Ще трябва ли да се ваксинираме срещу коронавирус на всеки шест месеца?

Бустерните имунизации са необходими, тъй като с течение на времето броят на антителата в кръвта спада. При mRNA-ваксините това по правило се случва около шест месеца след първата имунизация срещу COVID-19. А при другите ваксини, като например еднократната на Johnsоn&Johnson, Постоянната имунизационна комисия в Германия препоръчва бустерната доза да се постави дори по-рано.

Но дали оттук нататък ще е все така? Трябва ли в бъдеще на всеки шест месеца или всяка есен да си поставяме бустерна ваксина, както при грипа? Медиците засега нямат отговор на този въпрос, тъй като им е нужен повече опит. А и трябва да се отчитат различни аспекти: например, че в бъдеще ще се появят нови варианти на коронавируса, към които ваксините ще трябва да бъдат адаптирани - отново както при грипа.

Ще стане ли SARS-CoV-2 ендемичен?

Решаваща роля определено ще изиграе развитието на пандемията. Не се знае дали след четвъртата или след петата вълна пандемията ще отмре, или пък COVID-19 с вариантите си ще стане ендемичен, т.е. ще се появява редовно в определени региони и то в продължение на десетилетия. Другият важен въпрос е този за груповия имунитет. Дали скоро ще успеем да го постигнем? И дали това ще стане чрез ваксиниране или пък чрез неумишлено масово заразяване, каквото и сега се наблюдава в големи части от Африка? В контекста на сегашните високи стойности на новозаразени, подобно нещо би могло да се случи и в Европа.

Ключовата роля на Т-клетките

Когато говорим за имунитет, трябва да имаме предвид не само антителата, а и Т-клетките. Повече информация по темата дава изследване на учени от Великобритания и Сингапур, което беше публикувано на 10-и ноември в специализираното списание Nature. Учените са идентифицирали служители от сферата на здравеопазването, изправени пред голям риск от зараза, които в течение на месеци нито се разболяли от COVID-19, нито PCR-тестовете им излизали положителни. Нищо отличително не било установено и при направените серологични тестове за антитела на тези 58 служители.

Но пък се оказало, че в сравнение с друга тестова група, изложена на по-малък риск от зараза, всички тези 58 души са развили повече от т.нар. Т-клетки - клетките на паметта, които са част от дългосрочния имунитет. Същевременно при изследваните хора били открити по-големи количества от протеина IFI27, смятан за индикатор на много ранно заразяване със SARS-CoV-2. Оттам учените стигнали до извода, че всички те имат зад гърба си прекарана лека или "абортивна" инфекция. Вероятно в този случай са се намесили именно Т-клетките и са прекъснали инфекцията. Но няма яснота откъде изследваните хора са сдобили със силни Т-клетки: възможно е това да е станало чрез предишна зараза с друг коронавирус - например простуден.

Ще постигнем ли групов имунитет?

Това би означавало, че последователното излагане на коронавируси може да помага на имунната система да развива по-добра защита - както с антитела, така и с Т-клетки. Тази защита ни приближава до т.нар. стаден имунитет. Експертите обаче предупреждават никой да не се чувства неуязвим, защото рискът от липса на имунитет продължава да е висок. А въпросът дали следващата есен ще трябва отново да се имунизираме остава отворен.

Автор: Фабиан Шмид