Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов съобщи, че е разпоредил да се предприемат незабавни действия за обезопасяването на участъка от пътя Бяла - Ботевград, където при катастрофа загина 12-годишната Сияна. Той е разпоредил и отстраняването на цялото ръководство на ОПУ - Плевен и проверка в Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ ) за изясняването на цялостната ситуация, като се очаква до седмица да има резултати от нея. Проверка, резултати, но има смърт на пътя… Пред ФАКТИ по темата говори Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики, защото те са подавали сигнали до Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ ) точно за този участък.
- Г-жо Русинова, за кой път с вас водим разговор след смърт на дете на пътя?
- Аз много отдавна съм спряла да ги броя, защото нямам такава възможност да ги помня. Те просто са страшно много.
- Оказва се, че няколко пъти вие - от Европейския център за транспортни политики, сте подавали сигнали до Агенция "Пътна инфраструктура" за точно този участък, където стана инцидента и Сияна загуби живота си. Какви сигнали сте подавали…
- Конкретно два сигнала сме подали точно за този участък, а иначе конкретно за пътя I-3 между Плевен и Луковит са над 10 сигнала. Конкретно за този участък между Телиш и Радомирци сме подали два сигнала. И двата сигнала са свързани с това, че по платното за движение има неравности, има дупки включително. Някакъв ремонт е бил извършен впоследствие, но после пак са се образували дупки и има изтласкване странично на асфалта, съответно става дупка. Сигналите са ни от миналата година, защото сме получили ние сигнали от граждани на нашата платформа. Първият ни сигнал е от юли месец 2024-а, а вторият е от август месец. Получихме отговор от АПИ в края на ноември, че пътната маркировка ще бъде оправена. В интерес на истината ние за пътната маркировка просто сме споменали, че има участъци, на които липсва. Не сме обръщали чак такова внимание на маркировката, но хората от АПИ така са ни отговорили. Но дори и това се оказа впоследствие, че не е свършено. Чия е вината за лошото състояние на този път не става ясно. Това, което мен ме възмути, е неадекватната реакция на тази организация. Вместо да излязат и да кажат, че ще направят проверка, за да видят защо така се е случило, защото имат два сигнала, какъв е проблемът, те просто отговориха, че пътят е „… в добро експлоатационно състояние“. И така вече съвсем правилно си навлякоха гнева на хората. Ние всички виждаме, че състоянието на пътищата ни не е добро, а е ужасно.
- И понеже имате отговор, че пътят е в добро експлоатационно състояние, регионалният министър Иван Иванов освободи цялото ръководство на Областното пътно управление в Плевен?
- Той не го е от освободил, той го е отстранил и тепърва ще се прави проверка. Да, така е по-правилно да се направи, за да се види какво и как е работено. Може да се окаже, че проблемът не е в Областното пътно управление в Плевен, а е някъде другаде.
- Добре, това прехвърляне на вината между институциите ще има ли край някога…
- Вижте, Областно пътно управление в Плевен, Агенция „Пътна инфраструктура“ и МРРБ не са отделни институции – те са едно, за да си прехвърлят отговорността. Прехвърлят си я, защото за този път, както стана ясно от официалното изявление и на МВР, включително и те са подавали сигнали.
- Точно това щях да питам. И МВР са сигнализирали за този участък. И …
- Стопанинът на пътя е един - Агенция „Пътна инфраструктура“. Няма два стопанина, три или пет. Собствеността на пътя е на Агенция „Пътна инфраструктура“. Дали вината е на Областното в Плевен, дали в ръководството на АПИ - това ще си го изясни министърът на регионалното развитие и благоустройството. Нека да се направи една истинска хубава и задълбочена проверка, за да се покаже действително къде нещо в системата скърца. Това не е единственият път, на който имаме този повтарящ се проблем. Скоро ще алармираме и за един друг път, на който в същия ден станаха две катастрофи, слава Богу без жертви.
