Тествахме офроуд „чудовището“ Ineos Quartermaster (ВИДЕО)

Флоренция, Италия. Екип на mobile.bg от мястото на събитието.

През 2022-ра на автомобилния пазар се появи една нова компания с името Ineos. Както вече сме ви разказвали, тя бе направена след като един от най-богатите британци – Сър Джим Радклиф решава, че иска да продължи историята на класическия Defender. Така Ineos представи първия си модел – всъдехода Grenadier, модел за който ще ви разкажем подробно съвсем скоро, но преди това ще насочим вниманието ви към втория модел на британския производител. Става въпрос за пикап базиран на същата платформа, носещ името Quartermaster. Ние имахме възможността да бъдем едни от първите шофирали серийния модел, като успяхме да го тестваме, както по тесните италиански пътища, така и извън тях, където всъщност е истинската сила на Ineos Grenadier.

Екстериор

Придържайки се максимално много към традиционната структура за този не толкова традиционен модел , ще започнем с дизайна, който до задните врати е напълно идентичен с този на всъдехода Ineos Grenadier. Ръбатите линии, кръглите фарове и офроуд визията са запазени и при сравняване отпред, двата модела няма как да бъдат различени. Разлики все пак има и те се крият в увеличеното с 305мм междуосие, което увеличава и цялостните размери до 5.44 метра. Дължината на товарното пространство е 1.56 метра, 1.62 метра ширина и 48 сантиметра височина, размери които побират стандартно евро пале, ако премахнете пълноразмерната резервна гума. Според официалните данни, товароносимостта е 835 килограма, а възможността за теглене е до 3500 килограма при версиите с теглич.

Интериор

Преминавайки към интериора, тук също не можем да открием никакви разлики с този при всъдехода Grenadier, като модерното е комбинирано с класическите бутони, които в последно време са на изчезване. Интересното е, че всъщност интериора е дело на дизайнер на лодки и яхти, една от които на Сър Джим Радклиф, и това е видно в направата и разположението на бутоните. Първото нещо, което прави впечатление е липсата на класически километраж пред водача, където обикновено сме свикнали да го виждаме. Вместо това, зад двуспицовия волан се крие малко пространство, където светлинни индикатори показват информация относно светлините, режимите на шофиране и други подобни.

В средата на таблото е разположен 12.3-инчов дисплей, една трета от който е запазена за информацията от която се нуждаете при шофиране. В горната част виждате скоростта, под нея оборотомера, предавките, температурата на водата, както и капацитета на горивото. Останалата част от екрана може да бъде използвана за навигация, различна информация за офроуд, мултимедия и други подобни. Макар да присъстват много бутони, екранът се управлява единствено с допир, а реакциите му не винаги са от най-бързите на пазара. Там се визуализира и камерата за заден ход, към която също имаме забележки на фона на възможностите, които технологиите предлагат към наши дни.

Под дисплея е разположен компас, а под него откриваме и физическите бутони, които са ни нужни в ежедневието. Там се намира управлението на климатика, подгрева на седалките, аварийните светлини, старт-стоп системата, парктроника и бутонът за увеличаване и намаляване на звука. Поглеждайки нагоре, между двата „сафари“ прозореца откриваме и бутоните, които се използват при офроуд, допълнителни бутони за аксесоари, заключване на диференциалите и други. Впечатление прави и присъствието на втори лост, нещо което преди време различаваше истинските „джипове“ от паркетните такива. Той служи за включване на бавни предавки и заключване на диференциала.

Качеството на интериора е добро като са използвани приятни на допир материали в повечето от местата където докосвате често и издръжлива пластмаса на местата, които не докосвате. Седалките, дело на Recaro, са удобни с достатъчно големи странични опори, които да ви придържат, като за разлика от повечето модерни модели, тук не присъстват електрически настройки, но пък не усетихме това като проблем. За сметка на това пък интериора получава сертификат IP54K, което го прави издръжлив на пръски вода и прах.

В задната част мястото е напълно достатъчно за возене на двама човека, като високия тунел на трансмисията ни дава колебания за това колко удобно ще бъде превозването на трети пасажер. Позицията на седене е изключително висока, както отпред, така и отзад, като единствените проблеми могат да бъдат за колената на човека, който се вози отзад при максимално бутнати предни седалки. Въпреки това, дори и при височина от 1.90, моята седалка не бе максимално назад.

