В своята книга „В къщите на другите“ писателката и преводачка Каролина Кушик проучва тези следи в Западна Полша. Тя е родена Легница, чието германско име е било Лигниц, в областта Долна Силезия.
„По-особен район на Полша“
В интервю пред „Ди Велт“ тя разказва, че още като дете е разбрала, че расте в един по-особен район на Полша: „В старата сграда, в която живееха прародителите ми, имаше предмети от германско време, например един камшик, който беше окачен на вратата. В мазето веднъж открих пепелник с немски надписи и попитах дядо ми какво е това.
А той каза лаконично, че е останало от германците. Само това. Това си беше истински когнитивен дисонанс: да знаеш, че в една полска къща постоянно се натъкваш на някакви германски вещи. Сравнително рано открих още, че дори на гробищата не всичко е полско.
Новозаселилите се след края на Втората световна война през 1945 година са били не само поляци, прокудени от Изтока, но и преселници от Централна Полша, от Варшава или други градове, чиито домове са били разрушени от бомбардировките, или просто бездомници, търсещи работа и подслон. А тогавашното полско правителство придружавало заселванията с пропагандистка кампания, говорейки за „обратно върнати земи“.
Според Кушик в полските къщи в региона и до днес се отриват редица германски предмети, наследство от миналото и дава един пример: „Един ден бяхме с моя германски съпруг на гости на родителите ми в Легница и след вечерята миехме съдовете на мивката. Тогава мъжът ми съвсем случайно откри на гърба на една керамична купа печат с пречупен кръст. Откакто се помня този съд винаги е бил в нашето домакинство. Самата купа нямаше никаква естетическа стойност, винаги сме я използвали за месене на тесто. Виждах този пречупен кръст за първи път - цели 20 години, след като бях напуснала тази къща“.
Митове, легенди и следи
Авторката разказва също легендата за тайнствения нацистки влак от Валбжих, натоварен със злато, както и за германските гробища. Тя споделя, че открито по въпроса за гробищата на германците в Полша се говори едва от 1990-те години, макар че и преди това хора са се грижели за тях. „Някои от тях са напълно запустели или са изоставени, на други просто са били погребвани по-късно поляци. В книгата си разказвам за редица местни инициативи за спасяването на старите германски гробища, сред които има и еврейски.
Катарина Кушик твърди, че за опазването на историческата памет не може да се разчита на управляващата партия „Право и справедливост“ (ПиС), която залага на антигерманската карта и унищожава дългогодишните усилия за помирение. Това, според нея, влиза в противоречие с наличието на множеството местни инициативи за приятелства и партньорства между отделни градове в Полша и Германия.
Кушик казва, че книгата ѝ е била приета много положително в Полша. Много от читателите са били доволни, че най-накрая някой поставя на дневен ред темата за германската история на тези полски земи. А мнозина явно имат силна емоционална връзка със старите германски домове и дори поддържат приятелски отношения с децата или внуците на бившите им германски собственици.
Това прави района по-интересен и многопластов“
На въпрос дали е трябвало да се сменят цели три поколения, за да стане възможен прочитът на тази глава от полската история, авторката отговаря така: „Да, и това е много разбираемо. Първото поколение трябваше да се справя с новия си живот в една нова среда. Неговите представители обикновено премълчаваха обстоятелството, че са се възползвали от наследството, оставено от прокудените германци.
Следващото поколение предпочиташе да гледа напред към бъдещето и избягваше да мисли за миналото, войната и последиците от нея. Сегашните внуци на първото поколение, които - както и аз самата - израснахме след промените от 1989 година, нямаме особен проблем с това, че предците ни са взели къщите на прокудените германци. Дори проявяваме хумор по темата, а когато на битпазари откриваме германски вещи от онова време, го намираме за много шик. Защото това прави района, от който произхождаме в днешна Полша, още по-интересен и по-многопластов“.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Последния Софиянец
Коментиран от #7
11:21 21.12.2022
2 ЗаЕдинПриятел
Коментиран от #5, #10
11:21 21.12.2022
3 АкоСлушаме
11:25 21.12.2022
4 Перо
Коментиран от #13
11:34 21.12.2022
5 Перо
До коментар #2 от "ЗаЕдинПриятел":
Германия и сега е под американски контрол! Има договор /Канцлер акт/ за 100 г.,след 1945 г.,според който есеки кандидат за канцлер на Германия,трябва да е одобрен от правителството на САЩ,така че имат вилка на шията! За това има стотици щатски военни бази там, контролиращи процесите! Не си прав,че германците имат някаква свобода на действие,да се изявяват като световна или европейска доминираща сила!Коментиран от #6
11:43 21.12.2022
6 А сегашна Полша
До коментар #5 от "Перо":
не е ли американски щат?12:59 21.12.2022
7 Този коментар е премахнат от модератор.
8 Този коментар е премахнат от модератор.
9 Лаврентий Берия
16:37 21.12.2022
10 Лаврентий Берия
До коментар #2 от "ЗаЕдинПриятел":
Твоя приятел да не е Владимир Путин?16:41 21.12.2022
11 Лаврентий Берия
16:42 21.12.2022
12 Ммогпзнахник
18:09 21.12.2022
13 Мая
До коментар #4 от "Перо":
Сърбите населили се в къщите на прокудените българи, се нарекли македонци...20:56 21.12.2022