Самоубийствена безизходица в руската армия

След бягството от десния на левия бряг руските окупатори се сблъскаха с куп проблеми, основният от които е обезпечаването на подразделенията. В момента на южния плацдарм са концентрирани около 40 БТГр на руските окупационни войски. Количеството е впечатляващо, но за сметка на това качеството е съмнително, тъй като практически всички подразделения са неокомплектовани. И вече не става въпрос за окомплектоването на личния състав заради загубите, а за критичен недокомплект по отношение на техниката. Бягайки от десния бряг, руските окупационни войски оставиха там голямо количество техника, която просто не успяха да превозят и евакуират на левия бряг. И в момента в което и подразделение да бутнеш, недокомплектът там е най-малко 30%, а средно 50-60%.

Във връзка с този проблем въпросните подразделения трябва да бъдат възстановявани посредством засилване на интензитета на доставките на сили и средства през транспортния възел на временно окупирания Крим. Но работата е там, че всички доставки на материално-техническо оборудване от Русия на Юг в момента се осъществява единствено по една жп линия на Кримския мост, която работи непълноценно в реверсивен режим.

Към днешна дата проблемът с осигуряването в такъв режим започва да се проявява все по-силно. В самия временно окупиран Крим все още има стабилни запаси, но те не могат да покрият всички позиции и да задоволят всички нужди. Това означава, че на левия бряг започва да се проявява деградацията на системата на осигуряване на водещите подразделения, която се прояви през юли на десния бряг и се превърна в анонс за неизбежното им бягство, тъй като неразрешимият проблем се увеличи.

Единственият изход, който руските окупатори виждат от създалата се ситуация, е да осигурят железопътни доставки от изток. Но докато не окупират част от Донецка област, а именно Угледар, Бахмут, Авдеевка, за осъществяването на такъв план не си струва да се говори. За реализиране на такъв план руснаците могат да отделят 10-15 БТГр от съсредоточените на юг, но тук отново възниква дилемата - те трябва да бъдат доокомплектовани. А за да се случи това, трябва да се изчака. А докато чакат, въоръжените сили на Украйна започват да се насочват на юг, превземайки дори места в северозападната част на Крим. И, както разбирате, насочването може да се определи като „дори още не сме започнали“.

По този начин окупаторите трябва да извършват не само доставки, за да възстановят боеспособността на бягащите части, но и да компенсират всекидневните значителни загуби. Именно тук системата за осигуряване на руските окупационни войски е покрита изцяло с бял чаршаф. Всъщност, ако трябва да обобщим, навсякъде, където има спад в ефективността на системата за осигуряване и управление на предните подразделения, има неизбежен срив на отбраната. И този процес вече наблюдавахме на южния плацдарм на руските окупационни войски. Тяхното бягство от десния бряг само го ускори. Накъдето и да се обърнат, дебне засада.

Източник: Александър Коваленко

Бесарабски фронт