Задвижване и ходови характеристики

Преминавайки към задвижването, тук то отново е поверено на BMW. Познатият 3.0-литров бензинов двигател B58 тук генерира 282 конски сили и максимален въртящ момент от 450 нютон мета, докато дизеловият 3.0-литров двигател, отново на баварците, може да се похвали с 245 конски сили и 550 нютон метра въртящ момент. Всичко това е съчетано с трансмисия с осем предавки на ZF. Освен Recaro, BMW и ZF, собственикът на Ineos е успял да привлече и още няколко популярни компании в разработката, като това включва Brembo, които доставят спирачките, Carraro, които доставят мостовете и Eibach,които се грижат за окачването.

Започвайки тази тема, трябва да споделим, че Quartermaster е изграден върху стоманена рама, която стои в основата. За разлика от повечето пикапи, тук е заложено на амортисьори с пружини в четирите краища, цели мостове и система с кормилна кутия, вместо класическата рейка. Quartermaster може да се похвали с пътен просвет от 264мм, възможност за газене във вода до 800мм, както и ъгъл на атака от 35.5 градуса. Теглото е близо 2.8 тона.

Ние имахме възможността да покараме версията с бензинов двигател за повече време и както вече споменахме, домакините ни бяха подготвили няколко различни типа настилки, включително и сериозен офроуд терен. Започваме с шофирането по пътя, където 3.0-литровият бензинов двигател се представя в съвсем друга светлина от тази в която сме свикнали да го виждаме при BMW. Тук мощността и въртящият момент се предават плавно, а трансмисията сменя предавките в ниски обороти, дори когато не сте включили „бавните“. Познатият ни от BMW скоростен лост, който присъства и тук има възможност за ръчна смяна на предавките, но поне ние не усетихме нужда от такава, тъй като трансмисията действа повече от адекватно в 99% от ситуациите.

Както споменахме, окачването е с пружини в четирите края и пикапът се чувства стабилен, дори и без да е натоварен, нещо което е нетипично за този тип возила. Дори и в завой, задницата не „олеква“, което ви дава по-добро усещане за пътя, нещо което не можем да кажем за волана. За разлика от повечето модерни автомобили, където дори и най-малкото отклонение от изправената позиция на волана се усеща, тук той може спокойно да „играе“ с по няколко градуса, нещо направено за преживяванията извън пътя, където калните коловози няма да ви счупят ръцете. Все пак, плюсът за едно, обикновено е минус за друго. При шофиране на пътя, трябва известно адаптиране, което се изразява в помагането при връщането на волана в централна позиция при завой. Това определено ни отне няколко завоя, за да свикнем, но пък след това не беше проблем, дори и по италианските междуградски пътища, където шофирахме. Връщайки се отново към окачването, то ще отбележим, че на моменти може да бъде малко по-твърдо от това което очаквате, но не можем да го наречем некомфортно.

Преминавайки към по-забавната част от теста ни, а именно офроуда, успяхме да покараме пикапа в условията за които всъщност е направен. Това включваше каменисти спускания и изкачвания, кални коловози и локви, няколко препятствия за тестове на страничния наклон, както и преминаване през река. В тези моменти успяхме да изпробваме и заключването на диференциала, бавните предавки и специалният офроуд режим, който изключва системите за безопасност. Не можем да кажем, че пикапът се затрудни някъде, като постоянно зацепените четири гуми ви дават усещането, че можете да преминете през всичко по пътя ви. В комбинация с бавните предавки и опционалното заключване на двата диференциала, не успяхме да се затрудним дори и при по-калните препятствия, макар, че за по-смелите ентусиасти, Ineos предлага и опционална лебедка… за всеки случай.

В заключение можем да кажем, че Ineos Quartermaster е пикап създаден за хората, които живеят извън пътя. Неслучайно не споменахме неща като разход на гориво и ускорение от 0 до 100км/ч. Все пак за статистиката, разходът по време на теста ни не падна под 16л./100км, а ускорението до 100км/ч отнема 8.8 секунди. Неща, които едва ли бъдещият купувач би погледнал с оглед на това за какво е създаден този пикап, а именно работа или пък удоволствие, но в тежки условия, нещо което от Ineos са тествали в продължение на над 1.7 милиона километра по целия свят.

Ще завършим с цената, която вече е известна и в България. Официалният вносител на марката – „Силвър Стар“ вече предлага Quaretrmaster в България с базова цена от 149 240 лева, независимо от двигателя, както и версията Traimaster Edition срещу 167 480 лева, същата цена на която се предлага и версията Fieldmaster Edition, която ние тествахме. Макар да е трудно да определим пряк конкурент на този пикап, то бихме казали, че най-близък до него е Ford Ranger Raptor, който тествахме преди време и за който вече ви разказахме.