Първите сто от малкото последни дни на прогресисткия екстремизъм

По повод първите сто дни на Тръмп, той направи поредния огромен митинг в негов стил, като събра хиляди и хиляди хора в Спорт Експо центъра на Обществения колеж на окръг Макомб, Мичиган. Градчето Уорън в покрайнините на Детройт едва събра цялото стълпотворение, събрало се да чуе 90-минутната реч на президента. В нея той очерта много от историческите политики на своите първи сто дни в този мандат. Любопитен щрих е, че с него беше и либералният губернатор на Мичиган Гретчен Уитмър, която иначе е част от елита на Демократическата партия, но очевидно дори тя осъзнава, че е необходим завой и либерал-прогресистите не могат да продължават по стария коловоз, ако не искат да се озоват на бунището на историята.

Кои бяха част от основните акценти в тази реч? На първо място беше ясната констатация, че Америка се завърна. Завърна се за своите граждани, завърна се и на международната арена. Настоящата администрация в Белия дом даде много обещания — по всички се върви към изпълнение в момента. В кампанията президентът обеща справяне с миграцията, обеща мита, обеща дерегулация, обеща демонтиране на дълбоката държава, обеща яростно справяне с китайския дъмпинг на стоки, обеща постигане на мир в Украйна и Близкия изток. По всички тези основни щрихи се работи, а по някои мащабната реализация на обещанията вече дава гигантски резултати. Нека видим какво се случи реално по всяко от тях.

Миграцията е безспорен гигантски успех на президента Тръмп. Нелегалните преминавания на границата са паднали с 99,9 процента. На практика в момента почти няма нелегално влизане в страната. Това на фона на великото преселение на народите при Байдън, при което стотици хиляди хора пресичаха границата ежемесечно. Например, през декември 2023 г. — 249 741 души, по данни на Американската служба за митнически и граничен контрол — са нахлули нелегално в САЩ. Сред тези милиони души, които влязоха с взлом в Америка през последните години, е пълно с престъпници, сексуални хищници и психично болни хора. Разбира се, далеч не всички са такива. Но ги е имало. Днес Белият дом първо спря това нахлуване през южната граница и второ — започна най-масовата депортационна програма в историята. По данни на „Нюзуик“ до момента са депортирани над 113 000 нелегални мигранти. И темпът на депортации се засилва.

Митата бяха крайъгълен камък на кампанията на Тръмп и той работи по въпроса със завиден ентусиазъм и енергия. Митата не са просто някаква приумица или някакъв бъг в системата, както го изкарват либералите. Това е фундаментален въпрос. Чрез него се постига яростен демонтаж на безконтролната система на „свободна“ търговия, която по съществото си е източник на финансиране и легитимация за безразборното изнасяне на суверенитет от демократично избраните управляващи по света към анонимна и безконтролна наднационална бюрокрация. Премахването на безконтролните търговски отношения и връщането на митата като основен инструмент на икономиката и политиката представлява преодоляване на една девиация. Защото, нека не се лъжем — днешната безмитна търговия е именно девиацията, която се прилага от няколко десетилетия. Правилото преди това винаги е било суверенните държави да налагат мита за вноса на стоки.

По отношение на дерегулацията и повишаването на ефективността трябва да се каже само едно — DOGE. Държавната структура за правителствена ефективност, оглавявана от Илон Мъск, е спестила по официални данни към 160 милиарда долара на данъкоплатците към 20 април. Рязането на разходи продължава и няма да спре. Това върви ръка за ръка с ударна дерегулация и опростяване на административната тежест. Например, само екологичната администрация, водена от Лий Зелдин, е направила толкова мащабна дерегулация, че в момента можеш да получиш разрешително за съвременен металургичен комбинат за броени седмици — нещо, което преди отнемаше години, ако въобще се случваше. Питайте гиганта „Хюндай“, който получи екологичните съгласувания за новия си завод в Щатите за рекордно кратко време. У нас автомивка да искаш да пуснеш, ще са ти необходими месеци обсъждане и кандърдисване на съответното РИОСВ.

Дълбоката държава също е в процес на демонтаж. Новата управа на ФБР и разузнаването неуморно разчиства Авгиевите обори, наследени от либерал-прогресистките управления в последните десетилетия. Започнаха масови уволнения на всякакви кадри на дълбоката държава. Отделно — желязната Пам Бонди от Министерството на правосъдието също ги е подкарала по устав. Въпрос на броени месеци е, ако се спазва този темп на демонтаж на хората от дълбоката държава, те да бъдат извадени от този тип институционален оборот. Това, когато се случи, ще бъде най-голямата историческа победа над нелегитимната и недемократична гигантска власт на неизбраните.

Китай също заслужава внимание. Пекин в продължение на десетилетия играе мръсно — подбива собствената си валута, което се прави винаги при експортно ориентирана икономика. Дотира ударно всяко производство с цел да подкопае конкуренцията и да я превземе. Китайският дъмпинг се превърна в норма в международната търговия. След гигантските мита на Тръмп вече виждаме наченки на задъхване на Пекин — намалява индустриалното производство, намаляват финансовите операции, всичко върви надолу. Както отбеляза вчера в своя статия The Wall Street Journal — Китай днес икономически е на нивото, което беше в пика на пандемията. И това ще се засилва.

Въпросът, по който се работи интензивно, но все още няма кой знае какъв напредък, е темата с мира. Преговорите по отношение на руската агресия в Украйна се сблъскаха челно с нежеланието на Путин да спре кръвопролитията. Ако това продължи, на кремълския диктатор ще му се наложи да се сблъска челно с парния влак на американската хегемония. Остава да видим и какво ще стане в Близкия изток, като там ключът е спряването с квазиимперските амбиции на Техеран. По тези теми се работи — чакаме резултатите, които съм уверен, че няма да закъснеят.

Цялата конструкция около Тръмп има една основна задача — сваляне на либерал-прогресисткия дневен ред. Край на прогресистките обсесии и екстремизми. Всичко това се случва пред очите ни. То е съпътствано с нормалните грешки или пропуски при един такъв гигантски процес. Те обаче са мръсната вода, покрай която не трябва да изхвърляме бебето. Бебето на прераждащата се нормалност, на конституционната държава, на суверенните народи и на демократичните управления. Това бебе ще порасне, ще укрепне и ще стане голям и прекрасен човек. Този човек ще определя съдбините на света утре. Нека нямаме капчица съмнение. Наблюдаваме най-голямата промяна на глобалния ред от падането на Берлинската стена насам.