- Преди ден на същия участък, където Сияна загуби живота си, стана нова катастрофа…
- Да, за жалост е така. Преди това ноември месец жена ни писа, че е пострадала горе-долу на същото това място. Преди две седмици на този участък е имало и друг смъртен инцидент. Това означава, че има някакъв проблем. И сега следва въпросът защо нито една институция не реагира правилно. Това е системен проблем, на който трябва да му се намери решение. Ако няма пари да се ремонтират пътищата, нека някой да излезе и да каже защо няма. Защо в това министерство, което събира пари от тол такси, от винетки, защото всички искаме хубави пътища и да се поддържат, защо все става така, че няма пари и хора умират. Нека някой да излезе и да каже бюджетът ли е продънен, не можем да си оправим държавата ли, че все няма пари. На мен ми омръзна все през медиите да се моля на институциите да решат проблеми, които по принцип са им вменени със закон, защото това им е работата. Аз съм един гражданин – да, представлявам неправителствена организация, но аз просто мога само да се моля държавата да се грижи за българските пътища и движението по тях. Нека да говорим за пътища като Плевен - Русе, София - Плевен, за автомагистрала „Хемус “, за Лом - Козлодуй, за Бяла Слатина - Искър… Това у нас не са пътища, това е смъртна присъда с отложено действие, защото не се знае точно кога ще ви настигне съдбата.
- Вие сте била на мястото на катастрофата, където загина Сияна. Какво е специфичното на този участък, за да се случват толкова много катастрофи?
- Там има много продължителен надлъжен наклон. Това е път, който не е ремонтиран от дълго време. Нормално е асфалтът да се е износил, възможно е и да няма добро сцепление. Но състоянието на асфалта не е оневинява водача. Тук много дебело искам да подчертая следното. Водачът на камиона е професионален шофьор. Той е трябвало да види пътната обстановка, че настилката е мокра, че има предпоставки за аквапланинг, че пътят не е в много добро състояние, че ремаркето му подскача по дупките. Трябвало е да вземе мерки и да кара със скорост, при която, ако нещо се обърка - както в случая става буквално, той да може да вземе адекватни мерки и да предотврати това, което стана. Това е негово задължение по закон. Неговата вина, разбира се, съдът ще каже дали е безспорна, или не. Мисля, че няма как да подминем неговата вина, но тук вече идва другият въпрос. Добре, той е виновен, ще го осъдим, но детето няма да го върнем, нали. Значи можехме ли да направим така, че асфалтът да имаше по-добро сцепление, наклоните да са по-добри, да има площадка за аварийно спиране отстрани на тежкотоварните камиони, защото очевидно пътят е много натоварен. Можехме ли да направим така, че ако този водач допусне грешка, да има нещо като резервен план за реакция в дадената ситуация, за да не се поднесе това ремарке. Какво е трябвало превантивно да направим, за да не се стига до умряло дете и до това да търсим вината на този или онзи водач. Никой не излиза на пътя, за да блъсне 12-годишно дете в кола и да го убие.
- Да, но у нас се случва, както видяхме, прекалено често. Някак свикнахме с подобни инциденти…
- Именно в това е проблемът, че прекалено често започнаха да се случва такива тежки катастрофи, че прекалено често говорим за такива тежки инциденти. Нека си спомним инцидента на пътя Кюстендил - Ябълково, където 18-годишно дете загина при катастрофа с кон, който беше излязъл на пътя. Когато отправихме и за този случай питане до АПИ за състоянието на пътя, пак получихме също изречение – „… пътят е в добро експлоатационно състояние, но се нуждае от основен ремонт“. Същото го казаха и за този участък, където загина сега Сияна. Какво излиза от това - че нашите пътища са в добро експлоатационно състояние, но водачите, които са различни хора, с различни моторни превозни средства, на едно и същото място допускат едни и същи грешки. Все пак говорим за хора с различно образование, различно възприятие, различни убеждения, но допускат една и съща грешка на един и същи път. Така че дали причината е в човека, или малко трябва да се замислим, че пътищата ни, все пак, не са чак в толкова добро състояние и се нуждаят от пари, за да бъдат ремонтирани. И е важно парите за пътища да се използват за пътища, а не да се пренасочват за това или онова, за някакви други неща, които се купуват. И, все пак, нека да не забравяме, че в последните пет години пътищата бяха малко позабравени от държавата, бяха оставени на произвола на съдбата. Това е факт, защото нямахме стабилно правителство, имахме служебни, редовни за малко кабинети, а пътищата просто не се поддържаха.
Четете ни и в Google News Showcase
Абонамент за Факти.БГ в Google Alerts
