Мигел Диас-Канел срещна подкрепа за отмяна на ембаргото на САЩ срещу Куба

Кубинският президент Мигел Диас-Канел завърши международната си обиколка в Алжир, Русия, Турция и Китай, чиято цел бе укрепването на енергийния сектор на острова, който страда от продължителни прекъсвания на електрозахранването и постоянния недостиг на горива.

"Отново пресичаме Атлантическия океан за натоварена обиколка, по време на която ще разгледаме ключови за страната ни въпроси, свързани главно с енергийния сектор", написа Диас-Канел в "Туитър“ малко преди отпътуването си. Той допълни, че визитите са в отговор на официални покани, отправени от чертите страни.

Миналия четвъртък Диас-Канел се срещна алжирския президент Абделмаджид Тебун, който потвърди "твърдата солидарност" на Алжир с Куба в борбата ѝ за отмяна на санкциите, наложени ѝ в продължение на повече от шест десетилетия, предаде базираното в Лондон международно издание "Ашарк Ал-Аусат“.

"Двата народа споделят исторически отношения на приятелство и солидарност, които са белязани от ценностите на свободата, мира и справедливостта", заяви алжирският президент.

Той посочи, че подкрепата му към Куба, която се стреми към премахване на икономическата, финансовата и търговската блокада, се основава на "вярата на Алжир в принципите и целите на ООН и резолюцията на Общото събрание на ООН, призоваваща за вдигане на ембаргото срещу Куба".

Правителството на САЩ определя блокадата срещу Куба като "един от най-всеобхватните пакети от американски санкции срещу която и да е държава", се казва в доклад на кубинското правителство по повод миналогодишна резолюция на Общото събрание на ООН, която също осъжда блокадата срещу острова.

По текущи цени натрупаните щети за почти шест десетилетия прилагане на тази политика възлизат на 150 410 800 000 щатски долара. Като се вземе предвид обезценяването на долара спрямо стойността на златото на международния пазар, блокадата е причинила щети в размер на над 1 326 432 000 000 долара, се посочва в доклада.

Само през първите седем месеца на 2021 г. блокадата е причинила на Куба загуби в размер на около 2 557 500 000 щатски долара, което представлява средна загуба от над 365 000 000 щатски долара на месец и над 12 000 000 щатски долара на ден, изчислява кубинското правителство.

Тебун заяви, че Алжир е решил "да облекчи тежестта върху кубинската икономика чрез отмяна на всички лихвени проценти по дълговете на Куба към Алжир и отлагане на тяхното плащане".

Алжир също така "ще предостави соларна електроцентрала и ще възобнови доставките на горива за Куба, за да може тя да възстанови работата на спрените електроцентрали", добави той.

От своя страна президентът Диас-Канел заяви, че "Алжир и Куба представляват модел за подражание чрез двустранните си връзки на приятелство, солидарност и взаимна подкрепа от 1963 г. насам, когато Куба изпрати в Алжир медицински екипи", които да оказват помощ на хората в годините непосредствено след обявяването на независимостта на страната.

Кубинският президент посети и Мемориала на мъчениците - исторически паметник, посветен на Алжирската революция (1954-1962 г.) и националната борба срещу френския колониализъм.

Във вторник Диас-Канел пристигна в Москва, където се срещна с руския президент Владимир Путин. Двамата държавни глави откриха паметник на кубинския лидер Фидел Кастро, предаде Асошиейтед прес.

"Наистина си спомням много добре личните ни срещи, дори и подробностите. Той беше впечатляващ човек. Спомням си как на първата ни среща в кабинета му, когато по време на обяд свободно обсъждахме актуалната ситуация, бях поразен от вниманието му към детайлите и познаването на нюансите на протичащите събития, дори те да се случваха далеч от Куба. Той беше наясно с всичко, което ставаше по света, и можеше да го анализира. За мен беше много интересно и полезно да провеждам тези срещи с него“, е казал Путин пред Диас-Канел, цитиран от пресцентъра на Кремъл.

Службата разпространи и видеозапис от церемонията по откриването на новия паметник в Москва.

Путин подчерта историята на непокорството на Кастро, като го похвали за "самоотвержената защита на суверенитета на родната му страна" и направи паралел със западните санкции, наложени на Русия във връзка с военната ѝ кампания в Украйна.

