Автоматична скоростна кутия - как да я използвате правилно, за да удължите живота ѝ, особено през зимата

Съвременните „автоматици“ могат да бъдат класифицирани в три основни вида - „класически“, където ролята на съединителя се изпълнява от преобразувател на въртящия момент, вариаторни, където въртящият момент се предава между шайби с помощта на ремък или верига, и роботизирани скоростни кутии, където управлението на съединителя (или съединителите) е поверено на електромеханични устройства. И всеки от тях изисква внимателно боравене, ако собственикът на колата иска да шофира без повреди.

Загряване на кутията през зимата
Да, инструкциите за експлоатация не предполагат загряване на колата на паркинга. Всяка скоростна кутия (и ръчната също!) съдържа трансмисионно масло, което се сгъстява и става по-вискозно на студено. Това е особено критично за „класическите“ автоматични машини с преобразуватели на въртящия момент - смените тук се извършват поради работата на клапанно тяло със сложни канали и клапани, отговорни за циркулацията на течността, както и набор от съединители.

Следователно, докато маслото е все още гъсто, изпомпването през каналите на клапана намалява, помпата се натоварва допълнително и превключването може да се случи с резки удари. Затова се препоръчва да преместите лоста за автоматично управление или джойстика в позиция D за 1-2 минути и да задържите колата на място със спирачката. Това ще позволи на трансмисионната течност да се загрее малко . И в първите километри от пътуването е по-добре да избягвате резки ускорения.

Ами ако колата има CVT?
Не би навредило и „загряването“ на вариатора, но той също има своите специфики - приплъзването на колелата е противопоказно за него. Проблемите възникват поради факта, че когато маслото се сгъсти, трансмисията изпитва липса на смазване, докато ролките, когато се приплъзват, се преместват в крайни позиции.

Диференциалът предава въртящия момент към по-малко натовареното колело и дори при постоянна газ вариаторът променя предавателното число, за да увеличи скоростта на колелото. Ако в този момент колелото докосне асфалта или се закачи за утъпкан сняг, ще настъпи удар вътре в трансмисията, което ще доведе до плъзгане на ремъка върху ролките и при липса на обилно смазване ще направи малки канали. В резултат на това се появяват следи от надраскване, намаляващи ресурса на вариатора.

За да избегне надраскване, блокът за управление на трансмисията при ниски температури превключва вариатора в щадящ режим на работа и поддържа шайбите в средно положение, за да избегне концентрирането на товари върху един от валовете. Но при активно приплъзване на студено това не помага много. В допълнение, вариаторът не обича продължително шофиране с високи скорости и може да прегрее, ако шофирате бързо по магистралата в продължение на няколко часа. Що се отнася до загряването, то не се прави на място в позиция D, както класическия автоматик. Просто първите километри карайте без резки ускорения

Кога се използва неутрален N режим?
Ако водачът често движи селектора напред-назад, към N и обратно към D, тогава автоматичната машина извършва необичайна за нея работа, прехвърляйки сложна система от съединители и планетарни предавки от режим на работа в режим на паркиране и обратно, което намалява нейния ресурс.

Изключение правят роботизираните скоростни кутии, изградени на базата на конвенционална „механика“, и преселективни „роботи“ с два съединителя. В тях може да се използва режим N, както при конвенционалните ръчни трансмисии при спиране. Това е полезно за предпазване на дисковете на съединителя от прегряване и абразия по време на спиране с работещ двигател.

Не забравяйте за ръчната спирачка
В края на пътуването повечето шофьори просто преместват лоста на автоматичната скоростна кутия в позиция P, изключват двигателя и си тръгват. Ако колата стои на равна повърхност, тогава в това няма нищо „престъпно“.

Но ако трябва да оставите колата на наклон, първо трябва да я фиксирате с ръчната спирачка и след това да преместите лоста на P. В противен случай заключващият щифт в кутията изпитва ударно натоварване, образувайки малки метални стружки.

След това тези остатъци се озовават в маслото, комбинирайки се с продуктите на износване на съединителите и постепенно запушват клапаните и филтъра, след което трансмисията започва да трепти и да „рита“.