От Афганистан до Турция нелегално: "Вече съм прехвърлил хиляди"

Хиляди афганистанци стигат до Турция нелегално - по трудни маршрути и с голям риск. Съпровождат ги каналджии, които са създали прецизно организиран трафик на хора. ДВ разговаря с един от тях, който отдавна е в "бизнеса".

"Братко, трафикът на хора съществува, откакто за първи път са били прокарани граници. И докато ги има, този бизнес ще върви", разказва Бавер – 32-годишен трафикант на хора, който работи на турско-иранската граница. Тъй като иска да запази анонимността си, отказва да се срещнем - говорим през Уотсап, той използва телефона на свой познат.

Широка мрежа от посредници

Бавер казва, че заема важна позиция в организацията: той носи отговорност за прехвърлянето на бежанците в „сигурната зона“ - в град Ван в източната част на Анадола. „Вече съм прехвърлил хиляди хора през границата“, съобщава не без гордост Бавер. Но не казва откъде точно преминават те – разкриването на неговите маршрути може да доведе до срив в организацията на трафика. В нея е ангажирана широка мрежа от посредници, които действат в Афганистан, Пакистан, Иран, Турция и дори в Европа.

Бавер говори нервно и припряно: „Трябва да бъда внимателен, за да се опазя от полицията“. В турските градове по иранската граница полицията се опитваше да пресече нелегалното прехвърляне на мигранти – още преди завземането на властта от талибаните в Афганистан. Заведени бяха редица дела - от началото на годината са открити съдебни процедури срещу 920 трафиканти.

„Не искам да попадна сред тях“, посочва Бавер. Той нарича хората, които прехвърля, свои „гости“. Закодираният жаргон трябва да затрудни полицията при проследяването на комуникацията между трафикантите. Освен това се използват предимно канали като Уотсап или Телеграм, които полицията следи по-трудно.

Международният бизнес с трафика на хора

Афганистан е страна, която от години е изходна точка за бежанските движения - тоест място, в което трафикът на хора процъфтява. Таксата за прехвърляне на човек до Истанбул е 1500 долара. Но след идването на талибаните на власт цените са се увеличили – най-вече поради това, че турската граница сега е по-добре укрепена.

Афганистанските бежанци, които зависят от „услугите“ на Бавер, вече са изминали дълъг път. Бавер обяснява, че трафикантската организация включва хиляди хора, които работят съвместно по границите на различните страни.

Във всяка държава – Афганистан, Иран и Турция – има посредници, които прибират таксите от бежанците и след приключването на всеки етап ги предават на съответния трафикант за свършената работа.

Пътят е труден

Първият етап: щом се съберат 30-40 души, ги отвеждат от Кабул към границата с пакистанската провинция Белуджистан. Маршрутът през афганистанско-иранската граница се избягва, тъй като този път е много опасен.

На границата хората се поемат от белуджистански трафиканти. Следващата стъпка след пристигането в Пакистан е дългият и труден път към иранската граница. Разстоянието е голямо, за него по правило отговарят трима-четирима трафиканти.

След това бежанците се установят в т.нар. „точка нула“ - определено място на иранската граница. След като я прекосят, ги събират с превозни средства от различните точки по иранско-пакистанската граница и ги откарват в Техеран. Оттам с автобуси ги отвеждат до източноиранските градове Маку и Хой, откъдето нататък ги поемат други трафиканти. Те ги насочват към ирански гранични села – трафикантите са известни с перфектните си връзки с иранската гранична полиция.

"Помагаме на хора, чийто живот е в опасност"

Последната стъпка: в групи от 40-50 души афганистанците преминават по някой от петте тайни бежански маршрута към Турция. Тръгва се с настъпването на мрака и в повечето случаи до изгрев слънце групата е пристигнала в някое от турските крайгранични населени места.

Бавер не може да разбере защо определят неговата професия като престъпна. Той е убеден, че не прави нищо лошо, точно обратното – смята, че трафикантите помагат на хората, чийто живот е в опасност. Но не иска да сподели колко пари печели със своята дейност.

„Не правим нищо нередно – не пренасяме наркотици или оръжие. Нашата дейност е като колело, което постоянно се върти. Трафик на хора ще има винаги – ако не го правим ние, ще го прави някой друг. Нашите деди са се занимавали с това, нашите деца ще поемат бизнеса от нас“, обобщава Бавер.