Българите бягат в Занзибар. Наистина ли там няма COVID-19?

Остров Занзибар, който е част от източноафриканската държава Танзания, изведнъж се превърна в любима туристическа дестинация. Причината: за влизане в страната дори не се изисква негативен PCR-тест. Още миналата пролет властите отказаха да съобщават официална статистика за болните и починалите от COVID-19. Така туристите остават с впечатлението, че в Танзания коронавирус няма. Към Занзибар се отправят и все повече българи. Директни чартърни полети отлитат от София за острова, а туроператори дори поискаха откриване на изборна секция там, тъй като стотици българи вече имат резервиран полет за началото на април, когато ще се проведат парламентарните избори.

Президентът, молитвите и една заразена папая

Още в началото на пандемията президентът на страната Джон Магуфули отказа да въведе мерки за нейното ограничаване. Той увери 58-милионното население на Танзания, че ситуацията била под контрол и затова нямало да им се наложи да спазват ограничения, каквито бяха въведени в съседните Кения и Уганда. Когато на 16 март 2020 година беше потвърден първият случай на COVID-19 в страната, президентът Магуфули оспори резултата от теста. “Той каза, че средствата за тестване са произведени от западни компании и са програмирани така, че да дават положителни резултати”, разказва за ДВ Табит Якоб от университета в датския Роскиле.

Африканският център за контрол и превенция на заболяванията не откри грешки при тестването в Танзания. Но това не попречи на президента Магуфули да заяви, че тайно бил изпратил няколко проби в националната лаборатория, а резултатът бил, че папая, пъдпъдък и коза се окзали с положителни проби. През май 2020 пък обясни, че Танзания била победила коронавируса с молитви. Паралелно с това източноафриканската държава залага на лечението с традиционни билки.

Има ли коронавирус в Танзания?

От декември насам обаче страхът в страната расте. Все повече хора умират в резултат от заболяване, наричано “остра пневмония”. В края на януари от вируса се разболя и вицепрезидентът Сейф Шариф Хамад. Съпругата му и негови приближени също се оказаха заразени. Признанието за неговото заболяване шокира обществеността в страната, която последно е публикувала статистика за разпространението на COVID-19 през април 2020 година.

“Нещата не се развиват добре”, казва Муса Муса от североизточния град Аруша. “Правителството не казва открито каква е ситуацията с коронавируса в Танзания. Затова се чудим дали при нас има вирус или не. Миналата седмица здравният министър ни каза да ползваме традиционните методи за защита. А преди няколко седмици президентът съобщи, че някакви хора били донесли коронавирус в страната”, допълва мъжът. Два случая на южноафриканския щам на вируса, за който се смята, че е по-силно заразен, бяха потвърдени през януари при датчани, връщащи се с полет от Танзания. Междувременно Танзанийската католическа църква се изправи срещу мълчанието на политиката и призова последователите си да се пазят. “Нашата държава не е остров. Имаме всяко основание да предприемем мерки и да се молим на Бог да преминем безболезнено през тази пандемия”, гласи писмо, адресирано до архиепископите в страната.

Заплаха за целия континент

Според преценката на Африканския център за контрол на заболяванията, отказът на Танзания да съдейства в борбата срещу пандемията може да застраши целия континент. “Наистина не знаем как ще се развие пандемията от COVID-19. Този вирус няма граници”, заяви директорът на организацията Джон Нкенгасон и призова правителството на Магуфули да преосмисли политиката си в пандемията. “Той отрече пандемията още преди тя да беше достигнала Танзания”, казва датският анализатор Табит Якоб и добавя: “Всички новини за проблемите около ваксините сега само ще подсилят скептицизма му.” През февруари Световната здравна организация обяви, че планира да достави в Африка около 90 милиона ваксини срещу COVID-19. Две държави - Танзания и Бурунди, бяха изключени от програмата. Потвърдените случаи на зараза с коронавируса в Африка вече надхвърлят 3,5 милиона. Жертвите на COVID-19 са около 90 000.

Автор: Криспин Муакидеу