Пригожин торпилира вратата и Западът вече може да унижава Путин

Изминаха две седмици и малко улики изплуваха от театрално неуспешния преврат в Русия. То бе проследено отблизо от милиони зрители по целия свят, които бяха запленени от усещането да присъстват на ужасно риалити шоу, макар и наясно, че зад кулисите лидерите небрежно си играят с животи и богатства, пише Atlantic Council.

Въпросите около събитията от 23-24 юни - които, ако не бяха ядрените бойни глави и жертвите, лесно биха заслужили квалификацията на водевилни - се умножиха. Едната е особено актуална: Какви са последствията от войната в Украйна? По-конкретно, как този обрат на заговора засяга сигурността на Европа?

Ако някой си представи матрьошките като символ на руската политика, организацията Вагнер съществува заради и за руския президент Владимир Путин. Зависеше - с цялата двусмисленост, която терминът предполага в контекста на капризите на един всемогъщ цар и персоналистичния характер на властта - от три институции, също очевидно контролирани от президента: руските въоръжени сили, тяхното военно разузнаване (ГРУ) и Федералната служба за сигурност (ФСБ). Трябва да се отбележи, че намесата на тези институции в бунта - ако има такава - беше неясна.

Конструкцията, построена от Путин, се превърна в змийска яма. Може би "къща от карти" е по-подходящ термин. След като преди това се въздържаше от санкциониране на Евгений Пригожин, безмилостния лидер на паравоенната група Вагнер, Путин говори след бунта за наказване на враговете си, дори ако тези усилия са усложнени от проникването на Вагнер в руския елит. Първият арест, свързан с тези последствия (все още непотвърден), изглежда е този на руския генерал Сергей Суровикин.

От известно време Пригожин води борба за власт с военното ръководство. По-конкретно атаките му са насочени към руския министър на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб Валери Герасимов. Конфронтацията се изостри след нахлуването през февруари миналата година поради нарастващата значимост, която придобиха главният наемник и неговите последователи. Тяхната относителна ефективност в сравнение с редовната руска армия - която се срина в ранния натиск на войната - изведе Вагнер в светлината на прожекторите в и извън Русия. В допълнение към военните действия, жестокостта на групата стана известна в социалните медии, както и нейните проповеди в дворовете на затворите, които силите на Вагнер обикаляха, вербувайки осъдени престъпници от всякакъв вид.

Силната връзка на лидера на наемниците с великия лидер - връзка, изкована по време на мрачния етап от публичния дебют на президента в Санкт Петербург през 90-те години на миналия век - изглежда даде на Пригожин празен чек. За първи път той се появи на сцената като "главният готвач на Путин", прякор, спечелен от управлението на кетъринг обслужване на човек, който е добре запознат с опасностите на масата, самият той е майстор в използването на отрова като политическо оръжие.

Преди бунта той отправяше обвинения във всякакви нередности, лошо поведение и малтретиране срещу двамата си врагове: че те са си приписали заслугата за победата на Вагнер в Бахмут, че хората умират, за да могат "да дебелеят в махагонените си офиси" и че са отказали на бойците му необходимите боеприпаси и подкрепа. И най-важното, че са измамили Путин за хода на военната кампания.

Речта, която постави началото на бунта, отива дори по-далеч. Никой не се осмели да постави под въпрос оправданието на Путин за инвазията, основано на манталитета на жертва, който непрестанно се подхранва върху руския народ. Малцината в Русия, които се осмелиха да не са съгласни, като Владимир Кара-Мурза, веднага се озоваха зад решетките.

Следователно думите на Пригожин трябва да се считат за подстрекателски: квалифициран член на елита им се осмели открито и смело да разобличи неистината на "историята, че е имало безумна агресия от страна на Украйна и те щели да нападнат Русия заедно с целия блок на НАТО". Внимавайки да не споменава президента по име, той заяви, че противно на посланията на Кремъл, войната е служила "не за демилитаризиране и денацифициране на Украйна", а по-скоро "е започната по съвсем други причини". Той намекна, че бедствието е организирано от високопоставени военни (водени от икономическа алчност и суета) в комбинация с "някои олигарси".

Отговорът на Путин не закъсня. В своето телевизионно обръщение на 24 юни той нарече бунта "удар с нож в гърба на страната и на народа". Неговите препратки към Руската империя - честа тема на неговите остарели размисли - можеха да се очакват, но косвеното му идентифициране със злополучния цар Николай II беше изненадващо.

Той приравни ситуацията, предизвикана от Пригожин, с прелюдията на катаклизма от 1917 г., който доведе до колапс на системата. Търсеше ли, в асоциацията си с трагичната фигура, символично превъплъщение на царя - в неговия случай, след като е взел правилните решения, за да избегне попадането в черната дупка на насилие, която характеризира онези години, когато "руснаците убиваха руснаци, братята убиваха братя"? Това бе тирада, която да провокира граждани, които пазят колективна памет за този ужасен период и чиито средства за препитание бяха смазани през 90-те години след разпадането на Съветския съюз.

По време на бунта се забелязва липсата на реакция както от страна на силоваците (икономическия и политически елит), така и от обикновените хора. Нямаше забележима подкрепа или ясна опозиция на Путин, който използва факта, че хората се придържат към статуквото от страх от неизвестното.

Въпреки това Пригожин се оказа торпедо, насочено срещу разказа на Путин. Той проби мита за война по необходимост, за неизбежна война за историческа справедливост. Той подкопа обяснението на Путин за екзистенциална борба срещу агресията на САЩ, маскирана като НАТО. Освен това сътресенията разбиха тезата, че евроатлантическата общност не трябва да унижава Путин от страх да не го провокира, с непредсказуемите последици по отношение на използването на ядрено оръжие, което би довело това. Тази теза оправдава скъперничеството на страните да изпращат в Украйна определено оборудване, класифицирано като нападателно, и забавянето на Запада да приеме суровите реалности, като спешната необходимост от пълна оперативна готовност във въздуха.

Евроатлантическата общност трябва да се откаже от навика да отлага решения въз основа на спекулации за последиците от нейните действия за трети страни. Тя трябва да погледне отвъд празната мечта за незабавни мирни преговори, основани на задънената улица на фронта или твърдяното от Кремъл "право" на покорени райони. Възможността на съюзниците от НАТО да демонстрират решителност, когато се изправят срещу Русия, ще дойде скоро - на 11 юли във Вилнюс на срещата на върха на НАТО.