"То Европа далеко"...или как българският парламент се подиграва с европейския регламент

"Аз лично считам, че не може да ни бъде налагано по този начин… То, едно дело, което бъде заведено, може да минат десет години. В Страсбург, знаете, делата по 15 години се точат. Да се съобразим, все пак, с мнението на българския съд и на председателя на българския Върховен административен съд, а от там насетне – Европа далеко". Цитатът не е от "Бай Ганьо" на Алеко Константинов, а от заседание на комисия в парламента на България, страна-членка на ЕС, а годината е 2019. Думите са на депутата от ВМРО, респективно "Обединени патриоти" Александър Сабанов.

Предисторията е следната.

През 2016 г. покрай дело между две конкурентни фирми, адвокати откриват, че регистрирането на географски указания за храни на национално ниво противоречи на европейския регламент. Сезирана за това Европейската комисия завежда процедура срещу държавата. Комисията започва кореспонденция с България, като настоява законът да бъде променен, за да има съответствие между него и европейските нормативи. Съгласно член 5, алинея 4 от Конституцията международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Дотук добре. Следва препоръка на ЕК за това в новия закон изрично да се запише какво какво се случва с текущите дела, чиито предмет е нарушаването на права върху регистрирането на географски указания. Текущите би следвало да се прекратят, а влезли в сила решения да не се прилагат.

На 24.07.2018 г. влизат в сила промените в Закона за марките и географските означения. Чудно защо обаче препоръката на ЕК не е изпълнена и не е упоменато какво се случва с вече споменатите текущи дела. Разбира се, ЕК реагира отново и изпраща официално становище, което гласи следното.

Накратко Европейската комисия обсъжда, че промените в закона, направени през лятото на 2018-а, са такива, че дават възможност да продължат текущи дела, а това не би следвало да е така. Подготвя се наказателна процедура срещу България.

Така в началото на 2019-а г. започва обсъждане на нови промени в Закона за марките и географските означения. В проектозакона нужната корекция е направена и в чл.6 от раздел "Общи и заключителни разпоредби" четем: (6) Производствата за нарушения на права върху регистрирани географски означения за земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, по които няма влезли в сила решения, се прекратяват, а влезлите в сила, но неизпълнени решения, не подлежат на изпълнение.

Следва обсъждане на проектозакона в Комисия по икономическа политика и туризъм на НС. Въпросният текст е включен в ал.4 и 5, параграф 4. И "учудващо" след като останалата част от проектозакона е приета безпроблемно, именно срещу тази има обструкции. Те идват от вече споменатия Александър Сабанов, депутат от ВМРО. Той се позовава на становище на председателя на ВАС Георги Чолаков. Подкрепя го и Желю Бойчев от БСП. Десислава Георгиева (началник на отдел „Право на установяване и услуги“ към Министерство на икономиката) защитава нуждата от алинеите, позовава се на становището от Европейската комисия и опитва да предотврати това държавата да бъде осъдена и да понесе финансови санкции. В същия дух е изказването и на референта към дирекция "Законодателна дейност и право на Европейския съюз" Явор Стоянов.

В крайна сметка при гласуването предложението ал.5 и ал.6 от параграф 4 да отпаднат не се приема. Въпреки това в последния момент преди гласуването на закона в пленарна зала двете алинеи отпадат под претекст, че става дума за нарушаване на Конституцията. Окончателно, при публикуването на закона в брой 98 на Държавен вестник от 13.12.2019, алинеята липсва. И така, не е ли несъобразяването с европейските директиви всъщност нарушаване на Конституцията?

Тук изниква въпросът в чий интерес упорито отказваме да се съобразим с европейското законодателство? С мотото "след мен и потоп" ли действат настоящите депутати, спокойни, че едва ли ще са отново те на власт след 10-15г.? Така ли по принцип се случват нещата при българския законодател? За да обслужва нечии интереси със становищата си ли работи българският съд? Кой има интерес от упоритото "проспиване" на европейските препоръки? "Патриотизъм" или чист лобизъм?

Очаквайте във ФАКТИ следващ материал по темата, в който ще опитаме да отговорим на тези въпроси.