Русия поиска капитулация от Казахстан

Коментар на Виталий Портников пред "Радио Свобода" - за амбициите и възможностите/ превод: "Бесарабски фронт"

Повече от пет месеца война на Русия срещу Украйна неочаквано помогнаха да се очертае истинската роля, която бившият президент Дмитрий Медведев играе в Кремъл. Имиджът на възхищаващият се на смартфони „либерал“, който основа Сколково, отдавна е изчезнал, но Медведев успя да запази този образ дори след като формално именно той започна войната срещу Грузия. В миналото са и разговорите за загубата на политическа тежест от бившия президент след оставката му от поста министър-председател на Русия и преминаването към поста заместник-председател на Съвета за сигурност. Кой е министър-председателят на Русия в настоящата политическа и още повече икономическа ситуация? А заместник-председателя на Съветът по сигурността е важен човек в държавата, тъй като Съветът по сигурността вече е почти като Политбюро. Именно заместник-председателят на Съвета за сигурност провежда съвещания на силите за сигурност в окупирания Луганск и дава указания на “силовите” министри. И именно той, а не някой си Михаил Мишустин, обяснява на западните лидери как всъщност се отнасят към тях в Кремъл. “Тьотки“, „клоуни“, „наследници на нацистите“ – новата пресслужба на Медведев не подбира думи.

Още новини от Украйна

И така, кой е Медведев? Не само бившият наследник, но и бъдещият наследник на Владимир Путин? Да речем, че кой ще стане наследник на президента - да не говорим за факта, че той няма намерение да се разделя с властта - никой не знае. Когато Владимир Ленин умря, тихият Алексей Риков формално стана негов наследник, от когото просто се изискваше усърдно да продължи курса на "НЕП" (Новата икономическа политика) и да осигури колективно ръководство. Е, после дойде на власт Йосиф Сталин и се завъртя едно кърваво колело. Когато Сталин умря, негов наследник беше сивият Георгий Маленков, от когото се изискваше да „изглади ъглите“ на сталинското безумие от последните години и да осигури колективно ръководство. Е, тогава дойде Хрушчов и започна "размразяването". И никой няма да ви каже кой ще бъде истинският наследник на Путин – новият Сталин или новият Хрушчов.

Следователно въпросът не е, че Медведев е наследник на Путин. Факт е, че той е огледалото на Путин. Неговите изказвания в Съвета за сигурност и през 2014 г., както казаха знаещи, бяха много по-радикални от изказванията на “силоваците”. Медведев просто може да си позволи да говори така, както Путин не иска да говори. Путин е цар, на когото не му приляга да се разсейва от суета, той мисли в исторически категории или заплашва с небесна кара, както в нощта на 24 февруари. А Медведев говори за политически планове и демонстрира истинското отношение на Путин към опонентите, дори не противниците – към враговете. Когато Медведев написа сензационната си статия за Украйна, по някаква причина, с този текст най-много се подиграваха в Киев. Представители на украинското ръководство обясниха, че Медведев е просто клоун, който се опитва да угоди на Путин, а тезите му са просто пропаганда. И нали не Медведев ще решава дали Путин ще се срещне с Владимир Зеленски или не!

А Медведев и не решава нищо подобно. Той просто казва на света това, което Путин вече е решил. И той не се угажда на никого, той просто изрича това, което Путин трябва да изрече, но не сам и не чрез собствения си прессекретар. Думите на прессекретаря са позицията на Путин. А думите на Медведев са сигнал на Путин. Ясен, отчетлив и твърд сигнал. "Ще те унищожа" - само че в детайли.

Затова, ако бях лидер на Грузия или на Казахстан, щях да съм много притеснен след изтрития пост на Медведев във “ВКонтакте”. Такива текстове не се появяват случайно и със сигурност самият Медведев не седи на клавиатурата на компютър или телефон и не пише "много букви". Обещанието за „ликвидиране“ на Грузия и „наказание“ на Казахстан е това, което те вече са решили помежду си и което ще изпълнят независимо от това как и кога ще спрат войната срещу Украйна. Защото амбициите им не се изчерпват само с Украйна. Техните амбиции са ограничени само от техните възможности.

Защо Медведев изобщо пише всичко това, ако Кремъл е настроен за война? Ами просто е: сигналът на Кремъл винаги е покана за капитулация. И затова е логично бившият президент на страната да изпрати такава покана, а не някой обикновен чиновник. Кремъл очакваше след статията на Медведев, че в Киев - добре, ако не лидерите на страната, то тогава военните или силите за сигурност - те ще разберат, че Путин няма да общува със Зеленски, "чакайки следващия", и ще помогнат да се отърве на легитимния президент, за да може "следващият" да започне преговори за капитулация и да предотврати нападение от Москва. Не разбирате - добре, тогава ще ви покажем декомунизация. По същия начин в Кремъл очакват, че след унизителните думи на Медведев за Грузия и Казахстан, там ще започнат да „работят върху грешките си“, ще си припомнят, че преди не е имало Грузия и Казахстан, а винаги е имало една единствена Русия „от Лисабон до Владивосток“. Или до Аляска?

Бихме могли да иронизираме със всичките тези лудории на огледалото на Путин, ако изпълнението на плановете на Кремъл не водеше след това до смъртта на десетки хиляди хора, прогонването на милиони, унищожаването на градовете, до страх и смърт. Но точно това е възгледът на Путин за политиката, възглед, който Дмитрий Медведев отразява точно и без излишни церемонии.

Виталий Портников е киевски журналист и политически публицист, автор и водещ на предаването „Пътища към свободата“ на радио „Свобода“