В 2/3 от случаите ракът се отключва след...

Онкопсихологът Дмитрий Лицов е магистър по психология, ръководител на психологически център, преподавател в Международната висша школа по практическа психология, предава zdrave.to. Предлагаме ви най-интересните моменти от интервю с Дмитрий Лицов, в което той говори за физическата и психоемоционална природа на рака, връзката живот-смърт, а също и за помощта, която няма да навреди.

Всеки от нас има т.нар. атипични клетки, грешните клетки, в които по някакви причини е нарушена и изкривена информацията, обяснява специалистът. Сривът в работата на клетките може да се случи например в резултат на облъчване, на стрес, а понякога организмът просто функционира неправилно. Имаме имунна система, която също се състои от набор от клетки, като тяхната задача е да улавят всичко чуждо, да го неутрализира и унищожава. Т.е., всеки човек има ракови клетки, но имунната система се справя с тях. Ако например, човек си пореже ръката, се включва процесът на заздравяване: клетките се делят, но когато раната заздравее, този процес спира. Но не и при раковата клетка. Ако нещо не е наред и имунната система се обърква, атипичната клетка се дели и предава същата тази изкривена информация. Тя вече не изпълнява предназначените ѝ функции, а се размножава безконтролно и така се появява туморът.

“Това обаче се случва и на психоемоционално ниво: на физическо ниво болните клетки се делят и изяждат здравите, за да живеят, но на психоемоционално, на душевно ниво, също се случва някакво “самоизяждане”. Има много изследвания на тази тема и данните потвърждават следното: има нещо, поради което човек започва да се самоунищожава.

Това може да е чувство на вина, обида, гняв. Практиката го потвърждава: в около 75% от случаите на рак година и половина-две преди той да се развие, в живота на пациента се е случило някакво тежко събитие, някаква емоционална загуба, той е загубил нещо ценно и значимо, и не може да се справи с това. Тогава попада в хроничен стрес, който в крайна сметка потиска имунната система, тя престава да контролира атипичните клетки и се развива онкология. Има примери в това отношение, които доказват, че определен вид психоемоционална травма, предизвиква конкретна форма на рак“, обясни специалистът.

Често възниква въпросът трябва ли болният човек да научи веднага, че има рак? В Европа е прието да се говори за тази диагноза и психологът смята, че това е правилно.

“Човек има право да знае какво се случва с него и пред какво е изправен. Мой колега онколог обаче смята, че пациентът има право да научи, че има рак, но също така има право и да не научи за това. Отначало тази позиция не ми беше съвсем разбираема. Аз например, казах една полуистина на моята майка, на която откриха рак на стомаха. Но това изигра основна роля, когато мама реши ще се бори ли с тази болест, или не. Фактически тази полуистина ни позволи да отложим, да “излъжем” смъртта с цели 4 месеца. В това отношение много зависи от психиката на човека, от неговата емоционалност и стресоустойчивост. Случва се определен човек да не е готов да научи тежката диагноза. И ще дам конкретен пример: в една от моите психотерапевтични групи имах клиент, който сподели, че му открили някакви “възелчета”

На епикризата ясно беше написано “метастази”, но той не забелязал този терми, не го видял. Ние обаче решихме да не му казваме истината право в очите. Нашата цел беше да му помогнем, да го подкрепяме, за да продължи да приема лекарствата и да се лекува. Една година той се лекува. И ако в началото е имал 6 възелчета с размер почти до сантиметър, то след тези 12 месеца те съвсем изчезнаха. Когато дойде в групата, с учудване и радост сподели: “Оказа се, че съм имал метастази!”. Психотерапията не лекува, тя значително повишава ефективността от лечението. Относно силата на мислите, специалистът напомня, че в стрес имунната система е потисната и отслабва. Но се оказва, че ако човек се справи със стреса, ако си позволи да преживее това, което не е преживял преди, се променя неговото емоционално състояние към по-светло и позитивно. Появява се надежда и вяра в бъдещето, че всичко е възможно. Тогава той започва да живее по-пълноценно и радостно. А това се отразява на имунната система. Нейните показатели се променят и процесът тръгва в обратна посока. Имунитетът укрепва и започва да изпълнява задълженията си. “Но не се отказвайте от основното лечение”, обобщава психологът.