Ердоган иска да спасява турската икономика с "китайски модел"

Турбо инфлацията тресе турската икономика вече от години. Неудържимият ръст на цените изпива силите на населението: ток, отопление, бензин, жилище, основни хранителни продукти, всичко това вече се купува на нечувано високи цени. Много турци са особено гневни поради факта, че президентът Реджеп Тайип Ердоган и правителството в Анкара не предприемат нищо, за да обърнат тази тенденция. Дори напротив.

Показаха го последните седмици. По нареждане на Ердоган Централната банка свали отново водещата лихва от 16 на 15 процента. А да снижаваш лихвата във времена на инфлация – това е нещо твърде необичайно. Емисионните банки обикновено вдигат водещата лихва, когато искат да възпрат поскъпването. Наказанието за грешката дойде съвсем закономерно: турската лира се срути. Сега един щатски долар вече струва 14 лири – около 50% повече, отколкото преди месец. Съответно ускорение получи и инфлацията, която в момента се движи около 21%.

По-близо до "китайския модел"

Който е мислил, че след това фиаско Ердоган ще промени курса си, остана разочарован. Напротив, президентът в момента апелира към хората да проявят търпение и обещава, че монетарната му политика дългосрочно ще даде добри резултати. Президентът вярва, че скоро инвестициите и производството ще дръпнат нагоре, че ще се усили и турският износ. Философията на сегашната икономическа и финансова политика, водена от Анкара, се приближавала до „китайския модел“, заявил Ердоган пред ръководството на неговата Партия на справедливостта и развитието. Едно е вярно: когато местната валута е „евтина“, износът върви добре, защото на външния пазар експортираните стоки се оказват по-евтини и привлекателни. През последните години срещу Китай често отправят упрека, че изкуствено държи собствената си валута на ниско равнище, за да може да изнася евтини стоки на външния пазар.

Но Ердоган вижда и други общи черти между Китай и Турция. Двете икономики успяха да запазят някакъв икономически прираст дори през кризисната 2020 година, в разгара на пандемията. И двете страни привличат много чуждестранни инвеститори, защото цената на труда и на производството е ниска. Независимо от тези сходства мнозина експерти и опозиционни политици смятат сравнението с Китай за подвеждащо. Турция няма как да усвои китайския модел, просто защото далеч не притежава толкова голяма икономика и толкова многобройно население, казва финансовият специалист Арда Тунджа. „В Китай икономическата динамика е съвсем различна. Те имат най-многочисленото население на света и огромен производствен капацитет,“ казва Тунджа.

За разлика от Турция, Китай никога не е загърбвал грижата за добрата подготовка на квалифицирани кадри. Тунджа се опасява, че Турция не разполага с необходимите специалисти, които могат да внесат нужните иновации в производството. Вместо това турското правителство залага на евтина работна ръка от Сирия и от Афганистан. „Ако иска да се индустриализира, Турция трябва да води политика към трайно повишаване на производителността на труда, вместо да си играе с обменните валутни курсове и с лихвените проценти“, добавя експертът. Икономистът Мурат Бирдал от университета в Истанбул стига дори по-далеч: той твърди, че китайският модел е направо противопоказен за Турция. Според него, подобна икономическа философия може да функционира единствено в условията на авторитарен режим. А освен това, казва Бирдал, китайското народно стопанство не разпределя богатството равномерно сред всички слоеве на населението.

Ердоган вреди на собствените си избиратели?

Навремето Ердоган се хвалеше, че е успял да приобщи цялото население към икономическия подем в началото на хилядолетието и тъкмо това му осигурило такава голяма политическа подкрепа. Вярно е, че тогава парче от баницата получиха и хората в икономически слабите анадолски региони, където населението е особено религиозно. Днес обаче инфлацията изтощава най-вече тъкмо по-бедните турци, които всъщност са твърдият електорат на Ердоган. А президентът дори увеличава страданието им, като притиска Централната банка да вдига водещата лихва.

Автор: Даниел Белут