Пробив: Създадоха най-малкия пейсмейкър в света с размерите на оризово зърно

Учени обявиха тази седмица създаването на най-малкия временен пейсмейкър в света – устройство, което е по-малко от оризово зърно, инжектира се директно в тялото, управлява се чрез светлина и се саморазгражда, когато вече не е необходимо.

Макар да са нужни още няколко години преди да започнат изпитания върху хора, този безжичен, биоразградим пейсмейкър вече бе определен като „трансформативен пробив“ с потенциал да доведе до нови постижения в други области на медицината.

Пейсмейкърът, разработен от международен екип, ръководен от учени от САЩ, е с дебелина едва 1 милиметър и дължина 3,5 милиметра – достатъчно малък, за да бъде вмъкнат чрез обикновена спринцовка, предава AFP.

Той се прикрепя към мека лепенка, поставена върху гърдите на пациента. Когато лепенката засече нарушения в сърдечния ритъм, тя излъчва светлинни импулси, които информират пейсмейкъра какъв ритъм да стимулира. Така се постига напълно безжично и неинвазивно регулиране на сърдечната дейност. Захранването идва от така наречена галванична клетка, която използва телесните течности за преобразуване на химическа енергия в електрически импулси.

Милиони хора по света разчитат на постоянни пейсмейкъри, които чрез електрически импулси регулират сърдечния ритъм. Но има и случаи, в които се налага използването на временни пейсмейкъри, особено при пациенти след сърдечна операция – най-често при новородени с вродени сърдечни дефекти.

В момента тези устройства изискват оперативно зашиване на електроди върху сърдечния мускул, с външни жици, свързани с устройство, поставено върху гърдите. След приключване на терапията жиците се изтеглят механично – процес, който може да увреди тъканите и да доведе до сериозни усложнения.

Пример за това е Нийл Армстронг – първият човек, стъпил на Луната, който умира през 2012 г. след вътрешен кръвоизлив, причинен именно от отстраняване на временен пейсмейкър.

Какво прави новия пейсмейкър различен?

Новото устройство е:

• Безжично – няма нужда от външни проводници.

• Миниатюрно – поставя се чрез инжекция, без оперативна намеса.

• Фоточувствително – реагира на светлина, излъчвана от външен сензор.

• Биоразградимо – напълно се разтваря в организма, след като изпълни функцията си.

Това значително намалява риска от инфекции, усложнения и нуждата от вторични интервенции.

Устройството вече е успешно изпробвано върху мишки, плъхове, прасета, кучета и човешка сърдечна тъкан в лабораторни условия, съобщава изследването, публикувано в престижното научно списание Nature.

Водещият автор на изследването, проф. Джон Роджърс от Северозападния университет в САЩ, посочва, че очаква клиничните изпитвания върху хора да започнат в рамките на 2–3 години. Неговата лаборатория вече е създала стартъп, който да ускори този процес.

„Това е парадигмено разместване в темата за временната сърдечна стимулация и биоелектронната медицина“, коментира проф. Божи Тиен от Чикагския университет, чиято лаборатория също работи по светлинно активирани пейсмейкъри. Макар да не е част от изследването, той го определя като „значителен скок напред“.

По думите на проф. Роджърс, технологията може в бъдеще да бъде използвана не само в кардиологията, но и в неврорегенерация, заздравяване на рани, умни импланти и други области, изискващи прецизен, временно активиран електрически контрол.

Сърдечносъдовите заболявания продължават да бъдат водеща причина за смърт в световен мащаб, според Световната здравна организация. Иновации като тази не само променят подхода към лечението, но и отварят вратата към едно по-безопасно, интелигентно и персонализирано бъдеще в медицината.