Демокрацията и нейните капани

На север от нас, в съседна Румъния, вече няколко месеца държавата води война срещу един политически лидер - Калин Джорджеску. Първоначално Конституционният съд анулира първия тур на президентските избори, спечелен от въпросния Джорджеску. Да, ама същият реши да се кандидатира отново, рейтингът му продължаваше да е висок, та се наложи полицията да го арестува на път към Централното избирателно бюро. И макар че в крайна сметка той успя да внесе документите си, румънската ЦИК му отказа регистрация. Последното предизвика размирици в столицата Букурещ, където привърженици на Джорджеску протестираха бурно срещу решението на избирателния орган. А кандидатът оспорва решението. Както оспорва и наложените му от съда ограничителни мерки заради повдигнатите към него обвинения, включващи както подаване на невярна информация за финансиране на предизборна кампания, така и членство във фашистка организация и прояви на антисемитизъм.

По всичко личи, че Калин Джорджеску се явява сериозен проблем за политическото статукво (или естаблишмънт, ако ви звучи по-добре) в Румъния. Толкова сериозен, че с неговото справяне се ангажират няколко звена на държавната машина. А начинът, по който се действа срещу Джорджеску, изглежда безпрецедентен за държава от ЕС и напомня по-скоро за предизборни "практики" от Русия, Беларус и Венецуела.

Тук държа да уточня, че към политика Калин Джорждеску изпитвам не симпатии, а силно подозрение. Преди всичко, защото зад кандидатурата му стоят румънски политически кръгове, които са заявявали претенции към Южна Добруджа. И чак след това заради някои негови "екстравагантни", конспиративни или направо противоречащи си политически позиции - като комбинацията от възхищение едновременно към "руската мъдрост" и към диктатора от Втората световна война, русофоба Йон Антонеску. Но това, което се случва с него, е отвъд всякакво демократично приличие.

Да, възпрепятстването на "неудобен" кандидат от изборния процес е част от политиката. Но не е част от демократичната политика и няма как да е част от "европейските ценности". И тук идва още по-скандалният момент.

Когато румънският Конституционен съд анулира първия тур от президентските избори, първоначално изглеждаше, че аргументите за външно вмешателство и хибридна руска намеса в изборния процес са основателни. Решението беше взето единодушно и при положение, че конституционните съдии са с различен политически бекграунд, следователно доводите им ще да са юридически, а не политически. Е да, но впоследствие се оказа, че решението е взето под силен външен натиск, за което призна... бившият еврокомисар Тиери Бретон. Който почти в прав текст каза, че от Брюксел са притиснали Букурещ да отстрани Джорджеску. А и към настоящия момент европейското лидерство гледа със задоволство на препятствията пред крайнодесния румънски политик. Въобще, много демократично, много европейско...

А според решението на Централното избирателно бюро на Румъния, Калин Джорджеску "не защитава демокрацията" в страната. И затова следва да не бъде допуснат до изборите. Тук думите вече са безсилни.

В действителност случващото през последните месеци в Румъния е класически "капан" на демокрацията. Демократичната система носи този риск - съвсем демократично на власт може да дойде някой, който "не защитава демокрацията". Или направо е опасен за нея. Но успешният начин за противодействие определено не е този, към който прибягват румънските власти и техните европейски партньори.

Явно е необходимо да им се напомни, че демокрацията се крепи на институциите, за да не ѝ се налага да зависи от индивидуалните специфики на една или друга личност. Ако Калин Джорджеску е вреден и опасен за демокрацията, Румъния, Европа и световния мир, той може (и трябва) да бъде подведен под отговорност от съответните институции. Да бъде даден под съд (за подкопаване на конституционния ред, за държавна измяна или за каквото там има доказателства) и осъден. Като по този начин ще бъде легитимно елиминиран от политиката. Но не е работа на румънската ЦИК да го отстранява, само защото "не ги кефи".

А и дори Джорджеску да бъде "служебно" отстранен от президентските избори, какво правим с многобройните му привърженици? Те няма да спрат да му симпатизират, дори напротив - възможно е и някои колебаещи се да станат зорлем негови поддръжници. Изобщо, как си го представят елитите в Букурещ и Брюксел?

На практика, основното обвинение към Калин Джорджеску е, че прокарва антиевропейска линия. Което със сигурност има основания, но се получава така, че действията срещу него вредят много повече на европейската кауза, отколкото той самият.

Усилията за политическото елиминиране на Джорджеску биха се увенчали с успех в държави като Русия и Беларус. Но в общества, свикнали на демокрация и граждански права, подобни акции се връщат като бумеранг към изпълнителите.

И понеже стана дума, че "отстрелването" на Калин Джорджеску е в немалка степен инспирирано и от Брюксел, следва да се обърне внимание, че по върховете на Европейския съюз се шири самозабравяне и скъсване с реалността. Видно и от една скорошна позиция, която остро осъжда атаките на "проасадистки сили" в Сирия срещу правителствени части - при положение, че въпросните "проасадистки сили" (в действителност, религиозни малцинства) са жертва на масови убийства от дошлите на власт джихадисти.

В този ред на мисли, не е изненада, че Илон Мъск нарече случващото се в Румъния "безумие". А преди него Джей Ди Ванс порица европейците в Мюнхен, давайки пример точно с румънския казус.

В крайна сметка нито Кремъл, нито новата администрация в Белия дом успяват да създадат толкова антиевропейски настроения, колкото самите (про)европейски политически фактори. И в Румъния, но не само.

А у нас едни хора настояваха за "правосъдна реформа по румънски модел"...