Самият Фидел е бил твърдо против създаването на култ към личността му и в Куба няма улици, сгради, институции или населени места, носещи неговото име, пише дългогодишният индийски дипломат М. К. Бхадракумар в материал, публикуван в базираната в Канада медия "Глобал рисърч“. В реч, произнесена през 2003 г., Фидел заявява: "Няма култ към личността на нито един жив революционер под формата на статуи, официални снимки или имена на улици или институции. Ръководителите на тази страна са човешки същества, а не богове."

Единствените обекти, именувани в чест на кубинския революционер, се намират извън родината му - парк във Виетнам и няколко улици в Южна Африка, Намибия, Ангола, Танзания, Мозамбик, отбелязва индийският дипломат.

Събитието в Москва е изключително символично. През 2022 г. се навършват 60 години от Кубинската ракетна криза, която бележи връхната точка на Студената война, когато Москва отново се оказва в центъра на сблъсъка с Вашингтон. Тогавашните разногласия бяха изключително сходни с днешните и също бяха свързани опитите на САЩ да разгърнат военни стратегически сили в непосредствена близост до Русия, които застрашават нейната национална отбрана и сигурност, допълва Бхадракумар.

Следващата спирка от международната обиколка на кубинския държавен глава беше Анкара. Диас-Канел е първият кубински президент след Фидел Кастро, който посещава Турция през последните 27 години.

Както съобщи БТА, той бе посрещнат с официална церемония от турския си колега в двореца "Бештепе" в Анкара. Изстреляни бяха 21 топовни салюта, изпълнени бяха националните химни на двете държави и бе направен преглед на почетната рота.

След проведените двустранни разговори двамата лидери дадоха обща пресконференция. Те посочиха, че са постигнали договореност за разширяване сътрудничеството в областта на енергетиката, туризма, строителството, иновациите, здравеопазването и екологията.

Освен това Ердоган заяви, че двустранната търговия между двете държави в момента е "под потенциала си, което несъмнено се дължи на едностранните санкции, наложени срещу Куба". Тази ситуация обаче скоро ще се промени, предаде венецуелската телевизия "Телесур“.

"Потвърждаваме решимостта си да увеличим търговския си обмен с Куба до 200 млн. долара. Интересът на нашите компании към Куба се е увеличил. През следващия период инвестициите на турските компании в Куба ще се увеличат още повече", заяви турският лидер.

Ердоган също така посочи, че правителството му се интересува от осъществяването на "съвместни инвестиции във ваксини" и от "засилване на сътрудничеството и солидарността" с карибската държава.

Той припомни, че Турската агенция за сътрудничество и координация (ТАСК) осъществява селскостопански проекти в Куба и че двете страни предоставят помощ за развитие в Африка, особено в Екваториална Гвинея.

От своя страна, Диас-Канел благодари на турския народ за подкрепата му срещу американската блокада срещу Куба и потвърди, че двустранните отношения ще бъдат задълбочени.

По време на срещата Куба и Турция са подписали шест споразумения, сред които се открояват ангажиментите между централните банки на двете страни и споразумение за улесняване на работата на ТАСК.

В петък Диас-Канел пристигна в Пекин, последната спирка от международната му обиколка, където се срещна с китайския президент Си Цзинпин.

Си изтъкна, че президентът Диас-Канел е първият държавен глава от Латинска Америка и Карибския басейн, който посещава Китай след 20-ия национален конгрес на Китайската комунистическа партия (ККП), предаде пресцентърът на китайското външно министерство. Това говори много за специалните и приятелски отношения между двете страни, допълни китайският президент и припомни че Куба е първата страна от Западното полукълбо, която установява дипломатически отношения с Китайската народна република.

Китай е готов да работи с Куба за задълбочаване на взаимното политическо доверие, разширяване на практическото сътрудничество и предоставянето на твърда подкрепа по въпроси, засягащи основните интереси на двете държави, каза още Си.

Китайският президент изтъкна, че политиката на Пекин за поддържане на дългосрочно приятелство с Куба няма да се промени, също както и решимостта на страната му да подкрепя Куба по пътя на социализма, защитата на международната справедливост и противопоставяне на хегемонията. При новите обстоятелства двете страни трябва да засилят стратегическата си координация, заключи китайският лидер.