Умора, задух, проблеми с паметта: 40% от заразените развиват пост-COVID синдром

През лятото Университетската клиника в Майнц излезе с изследване за разпространението на коронавируса, което получи широко признание. Сега учените от Майнц публикуваха още едно изследване, посветено на дългосрочните последствия от COVID-19, т.нар. пост-COVIDсиндром. Учените поставят и въпроса дали оплакванията, появяващи се след инфекцията, винаги са свързани с вируса.

37-годишната Карла Бьом разказва например, че след като преболедувала, едно по едно започнали да се появяват нови оплаквания: косопад, задух, главоболие, изтощение, лош цвят на кожата. Карла Бьом е сред онези 10 250 души, които са участвали в изследването на учените от Майнц под ръководството на епидемиолога проф. д-р Филип Вилд. Проучването е представително - участниците са подбрани в съзвучие с демографската структура на населението. Повечето от тях са изкарали болестта у дома, под карантина и без интензивна медицинска терапия - точно така е било и при мнозинството преболедували в Германия.

35% дори не знаят, че са били заразени

Около 40% от всички участници, прекарали COVID-19, независимо дали със силни симптоми, или асимптоматично, са развили и пост-COVID синдром. Най-малко шест месеца след инфекцията те са страдали от умора, проблеми с паметта и задух. 35% от участниците в изследването изобщо не знаели, че са прекарали болестта. Почти една трета от хората се оплаквали, че след прекаран COVID-19 не съумели да възстановят предишната си работоспособност. Около 15 на сто от преболедувалите усещали трайно последствията във всекидневието си, а над 6% имали трудности и в трудовия си живот.

Оказва се още, че при жените дълготрайните последствия след заболяване от COVID-19 са по-често явление, отколкото при мъжете (46% при жените и 36% при мъжете). Професор Вилд смята този факт за изненадващ, защото иначе мъжете по-лесно прихващат вируса, а според статистиката протичането на заболяването при тях видимо е по-тежко. "Обменът на веществата при жените и при мъжете е различен, хормоналният баланс също. Навярно всичко това дава своето отражение, но ние трябва да го проучим по-внимателно", казва професорът. Според него резултатите от изследването показват, че здравеопазването бързо трябва да се нагоди към тенденцията и да се подготви за борба срещу дълготрайните последствия. Епидемиологът си задава и редица други въпроси. "Дали преболедувалите хора не носят още нещо в организма си? И дали пък след пет години няма да се натъкнем на заболявания, които никой вече няма да свързва с коронавируса", пита се медикът.

Една добра новина

Въпреки тревожните изводи, изследването стига и до оптимистични резултати. Например, че в хода на времето оплакванията постепенно изчезват. "Колкото по-назад във времето остава болестта, толкова по-малко оплаквания има. Такива остават само в някои изолирани случаи", обяснява професор Вилд. Близо 7 милиона души са се заразили с коронавируса в Германия от началото на пандемията досега. Професор д-р Норберт Пфайфер от управата на Университетската клиника в Майнц казва, че това число е гигантско и трудно може да се прави сравнение с обичайните грипове или с други инфекциозни заболявания. Ето защо отсега трябва внимателно да се наблюдават дълготрайните последствия, за да не се допусне те да станат хронични. "В дългосрочна перспектива COVID-19 предизвиква много по-сериозни последствия, отколкото другите познати ни вируси. Тъкмо над това трябва да работим", обяснява професор Пфайфер.

Автор: Аксел Джон