Македония: Между войната и федерализацията

Македония се намира на прага на войната. Това се посочва в анализ на сайта „Военно обозрение”.

Македония е малка страна. Тя е частица от някога силна и независима Югославия. В наши дни обаче обстановката в страната не е такава, за да се харесва на обикновените й граждани. В Скопие от няколко месеца не могат да сформират правителство. До патовата ситуация се стигна след като управляващата партия спечели изборите. След гласуването Брюксел и Вашингтон засилиха натиска над президента на Македония Георги Иванов, за да даде мандата на опозиционера Зоран Заев, за да може последния да сформира правителство.

Заев се радва на подкрепата на албанските партии за сметка на управляващите.

Македония беше създадена като нестабилна държава от самото си начало, след разпадането на Социалистическа федеративна република Югославия. Тогава в нея беше

заложен етнически конфликт, който рано или късно ще раздели страната.

През 2001 г. в нея имаше война от малък мащаб, но за Македония тя беше сериозна. В западните райони на страната, където албанците бяха мнозинството от населението, започнаха размирици, следвайки примера на така наречената "Освободителна армия на Косово", издигайки проекта за "Велика Албания", само две години след бомбардировките на НАТП над Югославия.

Това припомня за портала West Voices докторът на науките от Института за европейски изследования в Сърбия Стеван Гайич.

В резултат на войната през 2001 г., се появи Охридското споразумение, което беше една от възможните причини за федерализация на Македония, т.е. то де факто раздели страната на две части.

И все пак, македонците са етническото мнозинство, представляващи 70-80% от населението, докато албанците постоянно се опитват да манипулира цифрите, за да покажат, че те са много повече. Тази практика е доста разпространена дори в Косово и Черна гора. След 2001 г. Македония живее в рамките на Охридското споразумение. Сега, в продължение на последните две години, ние наблюдаваме политическа криза в Македония, която започна на фона на вътрешнопартийни скандали и разкрития. В допълнение, във вътрешните проблеми на страната непрекъснато се намесват американският посланик и представителите на ЕС. Като цяло, тези сили оказват натиск върху властите, обобщава Стеван Гайич.

Президентът на Македония

Георги Иванов отказа да даде мандат на Зоран Заев за кабинет.

Ако опозицията заедно с проалбанските сили успее да сформира правителство, то това означава, че най-малко 1/3 от страната ще се отцепи, албанският език ще стане равен с държавния, ще се променят и символите на страната като герб и химн. Но Георги Иванов вече посочи, че няма да допусне „албанската платформа” в формирането на държавното устройство на Македония, защото това ще доведе до неговото разрушаване.

Сега се надигна нова вълна от протести – етническите македонци, т.е. православната част от население, излиза на улицата, за да иска от президента, за да не допусне Заев и албанските партии за сформират правителство. В противен случай, македонците ще станат малцинство в собствената си страна и в крайна сметка Албания ще присъедини част от Македония по пътя на федерализацията.

Наскоро премиерът на Албания открито подкрепи албанското население в Македония и дори заплаши Георги Иванов. Подкрепа изрази и министър-председателят на Албания Хашим Тачи. Той дори призова албанците в Македония да вземат ситуацията в своите ръце.

Македония вече е на прага на войната.

Албанците разбират, че „тяхното слънце върви към залез”, защото те се опират само на Брюксел и НАТО. След президентските избори в САЩ, където победи Доналд Тръмп, те загубиха стратегически партньор.

Стеван Гайич предупреждава, че Македония не е единствената политическа гореща точка на картата на бивша Югославия. В Босна и Херцеговина мюсюлманите се опитват да обвинят отново сърбите в геноцид. Това не се приема от Република Сръбска, която е съставна част от федерацията по силата на подписаното през 1995 г. Дейтънско споразумение. Освен това е неспокойно и в Черна гора, където правителството се опитва да вкара страната в НАТО.

Според Гайич има циничен сценарий: няма силна Югославия, няма единна и силна Сърбия, а русия няма силен геополитически съюзник на международната сцена.