Румъния: войната стигна до вратата на НАТО

Никога досега руската война срещу Украйна не е била толкова близо до очертанията на НАТО: Русия бомбардира украинското пристанище Рени. Границата с Румъния е на едва 200 метра. Какво цели Путин?

Румънските моряци първо реагират с учудване, а след това с паника. На зазоряване те заснемат със смартфоните си прелитащите дронове - като малки точици в небето. "Ще ги пуснат тук да се взривят, ще паднат право на пристанището", казва в шок един от мъжете.

Още новини от Украйна

И наистина - скоро на няколкостотин метра избухва силен взрив. "Хора, дайте да бягаме, войната вече започна пред румънските брегове", зове друг моряк.

В ранните часове на 24 юли Русия изпрати 15 ирански дрона "Шахед" срещу украинското дунавско пристанище Рени. Някои бяха прехванати от украинската противовъздушна отбрана, други експлодираха в пристанището и разрушиха някои от складовете и силозите за украинско зърно. Седем души бяха ранени. Румънски товарен кораб също пострада при нападението.

Нова степен на ескалация

Никога дотогава руската война срещу Украйна не е била толкова близо до очертанията на НАТО. Дунавското пристанище Рени е на границата между Украйна, Румъния и Молдова, на около 120 километра западно от делтата на Дунав в Черно море. Между разрушените складове на пристанище Рени и талвега, маркиращ границата с Румъния, има не повече от 200 метра. Молдовското дунавско пристанище Джурджулещ е на пет километра нагоре по реката, а разстоянието до румънския град Галац, който има 220 000 жители, е десет километра по въздушна линия. Чист късмет е, че не особено точните ирански дронове не са се приземили на натовска територия.

Атаката срещу Рени представлява нова степен на ескалация на започналия преди седмица руски бомбен терор в черноморските пристанища Одеса и Николаев, насочен най-вече срещу инфраструктурата, осигуряваща украинския износ на зърно. И преди руски ракети са прелитали през част от румънското въздушно пространство, а една падна в горите на Полша. Но Русия досега не беше предприемала умишлена атака толкова близо до външната граница на НАТО, при това срещу цивилна цел и в район без значима военна инфраструктура.

Дунавският маршрут ще се разширява

"Владимир Путин иска да блокира зърнения износ на Украйна с всички средства и същевременно да си отмъсти, че определени санкции срещу Русия, като например тези в банковия сектор, не са отменени", посочва пред ДВ румънският политолог Арманд Госу.

Украйна има спешна нужда от приходите от продажба на зърно и маслодайни култури, за чийто износ до момента имаше три маршрута. Най-голямото количество се транспортираше от пристанищата Одеса и Николаев през Черно море. Експортът се осъществяваше благодарение на т.нар. зърнена сделка между Русия и Украйна, преди Москва да се оттегли от нея. Друга част е превозвана по суша през Румъния, Унгария и Полша. Третото трасе минава през делтата на Дунав и украинските дунавски пристанища Рени и Исмаил, както и през част от Черно море, която спада към румънските териториални води. Украйна планира мащабно разширяване на това трасе.

Какво иска да демонстрира Путин?

През делтата на Дунав може да се транспортира много по-малко зърно в сравнение с черноморския маршрут от Одеса и Николаев. С оглед на това, рискът за Русия от бомбардировки на Рени, разположен на границата на НАТО, е значително по-голям, отколкото са ползите. Но според политолога Арманд Госу ударът цели нещо много повече, отколкото да блокира износа на зърно. "Путин би искал да покаже, че му е все едно колко близо са неговите удари до територията на НАТО. Нещо повече: целта на Путин е чрез тази демонстрация да разкрие нерешителността на НАТО."

Румънската общественост реагира с възмущение и загриженост на бомбардировките на украинските дунавски пристанища - не само защото войната се оказа на прага. Делтата на Дунав е район, в който гражданите на двете държави са свързани исторически, езиково и културно. Така например в пристанищния град Рени над половината жители са етнически румънци.

"Циничната игра" на Запада

За разлика от обществените, официалните реакции в Румъния бяха подозрително сдържани. Президентът Клаус Йоханис пусна единствено туит, в който заявява, че остро осъжда руските атаки близо до Румъния. А министерството на отбраната в Букурещ лаконично отбеляза, че "няма пряка военна заплаха за националната територия".

До момента НАТО не е излязла с официална позиция. От седмица насам, в която продължава вълната от руски нападения срещу Одеса и Николаев, заседава Съветът НАТО-Украйна. Но осъждане или предупреждение към Русия заради бомбардировките край натовската граница от страна на Алианса няма. До публикуването на този текст пресцентърът на НАТО не отговори на запитването на ДВ.

Политологът Арманд Госу казва, че НАТО иска "на всяка цена да избегне ескалацията". "Междувременно елитите на Запада са се изморили от войната и се притесняват повече от колапс на Русия, отколкото от поражение на Украйна." Според политолога именно това е причината Украйна да не получава толкова голяма подкрепа, колкото е необходима. "Ако конфликтът в Украйна се окаже продължителен, това няма да е заради Русия, а защото Западът доставя твърде малко оръжие. Това е цинична игра", смята Госу.