Какво се случи в затворите по време на пандемията

"Разболях се от COVID-19 миналия декември, тогава близо половината затворници бяха болни." Това разказва Вангелис Статопулос, който изтърпява присъдата си в затвора в Лариса, Централна Гърция. Помещението, в което е бил настанен заедно с още близо 60 души, е било с големина около 110 кв.м.. "Чист късмет си беше дали болестта ще те засегне леко, или по-скоро тежко", казва още той.

По време на пандемията започнаха да се появяват все повече статистики за заболеваемостта в по-гъсто населени пространства, в които по-често се стига до огнища на зараза - като домовете за възрастни хора и приютите. Но така и не излезе официална информация за положението в затворите. Заедно с 11 редакции от European Data Journalism Network Дойче Веле събра данни за затворите в 32 страни, от които става ясно колко инфекции и смъртни случаи е имало там.

"Много затвори са препълнени", казва Филипа Алвес де Коста, консултант на здравна програма на Световната здравна организация (СЗО), насочена към местата за изтърпяване на наказания за лишаване от свобода. При евентуална инфекция с коронавирус много от затворниците са застрашени от тежко протичане на COVID-19, тъй като имат хронични заболявания или пък са пристрастени към наркотици.

Де Коста отбелязва, че огнищата на инфекциите в затворите засягат не само обитателите им, но и посетителите и служителите. Според едно изследване от САЩ, условията в затворите причиняват и много инфекции извън килиите. През 2020 година коронавирусът се разпространи мълниеносно в американските затвори. Национално изследване тогава установи, че броят на инфекциите в райони с препълнени затвори се покачва по-бързо, отколкото в други региони на страната. Според авторите на проучването, масовите задържания зад решетките в САЩ са причината за над половин милион допълнителни зарази с коронавирус, до които се е стигнало във или в близост до затворите. В Съединените щати има общо над 2 милиона затворници.

Проучване на изследователи от Барселона свидетелства, че с избухването на пандемията повечето страни в Европа са затегнали строго и бързо режима в местата за лишаване от свобода. Навсякъде веднага са били спрени или сериозно ограничени посещенията в затворите. На много места спортните и възстановителните дейности, както и трудовите дейности са били преустановени. Замразена била и практиката да се дават почивни дни на обитателите. "Дори писмата ни бяха под карантина", спомня си Шаба Вас, затворник от Унгария. В страни като Германия, Белгия и Унгария новите затворници са били изолирани от другите, както и задържаните лица със симптоми.

Къде е България в общата картина

Данните от изследването показват, че през 2020 година България, подобно на мнозинството от останалите проучени европейски държави, е приложила три рестриктивни мерки: спрени или ограничени са били посещенията, дейности в затворите, както и отпуските. София е съобщила още, че е осигурила видео обаждания при затягането на мерките.

Най-либерални към лишените от свобода са администрациите в Швейцария, Албания, Словения и Малта, където забрани са наложени единствено върху посещенията. Германия е възприела освен трите мерки, които е използвала България, още една: в германските затвори са били наложени и рестрикции върху движението из затворническите помещения.

Изследването нарежда България сред малкото държави, включили затворници сред приоритетните групи за ваксиниране. Нивото на ваксинация в българските затвори обаче отразява картината в цялата страна - България е на последно място по имунизации в затворите в ЕС.

През 2020 нивата на заразите в българските затвори са били ниски - единствено Кипър е съобщил за по-малък процент засегнати. Първенец в негативната класация за нива на заболеваемост в местата за лишаване от свобода е Словения. Тя обяви в края на миналия октомври първата в света програма за тестване на цялото население. Любляна е информирала за близо 15% инфектирани сред задържаните и осъдените. Това ниво е малко по-високо от поразените сред общото ѝ население. На второ и трето място се нареждат съответно Естония и Белгия.

През януари 2020 България не е била сред страните с препълнени затвори - едва около 75% от капацитетите на българските затвори са били запълнени. Затворите в Кипър, Италия и Белгия са с най-много затворници спрямо капацитета си - с над 100% запълнен капацитет. Критерият е важен, тъй като при равни други условия, се предполага, че колкото по-пълни са затворите, толкова по-висок е рискът за предаване на инфекцията.

Коректни ли са данните, съобщавани от властите?

Дори при страни с ниски нива на заболеваемост, определени затвори могат да станат огнища на зарази. "Със сигурност има проблем с достоверните данни за заболелите", казва Адриано Мартуфи от Университета в Лайден, който изследва условията в европейските затвори.

Така например гръцкият затвор в Лариса е съобщил за едва 200 инфектирани до юли 2021 година. Но Статопулос, който излежава присъдата си там, споделя че е преброил много повече. "Смятам, че сме имали над 500 случая само между декември миналата година и сега", посочва той.

И макар твърдите мерки наистина да предпазват от възникване на огнища на зараза зад решетките, цената за това невинаги е видима. "Трагедията, от която се опасявахме, не се случи, но единствено с цената на огромни жертви от страна на затворниците", коментира Доминик Симоно, който оглавява френската независима Институция за надзор над местата за лишаване от свобода. Той изброява спирането на дейностите, краят на преподаването, както и прекратяването на трудовите дейности в затворите. "В социален смисъл цената е твърде висока", заявява той.

През последните 18 месеца много затвори в Европа са били блокирани далеч по-дълго от приемливото. На едно място в Малта, например, новопристигналите са настанявани в килия, оборудвана единствено с матрак на пода и открита тоалетна в рамките на две седмици. В центрове в Германия обитателите били държани в изолация в продължение на 14 дни след всяко съдебно заседание.

В много затвори ситуацията с вируса е по-лоша, отколкото се предполага, казва се още в изследването. "Настанен съм в килия, пригодена за пет човека, а в момента сме общо осем души. Невъзможно е да се пази дистанция." Това е заявил пред хърватска медия затворник, обявил гладна стачка в началото на пандемията. "Всъщност се чувстваме като осъдени на смърт, очакващи коронавирусът да пробие в затвора."

Проектът е ръководен от Дойче веле и е осъществен в сътрудничество с European Data Journalism Network.

Автор Кира Шахт