Ако газът от Русия секне: какво стана в Германия по време на кризата от 1973 г.

Какво ще стане, ако Русия спре газа за Европа в отговор на западните санкции в случай на агресия срещу Украйна? Преди почти половин век, в края на 1973 година, на Федерална република Германия и на другите страни от Западна Европа вече им се е случвало да попадат под ударите на внезапен енергиен бойкот - макар и не газов, а петролен. Поуките оттогава могат да се окажат доста полезни днес.

Отмъщение на арабските страни

По онова време петролът играе още по-голяма роля, отколкото днес, а основен доставчик за САЩ и западноевропейските страни тогава е Близкият изток. Арабските страни-членки на ОПЕК решават да се възползват от тази зависимост, за да накажат колективния Запад за оказаната от него подкрепа на Израел. В рамките на т.нар. Шестдневна война Израел буквално за дни разгромява Египет и Сирия, които внезапно го атакуват на шести октомври 1973-а година - в деня на най-важния еврейски празник Йом Кипур. За да си отмъстят за това поражение най-големите арабски износители рязко съкращават добива на петрол и налагат ембарго за всички доставки за САЩ и Нидерландия (Ротердам още тогава е бил най-голямото нефтено пристанище на Европа). На 17-и октомври цената на нефта скача на световния пазар с между три и пет долара, а след това - през 1974-а година - достига 12 долара за барел. Тогава това е "истински ценови шок" според германските публицисти и историци. За ФРГ и другите западноевропейски държави това означава не просто по-скъп петрол, но и недостиг на суровината – при това малко преди началото на зимата. Освен за гориво за превозните средства, тогава нефтените продукти са се използвали и за отопление на жилищата.

Колите спират в неделя

В Западна Германия пред бензиностанциите се извиват дълги опашки, хората започват да се запасяват с гориво, а на бензиноколонките се появяват надпис "горивото свърши". Именно в този момент правителството на ФРГ взима безпрецедентно решение: парламентът приема закон, който забранява за четири седмици карането на автомобили в неделя и налага за шест месеца ограничение на скоростта от 100 км/час. Предназначението и на двете мерки е да се намали разходът на гориво в страната. Подобни забрани и ограничения въвеждат и Швейцария и Австрия. А австрийските власти удължават и ученическата ваканция, за да се пести от отопление на класните стаи.

За какво могат да послужат празните автомагистрали

Не е известно доколко ефективни са се оказали тези мерки, но празните улици и автомагистрали привличат вниманието на цялото население към проблема с дефицита на гориво, ставайки същевременно символ на съпротивата срещу шантажа от страна на износителите на нефт. Още повече, че много жители на ФРГ действат на принципа „всяко зло за добро" и започват в неделя да карат колело по автомагистралите, да си организират празненства и даже пикници по скоростните отсечки - превръщат принудителните ограничения в масови забавления. В крайна сметка ФРГ преживява зимата на 1973/74 без тежки загуби и сътресения, но скокът на цените на енергоносителите води до инфлация от седем процента и обрича западногерманската икономика на рецесия. Тя продължава повече от година и води до намаление на брутния вътрешен продукт с над един процент и до висока безработица, която се превръща в хронична.

Радикални промени в енергийната политика

„Петролният шок" от 1973-а година води до кардинални промени в енергийната политика на западноевропейските страни. Осъзнавайки своята уязвимост заради високата зависимост от близкоизточния нефт, те започват да се освобождават от нея по три линии: ускорено разработване на европейските нефтено-газови находища (предимно в Северно море), развитие на ядрената енергетика и увеличаване на покупките на нефт и газ от Съветския съюз. Същевременно се набляга повече на различните възможности за пестене на енергия и за повишаване на енергийната ефективност, жилищата и административните сгради започват все повече да се отопляват с газ, а и се обръща все повече внимание на възобновяемите енергийни източници. Въвеждането от страна на редица държави на лятното часово време в края на 1970-те години също в немалка степен е свързано с възможностите за икономии на енергийни ресурси.

Новите зависимости – следствие от арабското петролно ембарго

Т.е. днешната висока зависимост на Централна и Западна Европа от доставките на енергоносители от Русия е до голяма степен следствие на последователния курс за развитие на сътрудничеството с алтернативни доставчици след арабското петролно ембарго от 1973-а година. Що се отнася до източноевропейските страни, то тяхната зависимост е обусловена от продължителното пребиваване в социалистическия лагер, чиято енергийна инфраструктура е била обвързана с доставките на нефт и газ от СССР.

Автор Андрей Гурков