Българският картоф се подправял със забранена в ЕС отрова

Зелената сделка на ЕС предвижда постигане не нулеви нива на парниковите газове и кръгова икономика до 2050 година. Има и специална стратегия – „От фермата до трапезата”, която предвижда „здравословно селско стопанство”. Това означава – значително намаляване на употребата на пестициди, торове и антибиотици. Евродепутатите декларираха, че техните избиратели заслужават чиста и здравословна храна.

На фона на този брюкселски „зелен” оптимизъм, в България се случват съвсем други неща. Земеделското министерство разреши използването на забранено за употреба в целия ЕС активно вещество. Става дума за етопрофос. Това е силно токсично вещество, което се съдържа в препарата за растителна защита – Мокап 10 Г. Той се използва за борба с телените червеи по картофите. Но, не само при тях. Използва се и при доматите, патладжана, пипера, краставиците, тиквичките. Дори при пъпеши, дини и тикви.

Европейската комисия е отнела разрешението за използването на този продукт още през септември 2019 г. След тази дата препаратът е забранен за употреба във всички държави-членки на ЕС, в това число и в България.

В документацията на Мокап 10 пише следното :”Остра орална токсичност – категория 3. Остра дермална токсичност – категория 2. Кожна сенсибилация – категория 1. Опасен за водната среда, категория 1.” Мокап 10 съдържа 100 грама на килограм от забраненото токсично вещество етопрофос.

В България обаче този препарат отново е разрешен със заповед на заместник-изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ – инженер-агроном Николай Роснев. Това се случва на 18 декември 2020 година. С нея се разрешава пускането на пазара за ограничена и контролирана употреба на територията на областите – Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, Перник, Пловдив, Сливен, Смолян и София-област, на 55 тона продукт за растителна защита – Мокап 10 Г, с активното вещество „Етопрофос”. Производител на продукта е фирмата АМВАК – Нидерландия.

В заповедта са записани специфични изисквания за употреба, както и това, че ограничената и контролирана употреба на посочения продукт се извършва за срок от 120 дни, считано от първи февруари, 2021-ва година.

В заповедта на БАБХ пише, че тя е във връзка с получено заявление от „АМВАК” – Нидерландия и техния представител за България „КНЕ Сертис”. Има и писмо от Националната асоциация на картофопроизводителите в България. А като забележка е отбелязано, че БАБХ не носи отговорност за каквато и да е липса на ефикасност или фитотоксичност от прилагането на Мокап 10. Отговорността при употребата му била на лицето, прилагащо продукта.

Силна токсичност

ЕК забранява продукт за растителна защита като силно токсичен, а българските власти го разрешават, но без да носят отговорност за последиците.

При толкова стриктни европейски регламенти, възможно ли е да се намери такава врата в полето, че да се изсипят едни 55 тона отрова върху плодородната земя в България?

Оказва се, че не само държавата е разрешила използването на забранен за употреба в ЕС продукт, но и ще плати парите за него. Държавен фонд „Земеделие” ще плати близо 2 милиона лева на картофопроизводителите по специална програма за държавна помощ за борба с телените червеи по картофите. Ще им плати до 100 процента парите, с които те са си купили Мокап 10. Данъкоплатците ще платят парите за препарата и после ще изядат картофите.

В Указанията за прилагането на тази схема за държавна помощ, подписани от изпълнителния директор на Фонд „Земеделие” Васил Грудев, има една таблица. Там са посочени още 7 други разрешени за употреба препарати за растителна защита за борба с телените червеи по картофите. Мокап 10 е осмият продукт. Въпреки, че има и много други препарати за борба с този вредител, държавата ни разрешава точно този забранен продукт.

В указанията на Фонд „Земеделие” се вижда, че цената, на която се плаща с нашите пари този Мокап 10 е до 850 лева на хектар с ДДС. От Указанията за 2019-та година, става ясно, че тогава същият продукт се е плащал до 500 лева на хектар. Поскъпнала е отровата в България, откакто е забранена за употреба в ЕС. С близо 70 процента е поскъпнала. Кое ли е наложило това?

В произволна селскостопанска аптека в центъра на София не открихме Мокап 10. Консултантът ни каза, че този продукт е забранен и затова го няма за продан там. Но ние открихме дистрибутори на Мокап 10, които потвърдиха, че разполагат с продукта и могат да ни го продадат. Фирмата „Агрофарм – Пазарджик” ни предложи цена от 19,90 лв. на килограм. Фирмата „ Хим-агро – България” го продава за 20 лева на килограм без ДДС.

На въпроса ми към изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” Васил Грудев защо е фиксирана цена от 850 лева на хектар за препарата Мокап 10 като държавна помощ, от там ми отговарят, че посоченото подпомагане се определя на базата на фактури за закупени продукти за растителна защита. Определянето на продуктите и размерът на държавното подпомагане било от компетенциите на Министерството на земеделието, храните и горите. Указанията се утвърждавали от министъра на земеделието, храните и горите. Държавен фонд „Земеделие” имал само прилагащи функции.

