Москва отпуска на чуждите компании още време, за да напуснат страната

Плановете на Москва да започне "законно" да иззема активите на чуждите компании, решили да напуснат страната, се отлагат поне до септември, съобщава Ройтерс. До това се стигна, след като Държавната Дума излезе миналата седмица в летен отпуск, без да гласува закона, по силата на който западните компании могат насила да се разделят с активите си.

Думата се събира отново в средата на септември и тогава законът може да влезе в дневния ѝ ред, но експерти започнаха да се съмняват дали изобщо ще се стигне до гласуването му.

"Фактът, че законът мина на първо четене, след което спря, означава, че няма консенсус по въпроса", казва Татяна Становая от компанията за политически анализи "Ар Политик" (R.Politik).

Забавянето донякъде намалява опасенията, че Москва възприема по-агресивен подход към оставащите в Русия западни компании. Такова впечатление се създаде в края на юни, когато руският президент Владимир Путин нареди държавата да поеме пълния контрол върху газовия и петролен проект "Сахалин-2".

Няма яснота обаче, дали Путин не готви нов указ, с който подобна национализация да засегне и други проекти и отрасли.

Русия следи отблизо дали напускащите западни компании изпълняват задълженията си спрямо своите служители, заяви днес говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. "Правителството контролира процеса изкъсо", посочи той и допълни, че въпроси за закона за отнемането на имущество от чуждите компании трябва да бъдат отправяни към Думата.

Проектозаконът позволява на властите да защитят работни места или сектори като назначат администратори в чуждите компании, напускащи Русия. Той беше одобрен на първо четене през май, не без пряката намеса на първия вицепремиер Андрей Белоусов, който предупреди, че Москва няма да разреши на компаниите да "напускат, заключат вратата и оставят хората без работа и потребителите без стоки".

Макар по закона в момента да няма развитие, Думата може по всяко време да се събере на извънредна сесия и да го гласува. Парламентът се събира този петък, за да гласува по ред проблеми, сред които конкуренцията и информационната политика. Дневен ред не е обявен, а от Кремъл отказват коментар какво ще бъде включено в сесията.

Москва окачествява наложените ѝ санкции от страна на Запада като "обявяване на икономическа война". Путин често заплашва с ответни мерки, но западни бизнеси, които и досега продължават да работят в Русия, споделят, че намесата в дейността им е минимална.

"В началото риториката беше особено войнствена и се говореше за национализация и експроприация, за да се контрират западните санкции, но тя постепенно стихна", казва Мария Шагина от Международния институт за стратегически изследвания (IISS).