По-заразен и по-смъртоносен: какво се знае за мутиралия коронавирус

Проследените случаи на COVID-19, при които лечението е преминало извънболнично, потвърждават опасенията, че новият щам е по-смъртоносен. Така например от хиляда пациенти над 60 години, заразени със стария щам, са починали десет, от същия брой инфектирани с мутиралия вирус общо 13 души са загубили битката с болестта. Според главния научен съветник на британския премиер Борис Джонсън, подобна тенденция не е забелязана при лекуваните от COVID-19 в болници.

Медици твърдят, че новият вариант на вируса се разпространява с 30 до 70 процента по-бързо. На какво по-точно се дължи това, засега не е известно. Освен това новият щам не засяга по-силно дадена определена възрастова група, а представлява еднаква заплаха за всички.

Мутациите доведоха до ново затягане на мерките

Редица държави реагираха решително на съобщенията за появата на нови мутации на вируса. Германия удължи локдауна и наложи още по-стриктни мерки, за да ограничи разпространението на заразата. Открият във Великобритания вариант B117 вече е потвърден и в Германия. Същото важи и за мутацията, установена първо в Южна Африка. През седмицата беше потвърдено, че и бразилският вариант на вируса е достигнал до Германия. Според социалния министър на провинция Хесен Кай Клозе, става въпрос за пътник, пристигнал във Франкфурт на Майн от Бразилия.

Кои мутации са опасни?

При вирусите има основно два начина за мутиране и появата на варианти на вируса, които са по-инфекциозни или заобикалят ефекта от ваксинациите и предишни инфекции: чрез ​​антигенно отклонение и антигенно изместване. В случай на антигенното отклонение, вирусът мутира без първоначално промените да имат някакъв ефект. В крайна сметка обаче може да възникне вариант, който е по-заразен, както при B117, и да подкопае съществуващата имунна защита, както е вероятно при B1351 - мутиралия щам, открит в Южна Африка.

Другият механизъм, наречен антигенно изместване, е процес, при който генетичният материал на два подтипа, които заразяват клетката едновременно, се смесва, създавайки напълно нов щам на вируса. Подобно генетично примесване е възможно при коронавирусите, макар и много по-рядко. Такова обаче все още не е наблюдавано, пише “Тагесшпигел”.

Как се откриват мутациите?

С прилагането на сегашните PCR тестове няма как мутациите да бъдат идентифицирани. Но е възможно да бъдат разработени тестове, които да успяват да откриват нови варианти на вируса. За британския вариант B117 такива вече има. Те са далеч по-евтини от използвания сега в Германия метод за изследване на мутациите чрез генетичната секвенция. Тук големи части или дори целият генетичен материал на вируса се разглеждат елемент по елемент и се документират промени в сравнение с известните досега варианти. Това дава възможност да се намерят както известни мутанти, така и напълно нови.

Има ли вече мутации, срещу които ваксините не действат?

Досега не е доказано, че известните мутации отслабват или спират имунната реакция, предизвикана от преминала инфекция или от ваксина. Има индикации за това, например за щама, който се появи за първи път в Южна Африка. Лабораторни експерименти, резултатите от които обаче още не са потвърдени от независими експерти, показват мутация във вирусния геном, наречена E484. При тази мутация антителата, чието производство се стимулира от предишни варианти или от ваксини, са значително по-малко ефективни.

В случая с новия вариант, който се разпространява в бразилския град Манаус, открит вече и в Япония, е с най-ясните признаци досега, че той може да заразява отново преболедували пациенти. Много от тях заболяват отново - при това тежко. Все още не е ясно дали ваксините, които се използват в момента, няма да имат по-слаб, или дори нищожен, ефект срещу този щам. Ако се разпространи щам, срещу който ваксините са по-малко ефективни, това пак няма да е най-големият проблем – поради две причини, пише “Тагесшпигел”. Първо, тъй като пропорционално малко хора са ваксинирани, причината за по-голямото му разпространение най-вероятно е друго негово качество – високата Großbritannien заразност. „Толерантността“ към ваксините би се превърнала в измеримо предимство само ако голяма част от населението е ваксинирано или вече е прекарало инфекцията.

Адаптирани ваксини

Освен това намалената ефективност на ваксините не означава нулева ефективност. Дори тя да спадне от 95 на 50 процента, пак ще бъде в диапазон, който регулаторните органи са сметнали за достатъчен, за да получи дадена ваксина одобрение. В допълнение: както класическите, така и новите ваксини могат да бъдат адаптирани към мутациите. Тук е важно работата по такива адаптирани ваксини да започне своевременно, за да могат те да бъдат достъпни навреме.