Коалиционното правителство в Румъния даде да се разбере миналата седмица, че има "дупка" в бюджета от 20 милиарда леи (4 милиарда евро). Министърът на финансите Адриан Къчу увери, че няма да има увеличение на данъците, а само съкращаване на разходите. От своя страна министърът на европейските проекти Марчел Болош спомена за възможно намаляване на заплатите или на персонала в бюджетния сектор. Опозицията пък призова орязването на разходите да дойде от премахването на т.нар. специални пенсии, чието реформиране е част от изискванията на Европейската комисия за отпускане на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Премиерът и лидер на Национално-либералната партия Николае Чука заяви след заседание на ръководството на партията в четвъртък, че е поискал от финансовия министър Адриан Къчу "да обмисли намаляването на разходите" в държавния бюджет, като се има предвид, че съществува дефицит, но увери, че няма да бъдат орязвани разходите за заплати или за инвестиции.
"От анализа на финансовите цифри за първото тримесечие става съвсем ясно, че съществува дефицит и този дефицит не трябва да продължава да предизвиква ефекти през следващите девет месеца, поради което поисках от г-н министъра и от целия кабинет (...) да анализират и обмислят намаляване на разходите (...) Не се поставя въпрос за намаляване на заплатите или инвестициите. Говорим за анализ, който ще се направи в министерството на финансите в пълна координация с останалите министерства. Моля ви да не създаваме никакъв вид опасения сред хората, които биха помислили за намаляване на заплатите или други доходи. Става дума само за рационализиране на разходите", заяви Чука, цитиран от телевизия Диджи 24.
Позовавайки се на правителствени източници, телевизията отбелязва, че кабинетът търси решения за покриване на дупката от 20 милиарда евро, за да запази целта за бюджетния дефицит, с който правителството се е ангажирало пред ЕК. Според цитираните източници събирането на бюджетните приходи не е постигнало поставената от правителството цел.
Лидерите на коалицията, включваща Национално-либералната партия (НЛП), Социалдемократическата партия (СДП) и Демократичния съюз на унгарците в Румъния (ДСУР), са взели решение за съкращаване на разходите, за да се вместят в целта за бюджетен дефицит от 4,4 процента от брутния вътрешен продукт, посочват източниците.
Те твърдят, че сред поисканите от премиера Николае Чука мерки са замразяване на заплатите и намаляване на някои обезщетения, а пък лидерът на СДП Марчел Чолаку е настоял да бъдат изгонени служителите, които освен държавна заплата получават и пенсия, без да са навършили пенсионна възраст, както и да бъдат премахнати някои бонуси за дълъг стаж, които според него по никакъв начин на отчитат постигнатите резултати от труда.
Финансовият министър Адриан Къчу уточни, че "всички мерки са възможни", но че "корекцията няма да засегне социалния пакет, с който тази коалиция дойде, нито икономическия пакет или инвестициите", съобщи новинарският сайт Хотнюз.
Министърът подчерта, че няма да има увеличение на данъците и мерките ще бъдат базирани само на ограничаване на разходите. "Става дума за 20 милиарда от 608-те милиарда (леи разходи, предвидени в бюджета), тоест около 3 процента. Много хора не разбират какво означава да изпълняваш макроикономическите си цели. Румъния взема заеми с ниски лихви, защото влязохме в пътя на нормалността", изтъкна министърът, като призова държавните институции да подобрят събираемостта на данъците.
"Не става въпрос за затягане на коланите, а за ефективно управление на финансовите ресурси. Има място за по-голяма гъвкавост на разходите", посочи финансовият министър, цитиран от сайтът Хотнюз.
Бюджетът за 2023 г. предвижда икономически растеж от 2,8 процента. Той е проектиран при БВП от 1,550 трилиона леи, увеличение на нетната средна заплата с 11 процента до 2450 леи и средна инфлация от 9,6 процента, посочва финансовото издание "Зиарул финанчиар". Държавните приходи се оценяват на 540 милиарда леи, отчитайки растеж от 14 процента спрямо предишната година, а разходите - на 608 милиарда леи, с 10 процента повече. Бюджетният дефицит трябва да спадне на 68 милиарда леи, тоест 4,4 процента от БВП, спрямо 81 милиарда леи или 5,68 процента от БВП през 2022 г.
Министърът на инвестициите и европейските проекти Марчел Болош от своя страна заяви, че устойчивостта на бюджетната система е жалон в НПВУ и ЕК ще поиска прилагането на съответните реформи, за да бъде постигната тази цел.
"Казвал съм, казвам и сега, има два варианта: или вариантът заплатите да се коригират - и е ясно, че е почти невъзможно да се реже от заплатите - и вторият вариант е да се намали броят на персонала. Не е е нужно да се крием. Това са двата варианта и става дума за голям обем разходи, които държавата има", посочи Болош за държавната телевизия ТеВеРе, като отбеляза, че в момента разходите за заплати в бюджетния сектор възлизат на около 110 милиарда леи. Той спомена също така варианта за подобряване на събираемостта на данъците или "ревизия на фискалната политика на Румъния".
Същевременно в събота ръководителят на Националната агенция за данъчна администрация на свой ред успокои, че "няма дупка от 20 милиарда леи в бюджета" и че става дума за бюджетна корекция, която не трябва да плаши никого. Началникът на агенцията Лучиан Хеюш напомни, че бюджетът се изгражда на базата на оценки на Националната комисия за прогнози за икономическия растеж, инфлацията и други показатели, които "понякога се потвърждават, а друг път - не". По думите му корекцията в рамките на тази сума не трябва да плаши никого, дори нещо повече - "това е нещо здравословно за икономиката".
