По 3000 динара за сърбите, ако се ваксинират до 31 май

В началото на 2021 година Сърбия впечатли света с темпото на своята имунизационна кампания. Благодарение на наличните препарати на Biontech/Pfizer и на AstraZeneca, но и заради доставката на ваксини от Русия и Китай, страната зае водещо място в европейската статистика. Само че междувременно сръбската кампания буксува - тъй желаният стаден имунитет не може да бъде постигнат поради липсата на готовност за ваксиниране от страна на населението, пише швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦЦ). Немалко сърби вярват на съмнителни твърдения за ваксините, посочва в тази връзка германският "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ). И допуска, че вина за това имат и верните на правителството медии, които от години разпространяват конспиративни теории.

Подаръци и наказания в Сърбия

Наскоро президентът Александър Вучич дори предложи финансови стимули на желаещите да се ваксинират - всички сърби над 16 години, които го направят до 31 май, ще получат по 3000 динара (около 50 лева), което е 10 процента от минималната работна заплата, изтъква както НЦЦ, така и ФАЦ. И допълват, че в откритите имунизационни центрове към големите търговски обекти, първите сто ваксинирани за деня получават ваучери за пазаруване на стойност 45 евро и други подаръци. ФАЦ посочва, че освен това из страната обикалят автобуси, които правят ваксинации в по-отдалечените региони. А в околностите на Белград възможността за имунизация ще се предлага по уикендите в предпочитаните места за разходка. Сърбия обаче залага не само на стимули, а и на санкции. Така например се предвижда намаляване с над една трета на болничните на държавните служители, които откажат да се ваксинират, но се разболеят от COVID-19. На частния сектор също се препоръчва да последва този пример, но решението няма как да му бъде наложено, пише ФАЦ.

Как е в другите страни от Балканите?

Скептицизмът спрямо ваксините е висок и в други държави от региона, посочва швейцарският НЦЦ. В сръбската част от Босна и Херцеговина властите приканват към имунизация чрез лични обаждания по телефона. Но както споделя една лекарка от Баня Лука, само един от петима потърсени приема предложението. На подобни реакции се натъкват и здравните власти в Косово или в Северна Македония. Оповестено миналата седмица проучване на "Галъп" удостоверява, че в световен мащаб готовността за ваксинация е най-ниска в някои държави от постсъветското пространство, както и в региона на Източна и Югоизточна Европа. В Босна и Херцеговина и в Унгария например само трима от десет запитани са съгласни да се ваксинират. В Косово склонни са 32 на сто, в България - 33%. И в Албания, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Румъния, Русия и Чехия процентите са под 40. Най-малко желание да се ваксинират имат казахстанците - едва всеки четвърти е изразил подобна готовност. Интервютата са проведени през 2020 година, когато все още имаше малко информация за ваксините. Оттогава насам готовността за ваксиниране на много места по света е нараснала. В Югоизточна Европа обаче е ниска.

Какво е обяснението?

НЦЦ предполага, че скептицизмът е свързан с дълбокото недоверие спрямо държавната власт в бившите социалистически страни. Това важи в особено голяма степен за маргинализирани групи от населението като ромите. А още по-голяма роля вероятно играят подвеждащите информации и конспиративните теории, които намират благодатна почва. Такива теории има навсякъде по света, но докато в САЩ и в Западна Европа им вярват по около 25% от населението, то в страните от Западните Балкани стойността често е двойно по-висока, сочат проучвания.

Така например над 60 процента от жителите на западнобалканските страни допускат, че фармацевтичната промишленост е допринесла за разпространението на вируса. А почти половината виждат намеса на Бил Гейтс или на американската оръжейна индустрия. Миналата седмица на един държавен секретар в сръбското здравно министерство му се наложи да обяснява, че ваксинациите срещу коронавирус не влияят негативно на фертилността. Същевременно се откроява и следната тенденция: хората от Западните Балкани предпочитат имунизация най-вече с руската ваксина "Спутник V".

А в България?

Здравната експертка от Косово Едона Дева заявява, че в контекста на множеството опасения и подвеждащи информации е спешно необходима ясна политическа комуникационна стратегия. Но в повечето държави от региона липсват както капацитетите, така и компeтенциите за целенасоченото информиране на населението за ползите от имунизационните програми, пише НЦЦ и обяснява, че тази задача се усложнява и от структурата на медийния ландшафт: социалните мрежи, които са най-важният канал за разпространение на конспиративните теории, почти нямат коректив. И това важи не само за авторитарно ръководените държави като Сърбия или Албания, но и за членката на ЕС България, където доминират кресливите, верни на правителството медии, които често сами допринасят за дезинформацията, посочва НЦЦ.

Затова би трябвало да се направи опит за достигане до населението с различни средства, препоръчва швейцарското издание. В Сърбия например от април насам известни артисти рекламират имунизационната кампания. А и много от кафенетата в страната участват - който се ваксинира, получава безплатно обслужване. В Румъния пък залагат на една от основните национални рекламни емблеми - от миналия уикенд и замъкът на Дракула предлага безплатни ваксинации под мотото "Кой се страхува от имунизация?".