителни дефицити.

Международното изследване на гражданското образование – ICCS 2022 показа, че резултатите на 14-годишните български деца са под средните и ги нареждат в една група с връстниците им в Колумбия и Кипър. Обявените в края на 2023 г. данни потвърдиха, че семейната среда и социално-икономическият произход на учениците са сред факторите, които имат най-силно влияние върху образователните постижения.

“Разликата между учениците в България в двете крайни категории – с нисък и с много висок социално-икономически и културен статус – е най-голяма в сравнение с останалите държави”, констатира проучването. А наред с това подкрепата за равенството между половете е сред най-ниските.

Какво пък, важното за МОН е да са послушни. Също и да са живи и здрави “традиционните ценности” и БПЦ, която ще помага на българските ученици да станат добродетелни. Амин.

Бъдещето обаче е на мислещите, не на послушковците.

Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.