Вестник "Адевърул" пише, че управляващата коалиция планира да обложи допълнително големите заплати в държавния сектор, тоест тези, които превишават възнаграждението на президента Клаус Йоханис, което е около 25 000 леи брутно. Според изданието сред първите, които ще бъдат "ударени по джоба", са големи имена в бюджетния сектор, като се започне от управителя на Националната банка на Румъния Мугур Исъреску (около 80 000 леи месечно) и се стигне до началника на Службата за финансов надзор Нику Марку (около 62 300 леи месечно). Изданието отбелязва, че най-голямата заплата, давана от държавата, е на директора на националния газопреносен оператор "Трансгаз" Йон Стериан, който получава около 140 000 леи месечно.
Икономически анализатори, цитирани от в. "Либертатя", твърдят, че обявените от финансовия министър Адриан Къчу намаления на разходите няма да имат ефект и че в крайна сметка ще се стигне отново до въпроса за увеличаване на данъците, както миналата година.
В материал, озаглавен "Дупката от 20 милиарда леи в държавните финанси не може да бъде запушена без увеличаване на данъците, смятат икономистите", изданието цитира анализатори, които предупреждават, че ако Румъния продължи със същото темпо да прави по 1 процент дефицит всеки месец, ще завърши годината с "дупка" от 6 процента от БВП, при условие че правителството се е ангажирало пред Европейската комисия с дефицит от 4,4 процента. Според цитираните от изданието мнения бюджетът е конструиран върху "твърде оптимистични" очаквания и действителните приходи са под прогнозираните нива.
"Нещата няма да се подобрят без увеличение на данъците. Средствата са ограничени, вече сме в процедура за прекомерен дефицит, а НПВУ не функционира", предупреждава финансовият консултант Емилиан Дука.
Телевизия Б1 ТВ на свой ред цитира икономиста Адриан Негреску, който смята, че няма да се стигне до орязване на държавните заплати, а ще се прибегне до увеличаване на данъка върху добавената стойност (ДДС).
Негреску изтъква, че Румъния има 1,3 милиона бюджетни служители, за които плаща 110 милиарда леи, и прави съпоставка с Полша - страна с двойно по-голямо население, където работещите в бюджетния сектор са 800 000 души. "Имаме много разходи за бюджетните служители, но не мисля, че ще се стигне до орязване на заплатите, не мисля, че ще се стигне до съкращения. Ще се избере по-малкото зло", коментира икономистът.
Той смята, че въпреки раздутия бюджетен апарат, управляващите няма да посегнат към него, като се има предвид, че 2024 г. е година на избори - парламентарни, европейски и президентски. "Има все повече сигнали, че увеличението на ДДС от 1 януари 2024 г. е неизбежно", смята той.
Анализаторът Драгош Кабат, цитиран от изданието Свободна Европа-Румъния, смята, че при евентуално орязване на разходите, първите в списъка са инвестициите. "Действителността ни казва, че винаги, когато трябва да бъдат намалени разходите, се е започвало с инвестициите и се е продължавало с по-бедните сектори на дейност - образование, здравеопазване и култура", казва той.
По думите му изглежда, че Румъния не е в състояние да получи парите по НПВУ, тъй като не е осъществила някои от реформите, с които се е ангажирала пред ЕК, включително закона за т.нар. специални пенсии. Изданието напомня, че по тази тема имаше разпалени дискусии миналата седмица, но законът беше приет от парламента без да засегне сериозно получателите на такива пенсии, а ЕК заяви, че е недоволна от реформата. Според Драгош Кабат би било "едно от отличните решения" да се орежат тези специални пенсии, но "няма политическа воля" за това.
За такова решение настоява и опозиционният Съюз за спасение на Румъния (ССР). Депутатът от ССР и бивш министър на икономиката Клаудиу Нъсуй призова правителството да не увеличава данъците и таксите, за да компенсира "неефективността" на данъчната служба в събирането на държавните приходи, а да премахне специалните пенсии и увеличенията на разходите, обявени миналата година.
"При условие че правителството на СДП-НЛП е открило, че е на минус с 20 милиарда леи в бюджета, бившият министър Клаудиу Нъсуй предлага вместо да увеличава отново данъците, правителството да се откаже от увеличението на заплатите и надбавките в държавния сектор спрямо миналата година, което би означавало икономия от 9,2 милиарда леи, да се откаже от увеличаването на разходите за стоки и услуги спрямо миналата година, което би означавало икономия от 3,5 милиарда леи, да ореже специалните пенсии, което би донесло икономии от 12,4 милиарда леи", се посочва в прессъобщение на бившия министър, цитирано от Аджерпрес.
Така според Нъсуй правителството ще направи икономии от общо 25 милиарда леи без мнозинството от румънците да усетят някаква разлика в качеството на държавните услуги.
"Държавата не може да задлъжнява до безкрайност. Трябва да се направят реформи в определен момент. Единственият въпрос е колко време ще мине и още какъв дълг ще се натрупа, докато се срине системата", предупреждава депутатът от ССР.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 честен ционист
12:27 10.04.2023
2 тикви продажни
12:29 10.04.2023
3 могат да я разширят дупката гледайки тук
12:33 10.04.2023
4 А България
Коментиран от #7
12:48 10.04.2023
5 Алооо
Какво ни интересуа дали имало дупка в Румъния. По-важното за нас е, че изоставаме от тях по заплати!!!
12:56 10.04.2023
6 Баце ЕООД
13:06 10.04.2023
7 Хаха
До коментар #4 от "А България":
Дупка с размерите на задния отвор на Асен Василев13:07 10.04.2023
8 Шамара
13:48 10.04.2023
9 бай Даньо
17:51 10.04.2023