Какво трябва да се знае за Общото събрание на ООН?

След две години на виртуални и хибридни срещи на върха световните лидери ще се съберат отново през тази седмица на речния бряг в Ню Йорк за сесията на Общото събрание на ООН – форум за многостранни дебати, породен от надеждата за траен мир след Втората световна война. Откриването на 77-ата сесия е по време, когато планетата е нападната от кризи на почти всеки фронт. Войната на Русия в Украйна, инфлацията и икономическата нестабилност, тероризмът и идеологическият екстремизъм, деградацията на околната среда и опустошителните наводнения, засушавания и пожари, както и продължаващата пандемия са само част от големите опасности, пише БТА.

Срещата на високо равнище се открива днес с форум за образованието, силно пострадало по време на коронавирусната пандемия, което ще има последици за десетилетия напред. Общополитическите дебати на множеството присъстващи ръководители започват утре и ще продължат до понеделник, 26 септември.

Въпреки че тази година бе обявена за частично завръщане към нещата, както бяха, са взети някои мерки във връзка с продължаващата пандемия. В добавка към основните здравни правила за поведение само няколко странични прояви ще се състоят в комплекса на ООН в центъра на Манхатън.

Ето какво трябва да се знае за тазгодишната сесия на Общото събрание на ООН, която ще бъде председателствана от Чаба Кьорьоши от Унгария:

ВСИЧКИ ЛИ ЩЕ ПРИСТИГНАТ В НЮ ЙОРК ТАЗИ ГОДИНА?

Да, повечето. За да говорят пред тазгодишната среща, ръководителите или упълномощените от тях високопоставени лица, трябва да присъстват лично, но с едно забележително изключение. Президентът на Украйна Володимир Зеленски не е напускал страната си от началото на войната в края на февруари. В петък Общото събрание реши с гласуване да му бъде позволено да произнесе предварително записана реч, която се очаква да бъде излъчена през втората половина на заседанието в сряда.

КАКЪВ Е ИСТИНСКИЯТ СМИСЪЛ ДА СЕ ПРИСЪСТВА ЛИЧНО В ОБЩОТО СЪБРАНИЕ?

Въпреки че ефективността на Организацията на обединените нации бива оспорвана от самото ѝ създаване, ползата от личното присъствие е неоспорима. От трибуната страните разпространяват своите дневен ред, оплаквания и призиви за действия към целия свят. Тази седмица е ключова възможност за страните, които се смятат за обезправени от хегемоните в световния ред, да привлекат вниманието на по-широка аудитория. Тя е също шанс за ръководителите – особено за тези от страните под напрежение – да осъществят двустранни срещи в кулоарите на неутрална територия.

КОЛКО ДЪЛГО ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖАВАТ РЕЧИТЕ?

Те трябва да траят до 15 минути. Това е „напомнено любезно“ на делегатите чрез уебсайта на ООН, но е всеизвестна тенденцията речите да продължават по-дълго. Най-дългата реч пред Общото събрание е продължила 269 минути – 18 пъти повече от препоръчителното. Тя е била произнесена през 1960 г. от Фидел Кастро от Куба.

КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ РЕДЪТ НА ОРАТОРИТЕ?

Първа, по правило, е Бразилия. По традиция. Бразилия го е приела доброволно, ако друга държава не иска да говори първа. Така че сега южноамериканската страна е определена за пръв оратор. Съединените щати, като домакини, обикновено говорят втори, но присъствието на президента Джо Байдън на погребението на кралица Елизабет Втора налага речта му да е в сряда.

След това редът се определя според това кого е изпратела страната членка – държавните глави предшестват премиерите, които предшестват министрите и другите представители – и по други критерии, вкл. предпочитанията на страните и географския баланс.

НАРИЧАТ СЕ ДЕБАТИ, НО ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТТА НА РЕЧИТЕ НЕ ИЗГЛЕЖДА АТРАКТИВНО. КЪДЕ Е ДРАМАТА?

Структурата на общополитическите дебати не предлага сама по себе си видими фойерверки – няма дюдюкания, прекъсвания или моментни опровержения, но това не означава, че драмата и интригата отсъстват.

На първо място речите могат да бъдат изпълнени с емоционален език и остри думи, например в речта си миналата година, произнесена около пет месеца преди началото на войната, Зеленски порица ООН като „пенсиониран супергерой“ и иронично цитира руския президент Владимир Путин. Понякога посланието е завоалирано: След като миналата година премиерът на Пакистан Имран Хан (свален впоследствие) нарече „фашистко“ националистическото правителство на Индия, индийският премиер Нарендра Моди нападна Пакистан и Китай, без да ги назовава по име.

На страните членки е позволено да упражнят право на отговор, чрез който те могат да отхвърлят критиките по време Общите дебати. Често има яростна размяна на обвинения, но те обикновено не са отправяни от водещи членове на националните делегации. Дългогодишната вражда между Индия и Пакистан на практика гарантира, че те ще се възползват от правото си на отговор.

САМО СТРАНИ ЧЛЕНКИ ЛИ МОГАТ ДА ГОВОРЯТ ПРЕД ОБЩОТО СЪБРАНИЕ?

Не. Държавата Палестина, Ватиканът и Европейският съюз са всичките постоянни наблюдатели в списъка за тази година.

ИМА ЛИ ВИДНИ ОРАТОРИ, КОИТО ЩЕ ПРИВЛЕКАТ ВНИМАНИЕТО ТАЗИ ГОДИНА?

Мнозина са. Освен речите на „тежката артилерия“ като Байдън и Зеленски се очакват обръщенията на новия британски премиер Лиз Тръс, на френския президент Еманюел Макрон, на иранския президент Ебрахим Раиси, на египетския президент Абдел Фатах ас Сиси, на новия президент на Кения Уилям Руто и на много други. Русия изпраща външния си министър Сергей Лавров, чиято входна виза за САЩ бе под въпрос за известно време въпреки споразумението между ООН и САЩ, което изисква издаване на визи „независимо от съществуващите отношения между правителството на съответните лица“ и правителството на САЩ. (БТА)

(Климент Тренков)