Битката за Черно море: Как Украйна надви Русия

В битката по море Украйна има далеч по-големи успехи, отколкото по суша. Русия фактически вече не доминира в Черно море, където изгуби една трета от бойните си кораби. На какво се дължи това?

На 14 февруари пред бреговете на Крим, недалеч от Ялта, с дронове бе потопен руският военен кораб „Цезар Куников“ - голям десантен кораб с дължина 112 метра, специално пригоден за операции по дебаркиране и превоз на товари до 500 тона, пуснат на вода през 1986 година.

Когато Русия започна войната срещу Украйна през февруари 2022 година, тя заложи именно на този вид кораби, но планираният десант при Одеса се провали заради украинските морски мини, пише „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ). Оттогава насам бяха потопени четири от десетте кораба, с които разполагаше руският Черноморски флот – те бяха поразени от дронове-камикадзе, балистични и крилати ракети. Нещо повече – досега Украйна разруши или повреди сериозно 17 големи военни кораба на руския Черноморски флот – това са близо една трето от всички кораби.

Страшилище за руснаците

Това е най-невероятната страна на войната: тъкмо държавата, която от анексията на Крим през 2014 година практически няма собствени военноморски сили, се превърна в страшилище за руснаците именно по море, коментира ФАЦ.

„Нойе Цюрхер Цайтунг“ също обръща внимание на увеличаващите се загуби на Черноморския флот и отбелязва, че Украйна е постигнала зрелищни успехи в това отношение още в началото на войната, а от миналата есен насам ритмично, приблизително веднъж месечно, извежда от строя руски военни кораби. Според швейцарското издание това е истинска катастрофа за Русия, още повече, че корабите няма с какво да бъдат заменени. От началото на войната в Черно море не е бил пуснат на вода нито един голям нов руски кораб, а укрепване на останалата част от флота – например откъм Северно или Балтийско море - не е възможно. Турция пък блокира преминаването на военни кораби през Босфора и така Черноморският флот изпадна в дълбока криза.

Битката за Черно море

„Ако бях руски матрос, щях да съм много уплашен от факта, че сухопътни войски успяват да потопят толкова голяма част от Черноморския флот“, казва пред ФАЦ неназован високопоставен служител на НАТО, който се е занимавал с набирането на морски офицери. „Никого не бихме могли да привлечем във флота по този начин“, посочва той и допълва, че има затруднения с бойния морал на руските части, включително военно-морските. А това съвсем не е единственият проблем на Черноморския флот, отбелязва германското издание.

То припомня, че още непосредствено след началото на войната Русия изгуби най-ценния си кораб – крайцера „Москва“, който трябваше да защитава флота по море. Украинците го потопиха на 150 км от Одеса, използвайки за първи път разработените от тях крилати ракети „Нептун“. Снабденият с мощен радар и с модерни управляеми снаряди кораб принципно е бил в състояние да ги прехване – но ракетата го достига от мъртъв ъгъл, а вниманието на екипажа е било отклонено от боен дрон във въздуха. Украинците са можели лесно да предвидят модела на поведение на руснаците, тъй като Москва постоянно е извършвала едни и същи маневри,посочва пред ФАЦ представителят на НАТО.

Русия не можа да реализира заплахите си

Вследствие на голямата загуба руснаците трябваше да изтеглят военните си кораби далеч от украинските брегове, тъй като крилатите ракети „Нептун“ имат обсег от до 300 километра. Това позволи на украинците през юни 2022 година да си възвърнат стратегически важния Змийски остров – което бе предпоставка за подновяването на гражданското корабоплаване в западната част на Черно море, припомня ФАЦ. Месец по-късно бе отворен коридорът за превоз на зърно. Сключеното с посредничеството на ООН споразумение между Украйна, Турция и Русия даде на Киев възможността в рамките на една година да изнесе почти 33 милиона тона храни.

Когато през юли 2023 година руснаците отказаха да подновят споразумението, Западът се изпълни със загриженост, че украинските пристанища ще бъдат блокирани отново. Русия заплаши всички цивилни кораби, че ще ги разглежда като легитимни военни цели. През август един търговски кораб бе спрян и обискиран – но това в крайна сметка бе единствената акция от този вид, пише ФАЦ с обяснението, че в ситуацията в Черно море са били настъпили промени, които не са в полза на руския флот.

В началото на август украинците разрушиха един след друг два руски кораба на изток – десантен кораб пред Новоросийск и танкер близо до Керч. И в двата случая бяха използвани водни дронове. Пореден удар на руската флота бе нанесен в средата на септември – този път от въздуха.

Москва фактически вече не доминира в Черно море

В рамките на сложна акция, в която участваха балистични ракети и западни крилати ракети, украинците разрушиха още два ценни военни кораба в пристанището на Севастопол – една подводница и десантния кораб „Минск“. След това Русия изтегли голяма част от Черноморския си флот от главната му квартира в Севастопол.

Така Москва фактически изгуби доминиращата си роля в Черно море, пише ФАЦ. Оттогава насам износът на Украйна почти достигна предовоенните си равнища, което даде благоприятно отражение върху икономиката на страната.

Т.е. войната по море протича много по-различно от войната по суша, обобщава германското издание, визирайки отсъствието на значими промени по протежението на фронта. За сметка на това в Черно море на руснаците им се наложи да се изтеглят все по-нататък и да се откажат от Крим като важна база за флота.