11 юли 1995 г. Сръбският генерал Ратко Младич заповядва клането на мюсюлманите в Сребреница

На днешния ден светът си спомня за кошмара в Босна и Херцеговина. На 11 юли 1995 година босненските сръбски сили нахлуват в Сребреница – град в защитената зона, охранявана от холандски мироопазващи сили на ООН. Жените, децата и възрастните са натоварени на автобуси и откарани извън града. 8 000 мъже и момчета остават.

Босненски сръбски войници дават шоколади на мюсюлмански деца, за да ги успокоят. Преди това те са ги отделили от бащите им.

Те са избити и погребани в масови гробове, пръснати около Сребреница. Холандските сини каски стават безучастни свидетели.

Конфликтът започва в средата на 1992 г., когато от Сребреница етническите мюсюлмани поставят началото на гражданска война. Те се обявяват за създаването на Босна и Херцеговина.

Кошмарът обаче идва през 1993 г.,

когато сръбската армия обсажда града. В продължение на 2 години в анклава липсват храна, лекарства и течаща вода, тъй като сърбите разрушават водопровода. Бедственото положение не се променя, когато ООН обявява Сребреница за "зона за сигурност" и изпраща там военен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обкръжен от части на Корпуса "Дрина", които прогресивно ограничават наземния достъп на хуманитарната помощ.

Различни международни организации осигуряват хвърлянето на храна от хеликоптери. Докато не идва трагичната за босненци 1995 г. Сребреница е превзета за шест дни през юли 1995 от сръбския корпус. В бягството си жителите на анклава се разделят на две - една колона от 10-15 000 мъже тръгва през гората в опит да достигне зона на босненската армия. Останалите 20-25 000 души остават изтласкани в най-северните части на анклава и са обкръжени от подпалени къщи и армията на босненските сърби.

Следват 2 дни на терор, масови избирателни екзекуции, клане

и безобразно за 90-те години на миналия ХХ в. избиване на хора и изнасилвания. Босненските сърби разделят мъжете от жените и качват най-малките деца с майките им на автобуси. Отвеждат ги към „мюсюлмански” зони. Повечето от депортираните оцеляват.

В Сребреница остават само мъжете и момчетата над 13 години. Майките им повтарят днес едни и същи изречения: "изтръгнаха ми го от ръцете", "тогава му чух гласа за последен път". На 14-ти юли холандски военни части обикалят района и не откриват нито един жив мюсюлманин. Клането на 8 000 мъже и деца е разпоредено от Ратко Младич. Според открити неотдавна документи, решението на Франция, Великобритания и САЩ да спрат бомбардировките, без да предупредят холандските власти, вероятно е отворило пътят към клането в Сребреница. Клането в Сребреница показва и неспособността на ООН да се справя с конфликтни ситуации. Ген. Ратко Младич успява да вземе за заложници 14 холандски сини каски. Те са използвани като „жив щит” срещу евентуалната намеса на Запада по време на избиването на цивилни граждани.

Клането провокира намесата на САЩ и НАТО,

която слага край на войната в Босна и Херцеговина. Подписано е Дейтънското споразумение. То разделя страната с малко под 4 милиона население на две части – Босненско – хърватска федерация, населена предимно с мюсюлмани и Република Сръбска. Босненските мюсюлмани, православните сърби и хърватските католици продължават да гледат едни на други с недоверие.

Страната непрекъснато е в политически хаос, който от години блокира реформите нужни за членство в Евросъюза. Босна и Херцеговина е една от най-бедните държави в Европа с безработица от над 40%.