Китай затвори пазарите за диви животни. Но опасността си остава

Пандемията от коронавирус принуди Китай да забрани търговията с диви животни за консумация. Това обаче съвсем не означава край на тази търговия, нито че е отминала опасността от нови пандемии в бъдеще.

Фермите за диви животни в Китай почти сигурно са виновни за разпространението на коронавируса, който досега уби 2,7 милиона души по цял свят. Това гласи изводът на един доклад на Световната здравна организация (СЗО) и на китайското правителство. Както е известно, главното подозрение за пътя на коронавируса е свързано с един пазар за диви животни в Ухан. В момента се работи и над няколко други изследвания по въпроса, а последствията за бизнеса с диви животни в Китай ще бъдат опустошителни.

Бизнес за милиарди

Още през февруари миналата година китайските власти наложиха тотална забрана на търговията с диви животни, предназначени за консумация. През 2016 година оборотът на бизнеса с диви животни в Китай е възлизал на цели 63 милиарда евро, като ¼ от продадените животни е била предназначена за консумация.

„Наблюдавам бизнеса с диви животни в Китай вече от 20 години, но решението на властите да го забранят много ме изненада,“ казва Питър Д. Ли, професор в университета в Хюстън. Той припомня, че развъждането на диви животни е потръгнало в съвсем скромни мащаби през 1980-те години в Китай като част от правителствена програма за борба срещу бедността. Постепенно се развила национална мрежа за транспортиране и продажба на диви животни по пазарите в цялата страна.

„Транспортират ги в огромни камиони: свине, кучета, понякога и котки, диви животни,“ обяснява професор Ли. „Товарят ги всички заедно в тировете. И точно това е проблемът: когато такива огромни количества животни са натъпкани на толкова тясно място, патогените и вирусите започват бързо да мутират.“

Всички имат интерес от този вид търговия

Лобито на бизнеса с диви животни повтаря, че той носи големи печалби на Китай. Твърди се, че е много по-добре да се консумират диви животни, развъждани във ферми, а не просто хванати в гората. Важно било освен това и за общественото здравеопазване, защото продукти от тези животни се използвали за приготвянето на редица традиционни китайски медикаменти. В този сегмент работят цели 14 милиона души, а това било много полезно в борбата срещу бедността. Сред лобистите има животновъди, спедитори, ресторантьори, дори правителствени чиновници, най-вече от държавните лесничейски служби, които отговарят за надзора над развъждането на диви животни, казва Ли и обяснява: „Бюджетът на лесничейската служба зависи от обхвата на този бизнес, тъй че бюрократите имат интерес той да върви добре.“

„Бизнесът с диви животни ефикасно помага за повишаване на доходите на селските стопани и на горските работници и увеличава местните данъчни постъпления,“ се казва в един доклад на Китайската академия по инженерство.

След наложената забрана професор Ли очаква, че голяма част от търговията с диви животни ще премине към кожарската индустрия, която и досега е най-големият дял от бизнеса с развъждането на диви животни. „Правителството твърди, че технологията за развъждането на диви животни за кожа не крие никакви опасности за здравето на хората, но според нас опасността е само въпрос на време,“ казва Ли.

Развъждането на екзотични животни заради кожите им обаче има същите сенчести страни, както бизнесът с диви животни за консумация: животните се държат в препълнени клетки, нагъсто едно до друго. След избухването на пандемията от Ковид-19 вече имаше инциденти с ферми за норки в Нидерландия и в Дания, където трябваше да бъдат избити милиони животни, заразени с вируса – защото от норките вирусът може да се прехвърли и върху хора.

Към края на септември 2020 китайското правителство вече беше успяло да затвори почти всички ферми за диви животни. Професор Ли не смята, че има опасност от възникването на нелегален пазар на месо от екзотични животни в Китай. Повечето китайци изобщо не ядат такива меса, уверява ученият: „Търсене на змийско месо например няма.“

Рисковете - вече по-добре осъзнати

Навремето редица ресторанти в Китай рекламираха месото от диви животни с твърдението, че то притежава специални свойства. Змийското месо, например, можело да помогне за лечението на кожни проблеми. То било полезно и за умствената дейност на деца, който трябва да полагат някакъв изпит.

Днес обаче китайските потребители и правителството доста по-добре осъзнават рисковете от пандемии, твърди професор Ли. А законодателните промени ще предотвратят нови субсидии за бизнеса с диви животни в бъдеще. Търговията с диви животни в Китай през миналата година е направила оборот от 15 милиарда евро, а това е само песъчинка в сравнение с китайския БВП, посочва ученият от Хюстън.