Страшно: Такъв ли е днешният руснак?

Коментар на Евгений Дайнов:

Онзи ден говорих с млад руснак на възраст 23-24 години, който от пет години живее в София. Лятото прекарал в Москва и това бил „най-щастливият период в живота ми”. Щял да се връща в Москва да прави магистратура.

Още новини от Украйна

- Не те ли е - питам - страх, че ще те вземат в армията и пратят на фронта да мреш?

- Е, вика, ако стане така, това би било най-великото нещо!

- Кое? - питам пак - Да издъхнеш в някое кално поле?

- Неотдавна - отвръща - разбрах следното: смисълът на живота е в това, да загинеш за Родината.

- Добре - провокирам - тогава защо не отидеш веднага доброволец, да си мреш?

- А, това не е мое решение. Това е решение на моята държава. Тя знае най-добре. Когато реши – тогава...

Когато целта на живота е ... смъртта

В този разговор е заровена цялата философия и цялата психология на съвременните руснаци. Философията е на самоукия (и недоучил се) гуру Александър Дугин. Доскоро не разбирах, как реални хора могат да я следват, но в горния разговор разбрах. Тезата на Дугин, след десетилетия увъртане, е следната: Руснаците ще покорят света, защото, за разлика от всички други народи, за тях целта на живота е смъртта; нищо друго няма значение.

Представях си - а в Русия се и виждат - реалните последствия на подобно отношение към живота. Ако единственият смисъл е да мреш, тогава няма смисъл да правиш следните неща: да раждаш и възпитаваш деца; да строиш здрава къща за поколенията след теб; да полагаш усилия да подобриш живота на хората около себе си и на страната си; да се потиш да учиш, за да побеждаваш болести и се справяш със стихии; да правиш добро, така щото да оставиш след себе си поне малко по-човечна среда, отколкото си заварил; да внимаваш, какво ще оставиш на бъдещите поколения.

Откровение за днешната руска психология

Нищо от това няма значение, ако смисълът на твоя живот е да умреш. Затова съвременните руснаци не правят горепосочените неща. Мнозинството живеят в прогнили колиби сред море от кал, докато накрая техният Патриарх не им каже: „И бездруго ще умрете от пиене, по-добре да мрете на фронта, поне да е имало някакъв смисъл от вас...”

Това си го представях. Но как се съпреживява от отделния руски индивид - това не си представях, до разговора с младия руснак онзи ден.

По отношение на днешната руска психология този разговор също е откровение. Смисълът на това да живееш, е да умреш; но кога, къде и как, това не е твое лично решение за твоя си личен живот. Това го решава държавата вместо теб. Твоят живот е неин. Ти решения не вземаш, а правиш, каквото ти се каже. Държавата знае, а ти – не.

Тревогата не е преувеличена

Това е положението след повече от век кланета, глад, мизерия и отрицателен подбор. Индивиди явно не съществуват - има само някаква маса, която прави, каквото ѝ се каже. Смисълът от живота на тази маса е да мре, когато ѝ се каже, а не да постига каквото и да било за когото и да било, докато е жива.

За такъв народ няма никаква надежда. Дори да стане чудо и да дойдат американците и да направят това, което направиха с Германия и Япония, за да ги превърнат в цивилизовани страни - това в днешна Русия няма да даде резултат. А в момента Доналд Тръмп се е запретнал да въведе на голямата световна арена точно тези хора, точно в това им състояние.

Времената бяха тревожни. В момента са силно обезпокоителни. Дано да не станат страшни.