Поискахме отговори от фирмата „КНЕ Сертис” – представител за България на фирмата-производител „АМВАК” – Нидерландия . Фирмата ни потвърди писмено, че спазвали точно количествата, посочени в заповедта на БАБХ. Тези 55 тона Мокап 10 били произведени през месеците февруари и март тази година и вече са доставени в България. Срокът на годност на препарата бил 2 години.

Тодор Джиков, който е бивш председател на Националната асоциация на картофопроизводителите в България, потвърди, че наистина е изпратил писмо, подписано от него до БАБХ, с искане да се разреши употребата на Мокап 10. Това станало след решение на Управителния съвет, след като голяма част от техните членове поискали продукта Мокап 10. Те били разбрали, че в Испания и в Нидерландия били получили временно разрешение от Брюксел за използване на препарата за борба с телените червеи по картофите.

Много е ефективен

Тодор Джиков казва, че всички препарати за растителна защита били отровни, но Мокап 10 бил най-ефективен.

Директорът на Опитната станция по картофите в Самоков, която е част от Селско-стопанската академия – научен сътрудник Виолета Благоева ни обясни, че имало разлика в препаратите за борба с телените червеи. Различното било, че при картофите, телените червеи ги нападали по време на целия вегетационен период. Там, където има висока концентрация на ларвите на телените червеи, трябвало да се използват такива препарати, за да бъдат защитени картофите. Виолета Благоева казва, че БАБХ има ангажимент да контролира всичко по веригата.

Зам-изпълнителният директор на БАБХ Николай Роснев казва, че забраненият в ЕС продукт е разрешен на основание европейския Регламент 1107/2009 година. Той позволява при специални обстоятелства, държава-членка да разреши пускането на пазара и употребата на „неразрешен” продукт за растителна защита за срок не по-дълъг от 120 дни. Проблемът е, че този европейски регламент е всъщност само за извънредни ситуации.

БАБХ съвсем услужливо са забравили да цитират и точка втора от същия член 53 на регламента. Там пише, че преди да се издаде заповед за разрешение на забранен продукт, в Европейската комисия трябва да се изпрати научен доклад за извънредната ситуация в страната-членка на ЕС.

Има ли сега такава „извънредна ситуация” с телените червеи по картофите в България?

Дайте ми научния доклад, поисках повторно от БАБХ. Докато чакам, реших да се обадя като потребител на телефона на всичките 8 служби по растителна защита, които са посочени в заповедта на БАБХ, че за тях е разрешено използването на забранения продукт Мокап 10. Само в Перник и в Смолян не вдигнаха телефона. Във всичките оставали 6 Областни дирекции по безопасност на храните, инспекторите по растителна защита в Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, Пловдив, Сливен и София-област, отрекоха да има „извънредна ситуация” за телените червеи по картофите.

Някои от тях ми се изсмяха на въпроса. Други, като тези в Сливен, бяха изумени от въпроса ми за „извънредната ситуация”. Нямало такова нещо и да не съм се притеснявала.

От Агенцията по безопасност на храните не ми предоставиха никакъв научен доклад. Заместник-изпълнителният директор Николай Роснев, дори не ми написа, има ли такъв доклад? Изпратиха ми само съобщението, което са пуснали в електронната система, че разрешават продукта Мокап 10 за употреба с дата от 12 януари 2021 година. Това е почти месец след заповедта на директора Роснев.

Изпраща се формуляр, в който проформа, България съобщава на ЕК, че спешно разрешава забранения продукт. Една попълнена бланка, върху която няма дата, нито подпис на приемане от страна на ЕК. Нито дума за действията по Регламент 1107/2009, преди издаването на заповедта. Нито дума за научните становища.

Въпросът е дали тази заповед на БАБХ не е ли в нарушение на цитирания европейски Регламент за извънредни ситуации, след като не е спазена описаната процедура в него? Наистина ли без този токсичен Мокап 10, в България не може да се отгледа нито един картоф? С този въпрос се обърнах към представители на науката в Агротехническия факултет на Лесотехническия университет.

Доц. Георги Тренчев, който е доайен в агрономството, както и неговата дъщеря – доц. Катя Тренчева , която е заместник-декан на Агротехническия факултет, бяха съвсем убедителни

“Трябва да има доказана необходимост. И да е доказано, че другите препарати са слабо ефективни и че не могат да защитят картофите. Защото Законът за защита на растенията е свързан с това – да бъде опазена природата, здравето на хората и всички топлокръвни също. Във всяка една ситуация трябва да има научен подход. Ние на това учим и студентите – трябва да има интегриран подход.”

Защо френските и полските картофи например, които са нашия пазар са в перфектно състояние, след като в техните държави не използват забранения Мокап 10?

“Най-вероятно там се спазват всички агротехнически мероприятия, които са необходими преди това. Защото вероятно използват и експерти, за да се предотврати намножаването на въпросните неприятели по картофите. Това е една последователност от действия, които всеки производител трябва да спазва, за да може да има чиста и качествена продукция. Защото, в крайна сметка най-важно е здравето на хората”, отговаря доц. Катя Тренчева.

Жалко е, че институцията, която трябва да бди за нас и за нашето безопасно хранене, точно тя разрешава да се изсипе забранената отрова в земята ни. И колко ли бързо тя ще достигне до нас?